Контрабандист на детски книжки

Следях внимателно поредицата по БНТ "55 години от вашия живот". Десет от тях и аз отдадох на националния ефир. Бях и в Главна редакция "Детски и младежки предавания", и в Забавната редакция до 1992 г., когато доброволно напуснах "Сан Стефано" 29 по настояване на Асен Агов. Когато чух за приноса на семейство Кънчеви (Лилия Вучкова и Любен Кънчев) за детската телевизионна редакция и нейните инициативи, малко се втрещих. Вучкова дори не беше в щатното разписание на детската редакция. Работеше на хонорар. Учеше написаните от други текстове и водеше "Седем дни за вас, деца" - предаване на колектив под ръководството на Гълъбина Остоич. Заедно със съпруга й се появиха в редакцията благодарение на кума им Димитър Димитров, светла му памет. Поне него можеше да спомене, че е имал някакъв принос и той за детските предавания. Не спомена и доайена на детските инициативи и знаковите предавания Димитър Михайлов, и дума не обели за автора на "Бързи, смели, сръчни", на останалите детски състезания, пътешествия, пътеписи и други забавни мюзикъли и заглавия, с които децата израснаха. Става въпрос за писателя и телевизионера Кирил Писарски.
Писарски скоро навърши 80 години - добра възраст за спомени, за равносметка по пътя му от Братислава до София, за работата му в Спортната редакция и най-вече в Главна редакция "Детски и младежки предавания", където името му е записано в най-помнещите се детски забавни и спортни рубрики, спектакли и цикли...
Сега "дядо Киро" се рови в библиотеката си, вади от своите детски книги и излиза понякога с десетина екземпляра, които предлага на ценителите и любителите на детските приключения, разкази и приказки. Една от тези негови книжки е "Нашепнати приказки", с която писателят Писарски прави следния експеримент. Взима столче, малка масичка и сяда на оживена алея край детската площадка в Южния парк с молбата, оформена от художника Борислав Златанов, който е илюстрирал повечето от книгите му: "Моля, подкрепете българската книга!"
По едно време към него отива момиче на десетина години:
- Вие ли сте написали тази книжка? Братчето ми утре има рожден ден. Може ли една книжка с автограф?
Зарадван от вниманието на първия читател, писателят се въодушевява, почва да я надписва, момичето подава три лева за "Нашепнати приказки" - толкова, колкото са производствените полиграфически разходи, и в това време нисък, набит и беловлас мъжага - по описанието на автора - с още двама младоци от двете му страни, хваща ръката на детето и пита:
- Имаш ли разрешително? Фирма? ТрИтуарно право платил ли си? Дай обратно на детето парите!
Детето се отскубва от полицейските ръце, бяга и праща на писателя, щастливо и искрено, въздушна целувка с детската ръчица...
Писарски обяснява, че няма фирма, че е пенсионер, че е писател и това са лично негови авторски екземпляри...
А след това грубо изречени думи в повелително наклонение приземяват писателя в Южния парк:
- Обирай си веднага крушите! - командват охранителните органи.
Ако бяха круши, ако беше някакъв лапад или друг зеленчук, да, но изведнъж да се почувстваш контрабандист на детски книжки, при това авторски, е истинско недоразумение днес...
Кирил Писарски е по своему упорит. Малко смутен, продължава образователната и нравствена беседа, пита полицаите дали знаят, че Матей Преображенски-Миткалото е разнасял български книги и турската власт не му е пречела... Но полицаят е още по-упорит:
- Миткай, където щеш, тука нямаш място!
- Багряна лично е продавала първата си стихосбирка... Писателите сме будители! - продължил Кирил Писарски.
- Слушай, дядка! Будител, не будител, събуди се и да те няма с книжлетата ти! Да не ти конфискуваме стоката!
Писателят за кратко се радва. Какъв комплимент - да му вземат книжките! А след това продължил в своя стил:
- Ето, там онази жена продава гевреци!...
- Ами, прави гевреци, бе, дедо! К'во си седнал да пишеш книги? Контрабандист! Ти правиш сивата икономика, бе!
- Значи, ако тук дойде Асен Разцветников, и него ще прогоните? - упорствал Кирил Писарски...
- Нека посмее да дойде, ще види! - гордо се заканил по-младият правоохранител, а колегата му добавил:
- Няма да мръднем оттука, докато не си събереш книжлетата. Даваме ти пет минути!
След всичко това Писарски събрал "стоката си" в пазарската чанта, тройката проверяващи си тръгнали, а след тях писателят-контрабандист ги оставил върху стар вестник направо на асфалта. Край книгите "Нашепнати приказки", "Бандата на Пачо" и "У дома са всички" - все негови авторски книги, оставил надпис: "Вземете си от моите книжки. За спомен от дядо ви Киро!"
В същото време, от никого необезпокоявани, стотици мургави търговци ходят по пазарите и улиците и пресрещат всеки минувач с думите: "Цигари, цигари!"
Дори съм виждал и униформени да си купуват от тях... И Писарски опитал веднъж на Женския пазар подобен бизнес с подобно изречение: "Книжки, книжки!" Но никой не опитал от контрабандната стока на хартиен носител... Защото у нас забрана има за всеки, който си въобрази, че изпълнява мисия на будител, но контрабанда на цигари, алкохол, храни, продукти с ГМО и пестициди е допустима и необезпокована от властимащите по всяко време...
А защо ли писателският и другите творчески съюзи, Министерството на културата, Столичната община, кметицата Йорданка Фандъкова не направят нещо в тази посока - писателите да могат лично да предлагат на пазара своите творби, без допълнителни ограничения - такси и данъци. И това да не граничи с останалата контрабанда, която се шири безгрижно из столицата и страната... Иначе всяка книга, излязла от печат, е обложена достатъчно - и с данък печалба, и с ДДС, и с какво ли още не...