Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Ноември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Общество

Интервю

Георгиос Мавракис:

С победата на СИРИЗА започва нова ера за Европа

Българският народ, испанският, гръцкият могат много повече да спечелят, ако са солидарни, защото врагът ни е общ - олигархията, казва членът на СИРИЗА

Светла Василева

27. Януари 2015 , брой: 20   1246   1
Снимка


Георгиос Мавракис е роден през 1962 г. на гръцкия остров Лимнос. Завършил е ВМЕИ - София (сега Технически университет). Живее в Стара Загора. Преводач, музикант. Всяка сряда на доброволни начала (без заплащане) води авторско предаване в телевизия "Стара Загора", наречено "Блогът на Мавракис"

- Откога сте член на СИРИЗА?
- Откакто се помня. Но формално съм член от последните 6 години. Аз съм ляв човек, антикапиталист, но съм далеч от онази система на социализъм, която беше приложена в България и други европейски страни. Това, което в Гърция отговаря на моите виждания, беше коалицията между левицата и еколозите. Докато живеех в Гърция, аз бях член на Гръцката комунистическа партия.
- Странно ми е, като ви чувам да казвате това спокойно. В България да признаеш, че си ляв, знаете какво означава.
- Зная. И да си кажа честно, по-рано не ми беше така лесно да го казвам. Блогът, който създадох през 2009 г., първите статии там бяха доста плахи и избягвах да споменавам думи като капитализъм, комунизъм, марксизъм, защото знаех каква отрицателна инерция има у българите към това. После обаче реших, че няма от какво да се притеснявам, защото за гръцките комунисти и за левите хора в Гърция ние сме една голяма гордост, защото сме останали да отстояваме идеите си. Защото много наши другари отидоха във властта и се продадоха. Тези, които останахме, бяхме потискани и от властващите, и от обществото.
- Вчера Йоргос Плиос в директно включване от Атина по БНТ сподели, че победата на СИРИЗА е била дългоочаквана и че много хора са работили с риск за живота си тя да се случи, намеквайки, че са били преследвани.
- Точно така. Ние говорим за много десетилетия. Ако се върнем във времената на германската окупация, старите хора, които са към края на живота си, а повечето вече ги и няма, държавата продължаваше да ги преследва със заточения, затвори. Децата им, внуците им не можеха да започнат държавна работа. Когато дойде на власт ПАСОК, те видяха в това някаква надежда, но после се оказа, че и тя е измамна, понеже партията се нагоди към системата. Сега чувам гласове как отново този страх се възражда - да не би СИРИЗА да повтори грешките на ПАСОК.
Онзи ден (неделя, денят на изборите - б.р.) е денят на левите хора и на старите хора, които са преживели много страдания, гонения и огорчения от техни другари, които са ги предали, когато са станали част от системата. Но аз смятам, че надежда има. Ще кажа защо. Познавам хората. Познавам част от тези, които бяха депутати. Познавам и много други. Не го казвам в онзи балкански смисъл - вижте ме колко съм велик. Не. Искам да кажа, че знам колко са чисти. Говоря за онези, които са ядрото на СИРИЗА от години. На това се крепи и моята лична надежда, че СИРИЗА няма да се продаде и няма да отстъпи.
Има нещо друго. Българското общество трябва да се учи от партия като СИРИЗА. Вие сте журналисти, вие сте мостът, който може да направи възможно това. Първото, което трябва да се знае, е, че СИРИЗА не е лидерска партия като онези, които познаваме тук и в които каквото каже лидерът - това е. В СИРИЗА нищо не се случва, без да има заседание на органите, които имат правомощия да решават конкретния въпрос. Второ. СИРИЗА разчита на самия народ, на хората, на движенията.
- Доколкото знам, тя е създадена отдолу, а не като проект на политически инженеринг.
- Точно така. Това го казвам всеки път, когато сравняваме случващото се в България и Гърция. СИРИЗА е резултат на движения за екология, за човешки права, синдикални.
- От крайния изборен резултат става ясно, че няма да мине без коалиция?
- Аз гледам в момента гръцки телевизионни канали и виждам, че текат разговори между Алексис Ципрас и Панос Каменос, лидер на "Независими гърци", които ще имат 13 депутати. Те са доста далеч идеологически от СИРИЗА, но в годините двете формации не са отправяли публични критики една към друга. Преди години те се отделиха от "Нова демокрация", която сега е втора. Принципът на СИРИЗА за коалиране беше, че ще търси партньорство с формация, която е против ограбването на гръцкия народ и против политиката на управляващите.
- Смятате ли, че сега, след като ще бъде в коалиция, СИРИЗА ще може да реализира Програмата от Солун, която всъщност осигури тази мощна народна подкрепа?
- Програмата от Солун е червената линия на СИРИЗА, която не бива да бъде прекрачвана. Такива са нагласите. Все пак трябва да се има предвид, че СИРИЗА има много по-далечни планове за Гърция и те не се ограничават до програмата от Солун. Както ми се струва, гледайки Панос Каменос на "Независими гърци", той и неговата формация нямат нищо против да се изпълни точно тази програма.
- Как мислите, тази победа ще провокира ли ефект на доминото в Европа? Предстоят избори в Испания...
- Да, това ще стане, непременно. Имайте предвид, че председателят на лявата испанска партия "Подемос" Пабло Иглесиас беше гост на заключителния митинг на СИРИЗА в Атина миналия четвъртък. Ципрас го покани на трибуната и той каза няколко думи на гръцки, като завърши с фразата "СИРИЗА-Подемос-Венсеремос", която се превърна в лозунг, който обикаля Европа. СИРИЗА не дели хората на мафия, а на олигарси и други. Българският народ, както и испанският, и гръцкият,  могат много повече да спечелят, ако бъдат заедно, ако има солидарност между нас, защото врагът ни е общ - олигархията, която държи парите, банките, европейския елит, световния елит. Това са тези, срещу които трябва да се борим. Сега ние не се борим. Правителствата, които ние уж избираме, не се борят. Те уж правят преговори, ходят на срещи, но правят онова, което им диктуват европейските чиновници. Сега казват, че има паника, че СИРИЗА е нещо лошо. Да, има паника, но сред елита. Да, СИРИЗА е нещо лошо, но за кого - за елита. С победата на СИРИЗА в неделя започва нова ера за Европа, не само за Гърция.
- Дали си дават сметка лидерите на СИРИЗА каква отговорност ляга на плещите им, защото ако се провалят, това ще е катастрофа за лявото?
- Да, знам че има такава опасност, но това не означава, че трябва да се отказваме от борбата.

