Какво може да ни сполети утре

Филмът „Слънчев удар“ по разказа на Бунин, който пресъздава „окаяните моменти“ от нашата история, се очакваше с нетърпение. За какво се разказва в него? За това, до какви трагични последици води липсата на единение и съгласие сред народа. Точно за това разговаряме с режисьора Никита Михалков

Попитайте 15-годишните във всяко кътче на нашата страна, какъв празник е 7 ноември – сигурен съм, че няма да могат да ви отговорят. За тях това не е толкова болезнено, както за хората от старото поколение, израснали с духа на революцията. За мен беше по-лесно, тъй като доста отрано започнах да чета Иван Шмельов, Ивана Илин, Василий Розанов и други руски мислители и писатели емигранти.
Говорите за руските писатели и мислители, но въпреки това във филма ви „Слънчев удар“ един от героите обвинява за всичко литературата?
Първо, мнозина са споделяли тази мисъл, включително и вече споменатия от мен велик философ Василий Василиевич Розанов. Освен това трябва да имате предвид и състоянието на героя, който твърди това. На практика той, на прага на смъртта, се изповядва пред приятеля си, като се разкайва, че с нежеланието си да оправи поне нещо е допринесъл косвено за разрухата на страната.
Филмът ви е заснет по разказа на Бунин, мислите да направите филм за Грибоедов. Съвременните писатели изобщо ли не са ви интересни?
Защо, Захар Прилепин например е забележителен писател. Сергей Шаргунов за мен е сериозен мислител и интересен  човек. Впрочем обърнете внимание, колко добре познава Прилепин руската литература, колко е внимателен към всичко, което посредством художествените образи и личностите на самите писатели допринася за разкриването на цялата дълбочина на руския свят, на неговата, понякога парадоксална, но същевременно и абсолютна уникалност.
Знам, че рискувам да предизвикам гняв и ирония, но мога да кажа, че за мен руската живопис руската литература и руската музика са напълно достатъчни, за да живея пълноценно. Абсолютно. В тях има всичко необходимо, за да бъде разбрана човешката природа като цяло. Това не означава, че не трябва да познаваме Тициан, Ел Греко, Веласкес, Дюрер, гениалния Босх, Бетховен, Моцарт или Юго, Шекспир или Кортасар. Но аз се чувствам близък само с тези, с които мога, в прекия и преносния смисъл, да разговарям на своя език.
Безусловно чуждестранната литература ми е интересна, но най-дълбоко и истински силно ме вълнува това, което е възникнало тук, където съм роден и живея. И никъде другаде не искам да живея.
Веднъж перифразирахте Столипин: „Великите събития са нужни на тези, които имат къде да отидат. А велика Русия е нужна на тези които искат да живеят тук“. Днес някои хора, които имат къде да отидат, често се поставят редом до тези, които след революцията избягаха от Русия.
Хората, които напускаха тогава, бягаха от смъртта. Бяха прогонени велики руски умове и таланти на Русия. И ако имената им не бяха известни по целия свят, просто щяха да бъдат унищожени. Затова предпочетоха да ги пропъдят от Русия с „философския параход“. Не може да се съпоставят хората, които са били принудени да бягат след революцията, с тези, които днес си тръгват радостни. Бунин не е искал да заминава и Шмельов не е искал. За мен тук изобщо няма място за сравнение.
Веднъж споменахте, че според вас Русия бележи своя разцвет по времето на цар Александър Трети, който заръчал на наследника си Николай: „Запомни, Ники: Русия няма други приятели освен руската армия и руската флота“. Наистина ли няма други? Има, но дали винаги ги ценим? Например тази досадна, ужасна и обидна трагедия с президента на френската компания Total. Такъв човек на ръце да го носим, а той загина, заради някакъв си пиян шофьор или глупав диспечер, или който и да е там. Обидно е, защото беше приятел на страната ни...
Наистина смятам царуването на Александър III за един от най-животворните и силни периоди в развитието на страната. В крайна сметка по това време Русия води много малко войни, което вече дава основание да се смята, че върви съзидателно развитие, а не разруха. Що се отнася до фразата на Александър III, тя не само че е била актуална тогава, тя е актуална винаги. И не става дума за това, че Русия е лоша, а всички останали са добри, или обратното. Просто тя е различна. Руската цивилизация – това е една отделна цивилизация и затова трябва да бъде много силна. Точно затова трябва да бъде добре защитена.
