Отношенията между двете ни страни могат да бъдат пример за други

Н. Пр. Владимир Чургус е роден на 20 декември 1952 г. в Белград. Завършва право в сръбската столица. Заема различни постове в Министерството на външните работи на Сърбия. Бил е посланик в Азербайджан и Турция. Бил е председател на Националния комитет на УНИЦЕФ, ръководител на Комисията към Федералното правителство за сътрудничество с УНИЦЕФ и представител на ФР Югославия в изпълнителния комитет на УНИЦЕФ. Посланик в София е от около година.

"Въпросът е как "Северен поток" беше приет, а с "Южен поток" има проблем". Хората искат най-евтиния доставчик на енергия, не питат чий е"

- Какво се случи, Ваше превъзходителство, историческата визита на албанския премиер, вместо да тушира създалото се напрежение между Сърбия и Албания след злополучния футболен мач, се превърна в поредната провокация...
- Отношенията между Сърбия и Албания са нито лоши, нито добри - исторически никога не сме били в директни конфликти. Инцидентът на стадион "Партизан" е още едно потвърждение, че има хора, които не разбират какви трябва да са отношенията в Европа. Мнозинството от страните на Балканите са отправили поглед към бъдещето, обаче има още хора, които живеят в миналото. Имало е приказки и за Велика България, и за Велика Сърбия - всяка страна в един исторически момент е била по-голяма териториално, отколкото сега. В днешно време обаче всяка приказка по този повод, претенциите към чужди територии, представлява приказка за миналото, не за бъдещето.
- Очевидно доста хора живеят в миналото...
- За съжаление, има такива, а това не допринася за общия ни път към бъдещето. Това, което е актуално за балканските страни, е тези, които не са членки на ЕС, да бъдат приети. Нормализирането на отношенията е важно както за целия Балкански регион, така и за ЕС. Посещението на албанския премиер Еди Рама трябваше да бъде крачка напред в отношенията между двете страни, но неговите изявления, за съжаление, не бяха в съгласие с това и са потвърждение, че нищо не се случва случайно. Все пак са подписани няколко споразумения и премиерът Вучич е заявил посещение в Албания следваща година.
- Нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово е едно от условията, които ЕС поставя пред Белград за еврочленство. Какво се реализира от споразумението, парафирано миналата година?
- Това, което бе договорено, се изпълнява от нашата страна. Друг проблем съществува. В Косово имаше избори, след които последваха коалиционни преговори. Чакахме новата власт на Косово, за да продължим разговорите. Има още открити въпроси. Много е направено в т. нар. интегрирано управление на различни видове инспекции. Сърбия едностранно урежда някои от процедурите за преминаване на граждани на Косово през Сърбия. Постигаме сътрудничество между стопанските камари на двете страни. За нас е много важно това споразумение да се реализира на практика, заради спазването на правосъдието, заради съюза на сръбските общини, за осигуряване на по-добър живот на хората, които живеят в Косово.
- Предвид нарастващия евроскептицизъм какви са настроенията сред сръбските граждани?
- Интересно е, че в последно време за разлика от целия ЕС, където евроскептицизмът нараства, при нас се наблюдава обратната тенденция. Над 50 процента от сръбските граждани подкрепят европейското бъдеще. Правителството на Сърбия убедено следва курса на евроинтеграцията - дали ще ни приемат до 2020 г., или след нея, няма значение. Важно е не само за нас, а и за целия регион. ЕС ще ни помогне да осъществим необходимите реформи, да въведем нови закони. Еврочленството ни е важно за живота на всеки сръбски гражданин - заради минимизирането на корупцията, заради правилното функциониране на правосъдната система. Членството ни в ЕС ще предостави по-голяма сигурност на чуждестранните инвеститори. Гледаме на евроинтеграционния процес като на възможност за нашите реформи вътре в Сърбия. А те вече започнаха, стабилизацията на държавата също е в ход. Членството в ЕС ще е благоприятно и за ръста на икономиката.
- Като споменахте икономика, да вярваме ли на медийните информации, че сръбската хазна е празна и Сърбия е изправена пред фалит?