 

В Гърция спечелиха

В Гърция спечелиха комунистите - троцкисти от СИРИЗА. Но те не са живяли при социализъм и не знаят какво е. Затова ще напиша нещо за теорията на социализма и философията му. Когато говоря за философия, аз знам, че има монизъм - материализъм и идеализъм, и дуализъм, който е дуализма на християнството, и на хилозоизма. Аз ще говоря за хилозоизма от хиле – материя и зое – живот. В него има Материя и Живот. Това са два противоположни полюса. Понеже искам да вкараам диалектиката в хилозоизма, извеждам четвърти закон на диалектиката , за диалектична философска система. Тя се състои от два полюса , поле между тях и нов зародиш на нова система, плюс трите закона на диалектиката открити от Хегел за идеализма и приложени от Маркс за материализма. Не може когато се говори за дуализъм да няма закон за диалектична система. И явленията в природата и обществото са диалектични системи.Останалите три закона на диалектиката са изкривени от Маркс и Ленин, които са монисти и говорят за един полюс . Например закона за противоречието е така изкривен от Ленин, че да се оправдае абсолютната борба, революциите като нещо естествено. Ще пиша само това за другите три закона, че при закона за противоположностите има борба и единство. Но борбата била абсолютна, а единството - относително и временно, и то отмирало, и оставала само абсолютната борба, и револююциите . И още, че борбата била антагонистична, и неантагонистична, и оставала само антагонистичната борба, и противоречието се разрешавало, като се разреши антагонистичното противоречие. Пълни глупости. При хилозоизма има единство и борба на противоположностите. Единството е абсолютно и относително, борбата – относителна и абсолютна. Абсолютната борба и абсолютното единство, които са крайностите – революцията и контрареволюцията, се уравновесяват, и остава относителното единство, и относителната борба, които са диалектична система. Т.е. двете класи се борят за своите интереси , но и се признават едни други. Това е устойчивото състояние на икономическото о-во. Докато при Ленин има само абсолютна борба и от там идва непрекъснатото търсене на врагове и даже врагове с партиен билет. Сталин е бил марксист – ленинец, но това, че е избивал врагове с партиен билет идва от Ленин, заради теорията му за противоречието. Маркс и Ленин говорят само за материята, и че тя има само химични реакции. Но има и белтъчна материя – Живота, която те приравняват към мъртвата материя и говорят само за химични реакции в нея – асимилацията и десимилацията. Виж Антидюринг. Но Материята има и физични реакции, както и белтъчната материя – Живота - има физични реакции. Нещо, което не се разглежда от Маркс и Ленин. Биологичното отражение - съзнанието, това са физичните реакции на белтъчната материя. Те са към топлина, светлина, релеф, влага и към другите живи същества. Така живите същества си създават нервна система, с която отреагират на светлина, топлина, влага , светлина и другите живи същества. Мъртвата материя също има химични и физични реакции. Всеки човек прави две основни неща. Това са волеви действия спрямо неодушевен предмет и реакция – оценка - към волевите действия на другите живи същества. Така всеки човек психологически е диалектична система, защото волевите действия и реакциите – оценките - са две противоположности. Винаги всички явления в природата са диалектични системи. И аз разглеждам всичко в природата и обществото като диалектични системи. В недрата на всяка диалектична система зрее нова диалектична система. И тук ще кажа, че социализма, който е бюрокрация, или като разкъсана молекула един атом, който не е съставил молекула, не може да зрее в недрата на никоя диалектична система на обществото. Социализмът е еднородно о-во, при което няма дори волеви действия и реакции – оценки., защото при него бюрокрацията се движи по принципа на единоначалието. И социализма се заражда само в мозъка на Ленин

