Известни германци в писмо до вестник "Ди Цайт": Не може да гоним Русия от Европа

“Не може да гоним Русия от Европа”, се казва в открито писмо до медиите, канцлерът Меркел и депутатите в Бундестага, публикувано във вeстник “Ди Цайт”. Писмото е подписано от известни актьори и режисьори, сред които Клаус Мария Брандауер и Вим Вендерс, бившият президент Херцог, бившият канцлер Шрьодер, бившите кметове на Берлин и Хамбург, писатели, свещеници, бизнесмени и др. Писмото призовава да се нормализират отношенията с Русия и да се предотврати опасността от война. Ето и пълният му текст: Никой не иска война. Но Северна Америка, Европейският съюз и Русия ще я направят неизбежна, ако незабавно не престанат да следват пълната с опасности спирала на взаимните заплахи. Всички европейци, включително и Русия, заедно носят отговорността за мира и сигурността. И само онзи, който винаги се придържа към тази цел, може да избегне заблудите. Конфликтът в Украйна показва, че манията за власт и господство все още не е преодоляна, както се надявахме през 1990, когато приключи студената война. Но успехите на политиката на разведряване и мирните революции направиха хората прекалено мързеливи и невнимателни. Това в еднаква степен се отнася и за Изтока, и за Запада. Американците, европейците и руснаците забравиха за най-важното – че трябва завинаги да прогонят от взаимоотношенията си мисълта за нова война. Невъзможно е по друг начин да си обясним опасното, от гледната точка на Русия, разширяване на Запада на Изток без паралелното задълбочаване на сътрудничеството с Москва, както и незаконната, от гледна точка на международното право, анексия на Крим от Путин. В сегашния момент, когато е налице огромна опасност за континента, Германия носи особена отговорност за запазването на мира. Без готовността на руснаците за помирение, без далновидността, проявена навремето от Михаил Горбачов, без подкрепата на нашите западни съюзници и без предвидливостта на тогавашното федерално правителство разделението на Европа нямаше да бъде преодоляно. Мирното обединение на Германия бе мащабен и разумен жест на държавите-победителки във Втората световна война. Това беше наистина историческо решение. Преодоляването на разделението трябваше да доведе да формирането на мирен и безопасен ред в пространството от Ванкувър до Владивосток, за което се споразумяха 35-те държавни и правителствени ръководители на страните-членки на ОССЕ в Парижката харта за нова Европа, подписана през ноември 1990. Въз основа на съвместно дефинираните принципи и първите конкретни мерки трябваше да бъде изграден „общият европейски дом“, в който сигурността да се гарантира в еднаква степен за всички държави-участници. За съжаление и до днес не успяхме да постигнем тази цел. Хората в Европа отново са обзети от страх. Ние, долуподписаните призоваваме федералното правителство да осъзнае отговорността си за мира в Европа. Нуждаем се от нова европейска политика на разведряване. Тя ще стане възможна само на основата на еднаквата сигурност за всички и при наличието на равноправни и уважаващи се взаимно партньори. Германското правителство не следва някакъв особен и отделен път, като продължава в тази сложна ситуация да призовава за благоразумие и диалог с Русия. Нуждата на руснаците да се чувстват сигурни е също толкова законна, както и тази на германците, поляците, жителите на балтийските държави и украинците. Не може да гоним Русия от Европа. Това би било в противоречие с историята, да не говорим, че е неразумно и опасно за мира. От времето на Виенския конгрес през 1814 Русия е част от общопризнатите държави, определящи облика на Европа. И всеки, който се е опитал да промени това, е претърпял поражение в кървави войни, като последната в този списък е страдащата от мания за величие нацистка Германия, предприела през 1941 опит да пороби, освен всички други, и Русия. Обръщаме се към депутатите от германския Бундестаг – политиците, получили доверието на избирателите, които следва да осъзнаят сериозността на ситуацията и да следят федералното правителство да спазва задълженията си за запазване на мира. Хората, които съзнателно налагат образите на врага и едностранно обвиняват другите, само повдигат градуса на напрежение, в момент, когато отчаяно се нуждаем от сигнали за разведряване на ситуацията. „Да интегрирами другите“, вместо „да изключваме другите от общността“ – това трябва да бъде лайтмотивът в действията на германските политици. Обръщаме се към всички медии, които следва да изпълняват ангажимента си за безпристрастно представяне на събитията, при