"Ти идеш от другия бряг..."

Константин Еленков

За по-новите поколения той е само име. За нас, деца на отминалия век, Емануил Попдимитров е един от най-интересните и любими образи в нашата литература и култура...
За него понятия като самобитен и оригинален не са изчерпателна характеристика.
Не я изчерпват и определения като поет-символист или поет-народник; разностранно ерудирана личност, носител на нови, модерни възгледи в целокупния ни културен и обществен живот. Но и това не дава представа за изключителната надареност на този човек...

Ти идеш от другия бряг,
от млечния път, от безшумни води,
където се раждат души и звезди    
и тънат вселени без знак -  
Ти идеш от другия бряг...


Тия думи можем да отнесем в пълна сила и към този изключително ерудиран и талантлив човек.
Емануил - означава "с нас е Бог". Баща му, отец Димитър, не случайно му е дал това име: с него като че ли го е обрекъл на Бога, а то ще рече - на хората...
Емануил Попдимитров идва с мисия на този свят. Той е не само поет, той е и художник; той е преподавател и тънък познавач на литературата - древна и съвременна. В известен смисъл той е и богослов, автор на редица студии по въпросите на религията. Пише драми, есета... 20 години преподава История на славянското сравнително литературознание в Софийския университет!
Обикновено в недалечното минало се изтъкваше един факт от биографията на Емануил Попдимитров, че като студент е участвал в освиркването на цар Фердинанд в Народния театър.

Емануил Попдимитров заедно със съпругата си Дора и двете им деца- Здравко и Лилия, 1925 г.

И се търсеха - в духа и стила на времето! - неговите бунтарски и революционни изяви. Естествено, не бива да се пренебрегва природната му склонност към обществени изяви - като се започне от причастието му към тежката съдба на Западните покрайнини след Ньойския договор от 1919 г. (Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет на бежанците е създаден комитет на български интелектуалци - 46 видни български учени и писатели, сред които Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стилиян Чилингиров, Йордан Захариев, с благородната задача да бъде съхранена българщината - главно езика! - на българите от западните покрайнини). Ем. Попдимитров участва в делегацията на защитниците на българското еврейство през 40-те години на миналия век. (Той е и в групата на интелектуалците, организирали спасението на българските евреи през 1942 г.)
 

Дечко Узунов, Портрет на Емануил Попдимитров, 1940 г.

Към "социалната му дейност" можем да отнесем и това, че през 1925 г. успява заедно със Сирак Скитник да издейства от Министерството на просвещението стипендия за Владимир Димитров-Майстора. С тази финансова подкрепа големият художник живее и твори повече от 20 години!...
Тук следва да припомним и чудесния факт на приятелството му с Майстора (между впрочем те заедно се записват в Художественото училище!). Ем. Попдимитров открива изложбите на повече от 30 наши художници! Сред тях: две изложби на Майстора, първите изложби на Васил Стоилов, Андрей Николов, Никола Танев, Ал. Божинов, Давид Перец, Марио Жеков, Георги Машев, Стоян Рангелов, Стоян Венев, Асен Василиев, Евтим Томов...
Емануил Попдимитров е ново явление в културата, в традицията ни е хората на културата и ума да служат на обществото. За него обаче не е достатъчно това да обича родния край и България и да ги прославя:
По време на войната от 1912 г. е строеви войник, а през 1915 г. е мобилизиран в XIII Рилски пехотен полк и в Солунска допълнителна дружина. През 1918 г. е преводач на Южния фронт и в Главната квартира в Кюстендил. Войната укрепва таланта и характера му; години наред живее с ужасите на войната; четири години пише поемата "Златни ниви и бойни полета", която издава през 1929 г.
Като делегат на Обединените нации в Женева (1929 г.), успява да включи в дневния ред на Конгреса въпроса за малцинствените групи и да извоюва за българите от Западните покрайнини статута на малцинство!

* * *

Превел е "Азбучна молитва" от Константин Преславски, богомилските легенди от латинския сборник на Ватикана, превежда Шилер, превежда и издава на съвременен български език основни произведения на старобългарската литература (антол. "Глас от дълбините"). Превежда "Крал Хенрих четвърти" от Уилям Шекспир (1908), "Песен за камбаната" от Фридрих Шилер (1930), "Апостолът" от Шандор Петьофи (1946), както и творби на Гьоте, Хайне, Хьолдерлин, Новалис, Верхарен, Метерлинк, Рембо, Георге, Пушкин, Лермонтов, Надсон, Ахматова, Балмонт и др.

* * *

Той е не само тълковател и аналитик на старите религии, на индуизма и будизма, на египетската стара култура, той е екзегет и на Свещеното писание, на Евангелието - и то не само от гледната точка и позициите на богослова или теолога, но от ДРУГИЯ БРЯГ, от планината на поета и художника

* * *

Родино майко! Колко много цвят
За скъпа капчица елей изгасва!...

Аз не зная по-обемна метафора! капчицата, която поетът, художникът, изстискват от сърцето, за да ни дарят с безценната сила на изкуството!...

--- Другите за него ---


v "Средновековен рапсод" го нарича Теодор Траянов.
v "Поет в най-висшия смисъл на думата" е според Николай Дончев.
v "Той изхвърли на българския бряг възродителната вълна на новата поезия" - отбелязва Иван Радославов.
v "Най-нежният и задушевен лирик" го назовава Людмил Стоянов.
v "Вечният поет, вестител на хубостта" го определя Васил Пундев.
v "Емануил Попдимитров е чист лирик, цвете и вик на пойна птица... Той е сладкозвучен трубадур, владеещ лютнята и кремонската цигулка, с която изпраща далеко своя тръбен зов"- пише за него руският поет Балмонт.

-- Книги и филми за Ем. Попдимитров --

Интелектуалецът Ем. Попйорданов, 2000. Катя Зографова и Методи Петров.
Емануил Попдимитров - критически прочити. Академично издание. 2005.
Поетът и художниците, 2005.
Поезия и философия, Цеатана Георгиева, 2010.
* * *
Филми за Ем. Попдимитров: "Отново повикана обич", "Купол", "Ем. Попдимитров отблизо".