Аз казвам, че държава и икономическо о-во са диалектична система, и не съм давал определение за тях. Аз съм давал определението поне 5 пъти. Аз разглеждам в полит. икономията хората и техните отношения, а не сградите и държавните фабрики и заводите или министерствата и полицейските участъци и парламента,като сграда. Не и територията на държавата, а хората, и техните отношения. И това според мен е най – правилният начин за описване на една полит. икономическа система или теория, защото така мисли и Маркс, който казва, че базис на обществото са отношенията и той говори за производствени отношения
. Държава това е въоръжена организация от хора, която създава правилата, законите, изпълнява ги и осъжда и наказва тези, които не ги изпълняват. Тя се издържа от данъци от икономическото о-во, като му създава правилата, по които то да функционира. Няма да пиша повече за държавата, защото може да се пишат томове за нея.
Икономическо общество това е общност от хора, които създават стоките, благата, услугите. То е с частна собственост, две класи, производство и пазар, монопол и конкуренция, търсене и предлагане, работа и плащане, кейнсианство и монетаризъм. Защо държава и икономическо о-во са два полюса на обществото?. Защото психологията ни показва, че отношенията между хората в държавата са противоположни на отношенията между хората, в икономическото о-во. Държавата се управлява на принципа на единоначалието, където първо те оценяват, а после те командват( волево действие). Ти имаш право само да изпълняваш(волево действие), но нямаш право да обсъждаш( да оценяваш) заповедта на началника. Докато в икономическото общество правиш волеви действия, или работиш, и ти се плащат пари, което е пак волево действие, но на капиталиста. Или има стоково парични отношения, а не оценяване на работника и не властови отношения. Вярно е, че и при държавната собственост се работеше, но първо беше борбата за власт или единоначалието, кой е по голям началник, а после работеха неквалифицираните. Аз съм минал целия път от работник студент и началник, и накрая в технологично бюро и имам представа от нещата. След това съм работил в частния сектор, и знам и там какво е.Та държавата е и пирамида, в която отношенията вървят от върха към основата, а икономическото о-во е също пирамида, в която отношенията вървят от основата към върха, но и пирамидата се върти.Искам и да пиша, че икономическото о-во не трябва да се бърка с гражданско о-во, защото последното е ориентирано към политиката на държавата. Гражданите избират политици, протестират, правят митинги, шествия демонстрации и т.н.

Аз ще си позволя да изкажа една мисъл за социализма и капитализма, но за конкурентния капитализъм. Понеже има и математичен модел – окръжност - и синусоида на окръжността, с която описвам конкурентния капитализъм, все си мисля, че социализма е като правия ток , а капитализма – конкурентния – като променливия ток. И правия и променливия ток имат своя математичен модел – окръжности - и синусоиди. Забравил съм вече много неща от теорията, понеже не се занимавам с теория, но тук има инженери , и сигурно си спомнят нещо от тези неща.