Когато чужденците говорят за „тайната на руската душа“, от тяхната уста това обикновено звучи все едно говорят за някого, който прави странни, непонятни за европейците неща.
Не е лесно да разбереш Русия, руския характер, руската цивилизация и е нужно време, за да ги почувстваш. Както например ти трябва време, за да вникнеш в красотата на пейзажите на Левитан или истински да се потопиш в лириката на Пушкин. Това е забележителен образ, който един историк определи като „Руски пейзаж без устрем“. Никакви планини, океани и водопади, нищо, което да поразява мигновено човешкото въображение. Но именно в този не стремителен руски пейзаж се крие руската съзерцателност, породила всичко, наречено руска култура: език, музика, живопис, поезия, литература, философия. Но малко са тези, които искат да си губят времето в постигане на всичко това.
Животът на съвременната цивилизация, монтиран като видеоклип, не се вписва в тази липса на устрем. Много по-лесно е да се опиташ да натъкмиш руския характер, руския манталитет, руския свят към общоприетия така да се каже и познат на всички интелектуален „Макдоналдс“. Светът иска да сме РАЗБИРАЕМИ, а ние искаме да бъдем РАЗБРАНИ.
При все близкото значение на тези глаголи, те означават напълно противоположни неща. Защото, за да бъдеш разбираем, означава да приемеш всички правила и закони, спазвани от един абсолютно различен и често чужд за нас свят. А да бъдеш разбран означава да се опиташ да ни опознаеш и да разбереш, защо сме такива, заради какво сме такива и как бихме сме спогодили заедно, като проявяваме взаимно уважение, без да се опитаме да пречупим така наречения генетичен код на нацията.
Затова смятам, че е абсолютно недопустимо сравнението между това, за което говорим, и ужасната катастрофа на летището Внуково. Друг е въпросът, че за съжаление това е следствие от системните дефекти в нашия живот. Съществуват всеобщи правила, които трябва да се спазват от всички – щом става дума за технологии, общоприети норми за системна проверка на сигурността, те важат за всички. В този случай се сблъскваме с най-лошите страни и особености на руския характер – онова руско „току виж“, което много пъти е спасявало руснаците и също така много пъти ги е погубвало. За това можем само да съжаляваме.
Определят „Слънчев удар“ като филм-предупреждение, рецепта за това, как занапред да не повтаряме фаталните грешки от миналото. Имате ли рецепта за постигане на съгласие в обществото?
Мисля, че трябва да възпитаме у себе си умението да се учим от себе си. Не знам отговорите на тези въпроси, но мисля, че правилно и навреме зададеният въпрос е първата стъпка към намиране на отговора. Нашият филм също не дава отговор. Но ако свържем всички видими и почти невидими моменти в постъпките на героите, можем да се опитаме да открием пътя към отговора. Не бих искал да разшифровам това с думи. Искам емоцията, породена у зрителя, да го накара сам да анализира и открие, да почувства смисъла на това, което сме искали да кажем.

ДОСИЕ
Никита Сергеевич Михалков (1945) – руски филмов режисьор, актьор, народен артист, политик. Награден с „Оскар“ (1994) в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“ за „Изпепелени от слънцето“. Режисьорският дебют на Михалков е през 1974 година с филма „Свой сред чужди, чужд сред свои“. Не след дълго филмите му получават множество награди и отличия – родни и чуждестранни. Михалков създава „Студио ТриТе“ – продуцентска компания, чийто първи филм завоюва международно признание. Известните филми на Михалков са „Анна. От 6 до 18“, „Изпепелени от слънцето“, „Сибирският бръснар“. Филмът „12“ печели „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. Михалков участва в 41 филма, има написани 17 филмови сценария, продуцира 4 и режисира 20 филма.

Разговорът води
Игор Вирабов, Анастасия Скорондаева
(Публикувается в сокращении. Пълният текст четете на:
 http://www.rg.ru/2014/11/05/
mihalkov.html)

Руската цивилизация е отделна цивилизация, затова трябва да бъде много силна