Пак двойни стандарти?

Шефът на Европарламента г-н Мартин Шулц бил "изумен" и "ужасен" за това, че Гърция изоставяла "общата позиция на ЕС по Русия". Причината - разграничението, което Атина направи ден по-рано от призива на ЕС за разширяване на санкциите срещу Москва. "Не можеш, от една страна, да искаш от Европа да покаже солидарност със собствената ти страна, както г-н Ципрас го прави, и после, като първа официална стъпка, да разцепваш общата европейска позиция", твърди Шулц. Странно, господинът не се ужасява, да речем, от Нюланд и нейните "фронтови държави". Още по-странно, дали пък господинът не е забравил какви са правилата на същия този ЕС и как се процедира. Нека му припомним: "Съветът взема решения с единодушие в някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика. Това означава, че всяка държава членка има право да налага вето в тези области."
Е, тълкуванието на тези правни норми е еднозначно: не Гърция, а ЕС трябва да се съобрази с позицията на несъгласния. Ако има такъв, няма решение. Или спазваш собствените си правила, или ги захвърляш в коша. Останалото е проява на лицемерие и двоен стандарт. В тази връзка заканите и размахването на пръст с мотива "всякакъв едностранен подход във външната политика няма да му помогне" може и да сработи от позицията на силата. Това обаче няма нищо общо с демократичните норми на поведение и общуване. Заради подобен рекет и шантаж днес доста от по-малките държави са принудени да следват "общата европейска политика". Но какво ще се случи утре с нея, ако мнозинството в Европарламента се смени и други несистемни партии променят политическата конюнктура?
Повече от жалко и нелепо е също спецслужбите на ЕС и НАТО да "проучват връзките" на новото гръцко ръководство с Русия, както съобщава "Файненшъл таймс", вместо да вършат истинската си работа по разследване на тероризма. Параноя или сляпо следване на заповеди, идващи отвъд океана - вече няма значение. ЕС върви с бясна скорост към собственото си разрушаване, а с диктата си над инакомислието бие всякакъв тип диктатури.