4). От теорията за монополния капитализъм се извличат три основни формули, които Маркс не е описал, а е описал само една. Тя е:
П-С...производство...С1-П1(1). За производствен капитал Другите, моите са :
П-С...проучване...С1-П1(2), за финансовия капитал .
П-С...разфасовка...С1-П1(3) за търговия на дребно

Теорията за конкурентния капитализъм ни дава също три формули, а може даже и още две формули за услугов и селско стопански капитал.
П-С...проучване...С1-П1-С2...реклама...С1”-П1”(4) за финансов к-л
П-С...производство...С1-П1-С2...реклама...С1”-П2”(5) за производствен к-л
П-С...разфасовка...С1-П1-С2...реклама...С1”-П2”(6) за търговски к-л.

Формули 1,2,3 могат да се представят като полуокръжности, а формули 4,5,6, като окръжности. И да се чертаят съответните синусоиди, ако се приеме, че един кръгооборот на капитала по формули 4,5,6 става за 360 дни, а на формули 1,2,3 – един полуоборот, за 180 дни. И тогава може да се говори за подобие на прав и променлив ток със социализма и конкурентния капитализъм, с техния математичен модел.
Ако приемем формула(4)
П-С...проучване...С1-П1-С2...реклама...С1”-П2”(4), и формулата за труда:
М-Т...работа...Т1-М1-Т2...консумация...Т1”-М2”(7), то консумацията е на реклама, или потребителски труд. Аз няма да обяснявам формулите, но винаги с формулите на финансовия, промишления и търговския капитал на дребно, следва и движение на майсторството и труда. И потребителски труд има. Двете формули описват две концентрични окръжности, и ролите между работник и капиталист се разменят от производството – на пазара. В производството наемният работник върши конкретен труд, а капиталиста – абстрактен труд. Наемният работник работи, капиталистът плаща. Докато на пазара капиталиста върши конкретен труд, а наемният работник потребител – абстрактен потребителски труд. Капиталистът работи, наемният работник плаща и получава стока – благо, което консумира. Ролите се разменят между капиталиста и наемният работник. Това искам да покажа, че ролите се разменят и цената на стоката я определя наемният работник, като купува или не купува, а капиталиста намаля цената в резултат на търсенето на наемния работник, и конкуренцията. Тук аз не говоря, че наемният работник трябва да присвои парите от продажбата на стоката, а говоря за размяна на ролите. При пазара и конкуренцията наемният работник –потребител - е царят на пазара. Ако не сте пазарували скоро идете и ще видите, че всичко, което говоря е истина. Но във вас сигурно само жена ви пазарува. . Интересува ме само кой, пазари, дали вие или жена ви, защото ако е тя, ти нямате представа от нещата. Въпросът, е, че наистина се върши потребителски труд и потребителят консумира рекламата на капиталиста, за да може да се ориентира какво да купи и дали е качествено. Даже наредбата на щандовете е един вид реклама. И наемният работник гледа всичко това и го запомня, консумира го, консумира рекламата, психологически. А що се отнася до присвояването, капиталиста присвоява парите от продажбата, като може да спечели, може и да загуби ако продава под себестойността на стоките. Той работи 8 часа конкретен труд на пазара(примерно), или допускаме, че толкова работи. 2 часа за себе си и 6 часа за обществото. Но присвоява целия си труд. И шестте обществени часа и 2 та частни часа. Докато наемният работник работи 8 часа в производството, от които 6 за обществото и 2 за себе си, за заплатата си.Капиталиста присвоява 6 те обществени часа на работника в производството. Работникът присвоява само частните си 2 часа.Понеже капиталистът присвоява обществения капитал, то той е общественик. Затова принадена стойност взема само капиталиста и то в производството. Дали е справедливо е друг въпрос. Но на пазара при конкуренцията наемният работник консумира рекламата на капиталиста, която е за работника, за да стане стоката фетиш в очите на наемният работник, който извършва потребителски труд. И освен това наемният работник плаща и получава благо, стока, която за него е ценност и той възстановява майсторството си.Аз тези теории съм ги писал преди 18 години, и макар, че трябваше да опреснявам теориите си, знам много добре къде отиват парите в производството и на пазара. Но скоро не съм се занимавал с тях и някои неща забравям. А по въпроса за реализацията при монополния капитализъм описан от Маркс и конкурентния капитализъм - те са съвсем противоположни. При монополния капитализъм има „средство за обръщение” и то монополно, докато при конкурентния капитализъм има „пазар с конкуренция” При монополния капитализъм има монополно високи цени и ниски заплати, и могат да се купят малко стоки, и то с не дотам добро качество. Докато при конкурентния капитализъм има големи заплати и много, евтини и качествени стоки , и могат да се купят много стоки .Затова хората бягат на запад, за да живеят в конкурентен капитализъм, а не в монополен капитализъм, какъвто построиха сега в България големите учени марксисти от БСП, защото те управляваха повече през тези 25 години преход Аз няма да пиша за социализма, където и стоки нямаше на магазините, а имаше много пари, с които не можеше да си купиш друго освен некачествените български стоки.