това още по-убедително, отколкото когато и да било преди. В своите статии и коментари обаче, медиите често демонизират цели народи, без да демонстрират дори елементарно уважение към тяхната история. Всеки разбиращ от външна политика журналист би трябвало да разбере опасенията на руснаците, които те изпитват от момента, когато през 2008 държавите от НАТО поканиха Грузия и Украйна да се присъединят към алианса. Нещата не опират до Путин – държавните глави идват и си отиват. Нещата опират до Европа. Не бива да допуснем хората отново да започнат да се опасяват, че ще избухне война. И в този смисъл отговорното представяне на събитията, в чиято основа да е внимателният анализ на ситуацията, може да изиграе много важна роля. На трети октомври 1990, денят на обединението на Германия, федералният президент Рихард фон Вайцзекер заяви: „Студената война приключи. Скоро свободата и демокрацията ще пуснат корени във всички държави. Сега те могат да укрепят и обезопасят своите отношения на институционално ниво до такава степен, че това за първи път да доведе до общ модел на съвместно съществуване и мир. Тоест, за народите на Европа се отваря принципно нова глава в историята. Можем да постигнем всичко това, но можем и да не успеем. Изправени сме пред ясната алтернатива или да обединим Европа, или отново да се свлечем в блатото на националистическия антагонизъм .- историята познава немалко печални примери за това“. Преди началото на украинския конфликт, ние, европейците вярвахме, че вървим по правилния път. Днес обаче, четвърт век след като беше направено, предупреждението на Рихард фон Вайцзекер изглежда по-актуално отвсякога. Оригиналът на писмото в “Ди Цайт” - zeit.de Писмото на английски в сайта “Войната е престъпление” - warisacrime.org Писмото е подписано от: Марио Адорф (актьор) Роберт Антретер (бивш депутат в Бундестага) Вилфрид Бергман (вицепрезидент на Alma Mater Europaea) Принц Луитполд Баварски Ахим фон Борриес (режисьор и драматург) Клаус Мария Брандауер (актьор и режисьар) Экхард Кордес (президент на Комитета за източноевропейски икономически отношения) Херта Дойблер-Гмелин (бевш федерален министър на правосъдието) Еберхард Дипген (бивш кмет на Берлин) Клаус фон Донани (бивш кмет на Хамбург) Александър фон Дюлмен (член на ръководството на A-Company Filmed Entertainment AG) Щтефан Дюр (директор и учредител на Ekosem-Agrar GmbH) Ерхард Еплер (бивш федерален министър на икономическото развитие и сътрудничеството) Хайно Фалке (пастор) Роман Херцог (бивш президент на Германия) Ханс-Иоахим Фрай (президент на НКО Semper Opernball Dresden) Анселм Грюн (свещеник) Сибиле Хафеман Кристоф Хайн (писател) Буркхард Хирш (бивш зам. председател на Бундестага) Фолькер Хьорнер (бивш директор на Националната академия) Йозеф Якоби (фермер) Зигмунд Йен (космонавт) Маргот Кесман (епископ и бивш председател на Съвета на германската евангелическа църква) Андреа фон Кнооп (председател на Германо-руския форум) Габриеле Кроне-Шмалц (бивш кореспондент на телевизия ARD в Москва) Фридрих Кюперсбуш (журналист) Графиня Вера фон Лендорф (актриса) Ирина Либман (писател) Лотар де Мезиер (последният премиер на Източна Германия) Щтефан Мерки (интендант на Берлинския театър) Клаус Манголд (президент на Mangold Consulting GmbH) Райнхард и Хела Май (певец и композитор) Рут Миселвиц (евангелистки пастор в Берлин) Матиас Платцек (бивш премиер на провинция Бранденбург) Клаус Прьомперс (журналист) Конрад Райзер (бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите) Джим Ракете (фотограф) Герхард Райн (журналист) Михаел Рьоскау (диригент) Ойген Руге (писател) Ото Шили (бивш федерален министър на вътрешните работи) Фридрих Шорлемер (теолог) Георг Шрам (актьор) Герхард Шрьодер (бивш канцлер на Германия) Филип фон Шултес (актьор) Инго Шулце (писател) Хана Шигула (актриса, певица) Дитер Шпьори (бивш федерален министър на икономиката) Фулберт Щтефенски (теолог) Вольф Штелцнер (директор на WDS-Institut für Analysen in Kulturen mbH) Манфред Штолпе (бивши премиер на провинция Бранденбург) Ернст-Йорг фон Штудниц (бивш посланик) Валтер Щюцле (бивш секретар на Министерството на отбраната) Кристиан Р. Суптут (бизнесмен) Хорст Телчик (бивш съветник на федералния канцлер по сигурността и външната политика) Андрес Файел (режисьор) Ханс-Йохен Фогел (бивш федерален министър на правосъдието) Антие Фолмер (бивш зам. председател на Бундестага) Бербел Вартенберг-Потер (епископ на Любек) Ернст Улрих фон Вайцзекер (учен) Вим Вендерс (режисьор) Ханс-Екхард Венцел (композитор) Герхард Волф (писател, издател) e-vestnik