Първото кафе на Земята, или пътуване към корените на ободряващия вкус

Думата "кафе", както твърдят познавачи, идва от етиопския регион Кафа, където и до днес растат едни от най-добрите сортове и зърната все още се берат на ръка. Регионът е признат за биосферен резерват на ЮНЕСКО през 2010 г. и става част от Световното нематериално наследство на Земята. Със сигурност за това допринася и фактът, че именно там, на селектирани плантации в Етиопия расте така нареченото Kafa single-origin 100% арабика. То е за онези, които възприемат вкуса на тази ободряваща напитка като културна ценност.

Специалистите са на мнение, че в генетичен смисъл всяко кафе на Земята произлиза от Кафа. Ако всичко в природата се случва поради някаква причина, това твърдение само по себе си е доказателство за съвършенство. За качеството на местните сортове арабика благоприятстват идеалните условия на околната среда и климата. Чисто, натурално и автентично, Kafa е предшественикът на всички кафета на Земята. Изключителният продукт е за тези, които наистина могат да му се насладят, да оценят неговите достойнства и да вникнат в историята, въплътена във вкуса му. Зърната се обработват с впечатляваща простота, което е и гаранция за качество на производител със 120-годишен опит, страст и професионализъм. Изтънчеността и натуралният произход на ободряващата напитка, която се получава от това кафе, смятано за първото на Земята, дава повод да го наричат самородно злато. Приемат го за нешлифован диамант, продукт, който няма нужда да се доказва: той е това, което е, смятат експерти. Формата му е елегантна, семпла и рафинирана. А луксът на Kafa е от културно, а не от материално естество.
Расте в гората, с минимална човешка намеса. Зърната се избират и берат на ръка - едно по едно. Вкусовото изживяване от това кафе е уникално, колкото и произходът му, което превръща напитката в една от най-добрите в света. Продуктът със 100% арабика капсулира в себе си аромата на мястото, от което произлиза. Наричат го кафе с характер, забележителна структура и наситен флорален аромат.
Правилното му приготвяне е от изключително значение, за да може всеки да се наслади изцяло на подчертания послевкус на мед и фурми с привкус на зрели череши. Предлага се само в най-добрите заведения в 8 държави по света, като България отскоро е една от тях.
Но пътуването към корените на Kafa неизбежно отвежда любопитните да научат историята на първата ободряваща напитка на Земята към Етиопия. В тази изключителна страна кафето е много повече от повод за почивка: то е ритуал, придружен от легенди и разкази, с които се предават традициите и тайните. Никой не може да каже точно кога се е появило. Истинско предизвикателство е да се открие точно кога ароматът на тази тъмна напитка  е започнал да се стеле по прашните улици и села. Сигурно е обаче, че първите растения Coffea Arabica произхождат от Африка, където кафето е познато повече от 5 века - време, достатъчно, за да се експериментира с всевъзможни форми на консумация на напитката, която днес почти цялото население на планетата ни познава и обича.
Съществуват много разкази и легенди за първия начин на употреба на кафето. Като цяло, всички източници се позовават на легендата, свързана с младия пастир Калди. Историята, случила се през 400 г. пр.н.е., отвежда в Етиопия, където момчето забелязва, че козите му стават доста неспокойни, след като са пасли диворастящи кафеени зърна. Калди опитва няколко от тях и много бързо усеща прилив на сила и енергия. Случайно преминаващият наблизо монах, любопитен да разбере защо младежът е толкова жизнен, решава от своя страна да вкуси червените плодове. И изведнъж с всичките си сетива също усеща възбудата - до такава степен, че не успява да заспи. Остава бодър, в пълно състояние на концентрация върху своите молитви, чак до залез слънце на следващия ден. Споделя тайната за кафето на братята си и скоро мълвата се разпространява сред всички монаси в Етиопия.
Така отварата от тези плодове постепенно се превръща в официалната напитка на ислямския свят. В края на XIX век, благодарение на търговията между Запада и арабските народи, изпечените тъмни зърна стават част от всекидневието. А кафето набира популярност и извън ислямските общества - особено след като се премахва забраната на етиопската православна църква, която приема кафеения екстракт за неморален и опасен за хората.
В продължение на много векове кафето по-скоро се яде, отколкото пие. Зърната се консумират цели или натрошени, като понякога се смесват с пречистено масло, наречено гий. Тази практика е придружена с молитви и медитация и все още се прилага в отдалечените етиопски провинции Кафа и Сидамо. Най-древната традиция в консумирането на ядливите части на листата и зърната на растението Coffea Arabica идва именно от региона Кафа. Тук растението все още вирее в дивата природа.
Споменаването на Етиопия почти винаги предизвиква асоциации с бедна, опустошена от глад и войни страна. Повечето хора обаче забравят, че нейните култура и история са сред най-забележителните в Източна Африка. Тя е невероятно пъстра мозайка от народи и племена, обединени от голямата страст - кафето. Северната част на Етиопия се населява от семитски и християнски етноси - амхара и тигрей, а югът се обитава от ислямския народ - оромо, който винаги е бил посветен на отглеждането и събирането на зърната на растението с ободряващи плодове. Още зелени, те се изсушават и се пекат с масло и сол - така, както някога са се консумирали от воините за сила и енергия преди племенните сблъсъци.
В изолираните села на страната жените са главните действащи лица в процеса на грижите, свързани с реколтата на кафе. Представителките на нежния пол умело сушат зърната, счукват ги в хаванче, след което ги пресяват, изпичат и смилат, за да приготвят безценна за цялата общност напитка.

