ОТКРИТ УРОК
Непреводимата дума „пошлость“
/ брой: 287
Алексей Михеев
лингвист
В руския език има понятия, които са без аналози в другите култури и обозначават думи, неподлежащи на точен превод. Една от тези думи е „пошлость“ (пошлост, простащина, вулгарност).
Владимир Набоков още в средата на миналия век предложи руската дума „пошлость“ да се изписва без превод, просто транслитерирайки я на латиница: poshlost. Това се реализира с абсолютна точност след половин век в мрежата на Уикипедия: в английския вариант има подробна статия озаглавена Poshlost, в която се разяснява, че „пошлость“ е свързана с баналността, тривиалността, липсата на духовност.
Точно да се формулира значението на тази дума е много трудно. Най-популярният в Русия тълковен речник на Ожегов препраща към прилагателното „пошлый“, тоест „нискоморален, безвкусно-груб“. А в класическия, съставен още през XIX век речник на Дал, са дадени две тълкования: старото, изначално неутрално: „Отдавнашен, отколешен, който идва от незапомнени времена; старинен, древен, изконен“, и новото, вече с негативна окраска: „Днес: очукан, общоизвестен и досаден, извън обичайните рамки; неприличен, груб, прост, низък, подъл, уличник; вулгарен, тривиален“.
Набоков описва това понятие така: „Пошлостта – това е не само явна, неприкрита бездарност, но главно лъжлива, фалшива значимост, фалшива красота, фалшив ум, фалшива привлекателност. Описвайки нещо с думата „пошлост“, ние не просто правим естетическо съждение, но даваме и морална оценка. Всичко истинско, честно, прекрасно не може да бъде пошло“.
Във всичките тези определения има двойственост: някъде на първи план излиза нравствената „низост“, а другаде – естетическата. Днес ние пошло най-често наричаме нещо примитивно, занемарено и недалечно именно в естетическо отношение, подразбиращо преди всичко безвкусица. Впрочем, понятието вкус само по себе си е размито и субективно. И макар популярната руска поговорка да гласи, че „На вкус и цвет товарищей нет“ („На вкус и цвят няма приятели”), ние все пак вярваме в съществуването на „добър“ и „лош“ вкус. Така например, повечето хора определят за «пошлост» облечените в разкошни бели рокли кукли-невести на предния капак на сватбените автомобили.
А културологията стигна до парадоксалния извод: агресивната борба с пошлостта е способна да се превърне в не по-малка пошлост.