ДКЕВР, КЕВР или ДОКЕВР

Цветан Наньов

В Народното събрание ще обсъждат структурата и функциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От състава и действията на тази комисия зависи какво ще имаме - справедливи цени на ток и вода, или масови протести. Преди време бяхме свидетели на организирано от ДКЕВР "обществено обсъждане на цената на електроенергията", което показа как не трябва да работи комисията. Неизвестно как подбрана група хора от производители, самоназначили се за "защитници на потребителите", и държавни чиновници трябваше да обсъдят предложението на ДКЕВР за повишаване цената на тока. Съвсем естествено този фарс започна с размяна на реплики, после на крясъци, на въпроси "ти кой си" и не завърши с бой, само защото "защитниците" преминаха към активност и обстреляха с яйца опонентите. Някои зрители възприеха това като поредната хулиганска проява в нашия политически живот. Аз го приемам за напълно естествено развитие на събитието. Яйцата (дори "защитниците" да не го подозират) бяха хвърлени срещу същността и организацията на сбирката, която нямаше нищо общо с едно истинско обществено обсъждане.
Нека да започна с това, че за разлика от  предизборните кампании в нашата страна обсъждането на въпроси от професионално естество не става чрез надвикване и не печели най-гласовитият.    

Съществуват полезни примери

за истинско държавно-обществено обсъждане. Те просто трябва да се прилагат. В САЩ, където няма национална енергосистема, всяка централа снабдява свой кръг потребители по сключени договори. Всяко искане за изменение на цените от страна на електроцентралата се обсъжда от тристранна комисия, съставена от представители на производителя, на потребителите и на щата, който играе роля на наблюдател и при нужда - на арбитър.
В комисията потребителите изпращат хора с висока квалификация в производството, преноса и разпределението на енергията и с лична почтеност. В този орган производителите внасят предложение за изменение на цените, но не от типа "искай 20, дано дадат 10", а с подробни технико-икономически разчети и обосновки. Обсъждането не става за един следобед по телевизията, а е процес, при който потребителите подлагат на критичен анализ предложението и изготвят свое контрапредложение. Когато към въпроса се постъпва компетентно и отговорно, обикновено се стига до съгласие и държавният орган го приема. Ако не се постигне съгласие, следилият дискусията държавен орган взема арбитражно решение. За хода на обсъжданията се информират гражданите.
При нас законният и труден за отговор въпрос е:

как, кого и за колко дълго време

ще се определят членовете на такъв орган? Повтарям изискването: висока квалификация и лична почтеност. В уставите на всички международни организации това е единственото изискване към назначаваните сътрудници. Би било добре и при нас да е така. Имаме ли такива хора и при определящите, и при определяните? От отговора на този въпрос зависи имаме ли поне наченки на гражданско общество.
Тъй като шоуто по телевизията не отговаряше на горните условия, споровете бяха: ниска ли е цената на тока и трябва ли да се повиши, или е висока и трябва да се запази, или пък намали. В такива случаи един мой приятел обичаше да казва, че дали си шпионин или разузнавач, зависи от коя страна на границата те гледат. Такъв е и случаят с цената на тока.           
Производителите на електроенергия изтъкват, че сред страните от Европейския съюз цената на тока е най-ниска в България. Те са прави. По данни за 2013 г. в ЕС цената на тока варира от 0,59 лв./квч в Дания до 0,17 лв./квч в България - средно 0,34 лв/квч. През предходните пет години цената на тока се е повишила във всички (без една) страни членки от 1,2 на сто в Люксембург до 71,2 на сто в Малта - средно с 34 на сто. В България повишението е близко до средното - 30 на сто. Само в Унгария цената на тока е намалена с 9,8 на сто.
От гледна точка на потребителите картината е коренно различна. За потребителите не цената на тока е определяща, а на колко киловатчаса се равнява техният чист месечен доход. В таблицата са показани данните за пет страни членки на ЕС в челото и за пет страни в дъното по този показател.
Вижда се, че

не цената, а доходът е определящ

за достъпността на електроенергията. И в тази класация България е на дъното. Точно тази класация прави толкова чувствителен за обществото въпроса за цената на тока и го измества от професионалната в политическата сфера, където той става предмет на спекулации.
Ако искаме да водим сериозен и професионален, а не светски или щоуразговор за цената на тока, трябва да отчетем, че крайната цена, която плащаме като потребители, се формира от цените за производство, цените за пренос и трансформация на енергията и цените за разпределение. Всяка от тях има свои специфики, проблеми, трудности и резерви.
В България основните електроенергийни мощности са четири вида: АЕЦ-2050 Mw, ТЕЦ-4600 Mw, ВЕЦ- 1990 Mw и ВЕИ- 3642 Mw, от които 1897 Mw с преференциални цени. Тук бих искал да отбележа, че законният способ да се избавим от престъпно високите цени на ВЕИ и ТЕЦ "Марица" 1 и 3, които представляват

забранената в ЕС държавна помощ

на частни фирми, е да заведем и спечелим дело в Европейския съд. Преносът на електроенергия се осъществява от Електроенергийния системен оператор, а разпределението извършват критикуваните от всички електроразпределителни дружества. По целия този път електроенергията три пъти се продава и три пъти се купува. Всяка от тези цени подлежи на обсъждане.
Вижда се, че определянето на реалната цена на тока е многостепенен комплексен проблем. Предполагам, без да съм сигурен, че всеки от участниците внася в ДКЕВР обосновани искания за изменение на цените на електроенергията, но те се обсъждат в комисията без компетентни потребители и без техни контрапредложения. Това поражда обосновани съмнения за извънпрофесионална намеса и натиск.
 Балансът между двете крайности при нас - най-ниска цена и най-недостъпен ток, е изключително чувствителен за обществото и налага създаването на държавно-обществен орган за определяне на ценовата политика, отговарящ на горните условия и гарантиращ независимост и компетентен граждански анализ и преценка. Необходимо е също широка и непрекъсната гласност на целия преговорен процес, за да не се стига до "яйчена дипломация".