Тържественият ритуал Буна

Въпреки че се сервира под формата на еспресо в кафенетата на Адис Абеба - традиция, наследена от италианската колонизация - Буна все още е един от най-важните ритуали във всекидневието на местните. За целта в района на Харар групи от оромо, ларари, амара и сомали тържествено приготвят напитката у дома. Консумирането й вкъщи е древно тайнство, което може да включва цялото село.
На пода в най-хубавата стая на къщата два мангала се поставят и се поръсват с цветя в знак на гостоприемство. Най-младата жена подрежда за изпичане зелени кафеени зърна в първия мангал, а в другия поставя тамян или смирна. Движенията й се извършват в пълно мълчание, сякаш участва в религиозен ритуал.
Опиянени от аромата, гостите опитват печени семена, пуканки, поръсени със захар, или парченца пържен захаросан хляб, сервиран от домакинята по време на дългото приготовление на кафето. Когато зърната са готови, младата жена ги смила в хаванче, докато водата бавно завира върху жаравата. След това се провежда същинската церемония, по време на която, преди да се добавят фино смлените зърна, се излива горещата вода в Jebena - традиционен черен глинен съд за кафе. Всяко семейство пази един или повече такива, с различни размери и с разнообразни декорации. Колкото по-дълго се използва, толкова повече Jebena подобрява вкуса на кафето, което е причина за Буна винаги да се използват най-старите кафеници.
Първото опитване, известно като Абол, е най-силно, тъй като кафето е по-концентрирано. Второто се нарича Хулутегна, третото - Берека. То е най-важното, тъй като е придружено от благословията на всички в къщата.
Понякога кафето се овкусява с черен кардамон. В други места на страната се използват различни подправки като корен от джинджифил - в района на Кафа, и канела - по границата със Судан. Няколко мюсюлмански общности от региона предпочитат да добавят сол в кафето вместо захар или потапят супена лъжица масло в чашите си. И забелязват, че недалеч друга жена от селото хвърля цветчета около двора - знак, че нова Буна е на път да започне...


Жените са главните действащи лица в процеса на грижите, свързани с реколтата на кафе


Луксът на кафето е от културно, а не от материално естество

Вкусът му е прекрасен, но неразбираем. Трябва да се научим да го приемаме и обичаме и само тогава ще можем да му се насладим