3). За държавно монополистичния капитализъм – империализма.. Наистина Ленин не е писал понятие държавно монополистичен капитализъм – империализъм, но той е писал следното: „Социализмът не е нищо друго освен най – близката крачка напред от държавнокапиталистическия монопол...” В.И.Ленин. Съч.т.25 стр 377. Не знам в кой труд е писано, но логиката е, че финансовата олигархия завзема и властта. Най известния български комунист Георги Димитров пише, за фашизма: „Фашизмът на власт е открита терористична диктатура на най – реакционните, най – шовинистическите и най – империалистическите елементи на финансовия капитал”. Г. Димитров Съч.т.10 . стр29
И според Г.Димитров фашизмът е диктатура на държавно монополистичния капитализъм. Какво друго може да е?. Но Ленин не пише в „Империализмът, най – висш стадий на капитализма”, че той е държавен и държавно. Но както цитирах по – горе той пише „държавно капиталистически монопол”, може би в друг труд.. И като се гледа логиката на разсъждение на Ленин и другите марксист ленинци, то се идва до понятието държавно монополистичен капитализъм.
„В периода на общата криза на капитализма, монополистическият капитализъм прераства в ...държавно монополистически.” Програма на КПСС. „Държавно монополистическият капитализъм..съединява силата на монополите със силата на държавата в единен механизъм, с цел да обогатява монополите, да задушава работническото движение...и националосвободителната борба, да спасява капиталистическия строй, да разпалва агресивни войни...” Програма на КПСС. Мога да кажа, че това съм го учил като основен въпрос от политическата икономия, по която съм положил изпит.
Но тук става дума за това, какво е социализма. Явно от теориите на учените по Марксизъм ленинизъм, империализмът е държавно монополистичен капитализъм – империализъм. Това е писал и Ленин в цитата по горе.. Или той е писа,л че социализмът е следваща крачка напред от държавно капиталистическия монопол. Държавно, значи власт на олигарсите, монополистичен - значи монополни обединения, капитализъм си е капитализъм, империализъм значи световно господство над народите по света. Но монополите се национализират или стават държавни монополи. Как тогава да наречем социализма, който демагогски се нарича „обществен” от „социо” – общество. И понеже нищо друго от империализма не се променя, аз го наричам ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм – империализъм. Всичко си е логично, но като се каже това, лъсва истината за социализма. Показва се че това е държавен империализъм. ДЪРЖАВЕН значи държавна собственост на монополите. Държавно – власт на олигарсите в държавата , но на Политбюро, чиито членове са начело на държавната власт. Монополистичен, че има държавни монополи. Капитализъм, че това е пак капитализъм. Империализъм, означава, че социализма пак търси световно господство. Това е истината . Но това пречи на вълците от Политбюро и комунистите, да се увиват в овчи кожи. Но тук става дума за хора и човешки отношения, за съзнание, биологично отражение, за волеви действия и реакции, оценки.Сигурно за да се говори за психология и съзнание – няма основа. Сигурно това го няма? Хегел, когато е извеждал диалектиката за идеализма, е говорил за идеи. Маркс говори само за материалното. И те ли са на въздушни основи? А аз говоря за материя и живот, за живи същества, които трябва да се изучават. Има много теории и философии. Ама, някой бил материалист, друг идеалист, а когато аз казвам, че природата е създадена като диалектична система с Материя и Живот, или дуализъм, това не било вярно и било на въздушни кули. И последно Маркс описва монополен капитализъм, аз говоря за конкурентен капитализъм.. Това са два полюса на конкуренция и монопол на пазара и средството за обръщение.

 

Общество

  • На фокус
    Как една странна коалиция от работодатели, експерти и граждани не позволи обективен поглед върху споразумението СЕТА
    23. Ноември 2017 230
    144
    0

    В понеделник присъствах на заседание на Икономическия и социален съвет (ИСС) - орган в държавата, който се представя на сайта си като "гражданския парламент" на България. Поводът беше гласуване на становище относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада, известно повече с латинската си абревиатура СЕТА...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"