- Далеч сме от швейцарската икономика, макар да ни се иска сръбската икономика да прилича поне малко на нея (смее се). Икономиката в целия регион, както и на ЕС, е зле. И това не е последствие само от проблемите на вътрешно ниво, каквито Сърбия определено изпитва, а и от световната икономическа криза. Дефицит в сръбския бюджет има и е важно, че се знае точно колко е. Далеч обаче сме от банкрут. На 10 млрд. евро са резервите на Сръбската народна банка. Проблемът е в прекалените разходи в бюджета. Правителството опитва да балансира възможностите за ограничаване на разходите. Има нов закон, който регулира отношенията между работодател и служител. Намалени са заплатите на администрацията. Пенсионната система също се реформира. След 2-2,5 години се надяваме ръстът на БВП да позволи да се върнем към увеличаване на доходите. Най-важна е реформата в публичния сектор, където са най-големите разходи. Имаме над 500 държавни предприятия, които може да оцелеят, само ако прилагат икономии. Трябва да се приватизират тези, които могат. Имаше конкурс за тях - доста български компании проявиха интерес. Така държавата няма да има нужда да отделя средства от бюджета за тяхното оцеляване. Само за металургичния комбинат "Железара Смедерово" отиват над 100 млн. евро на година от бюджета.
- Устремена към ЕС Сърбия зае различна от общоевропейската позиция относно украинската криза и отношенията с Русия. Пречат ли добрите контакти с Москва на евроинтеграцията и необходимо ли е това противопоставяне?
- Сърбия поддържа стабилността и суверенитета на Украйна. Имаме голям опит в такива ситуации, за съжаление. Сърбия е страна, която също преживя санкции, за които сръбският народ продължава да плаща и до днес. Както политическите, така и икономическите ни отношения с Русия са много добри. Русия е една от малкото страни, от които Сърбия получаваше подкрепа, когато международната общност имаше друг поглед към ситуацията в страната. Сърбия не се възползва от ситуацията със санкциите и контрасанкциите. Ние не сме членове на ЕС, не сме консултирани от ЕС, не сме участвали в разговори за санкции. Не желаем обаче да заплашваме нашите икономически отношения. Когато сме член на ЕС, тогава ще имаме обща външна политика и възможност да изразяваме нашето мнение. Не искаме да заемаме страна в тази ситуация. Искаме нашите граждани да не страдат от тези отношения. Очакваме, че ЕС разбира това.
- Нееднократно сръбската власт е изразявала позицията си спрямо "Южен поток", който падна в капана на политическите противоречия. Защо е важен този проект за Сърбия?
- "Южен поток" е от голямо значение за Сърбия за сигурността на газовите доставки. Имаме опит с кризата през 2009 г. "Южен поток" не вменява зависимост от руски газ, а обезпечава сигурността на доставките. Проектът е важен и заради работните места, които ще създаде. Въпросът е как така "Северен поток" беше приет, а с "Южен поток" има проблем. ЕС и Русия трябва да решат този проблем. Целият регион е заинтересован и всички страни, през които минава. Ако се намерят други изгодни източници, всяка икономика ще поиска, само че засега няма алтернатива. Много различни проекти се споменаваха през последните 10 години, но нито един не бе реализиран. Хората искат най-евтиния доставчик на енергия, не питат чий е.
- На какво ниво са двустранните отношения между Сърбия и България? В кои сфери са най-активни и в кои има още какво да се желае?
- Личната ми оценка е, че отношенията ни могат да бъдат пример за други съседни страни, те никога не са били на по-високо ниво. Има доста примери за това. По време на наводненията в Сърбия България се прояви като наш приятел, и то не само държавата, а и българският народ. Над хиляда български граждани донесоха тук, в посолството, кой каквото може - вода, детски пелени, консерви, хигиенизиращи препарати, водни помпи. Оценявам тези действия най-високо.
Много са туристите - българи в Сърбия и сърби в България. Това няма как да се случи в страна, с която нямаш добри отношения. От друга страна, ще отбележа и контактите на високо ниво - сръбските президент, премиер, различни министри идваха на посещения в България. Вие сте страна членка на ЕС, която поддържа Сърбия по пътя на евроинтеграцията.
Между двете страни са договорени много значими проекти в областта на транспорта - автомагистралата Ниш-София, както и новия граничен прелез Ново Корито-Салаш, който ще допринесе за по-доброто свързване на гражданите и стопанските субекти в Източна Сърбия и Северозападна България. Стремим се към повишаване стандарта на живота на гражданите в пограничните райони. За това голямо значение има реализацията на Програмата за трансграничното сътрудничество. Заедно работим и по Дунавската стратегия.
- Няма как да подмина въпроса за положението на българското малцинство в Сърбия. Ето например проблемът с учебниците на български език - учителите са принудени сами да ги превеждат...
- Добре е да разясним този въпрос. В Сърбия има голям брой малцинства, страната ни има един от най-добрите закони за защита на малцинствата в Европа. Макар исторически да ни е вменявана най-голяма вина за национализъм. А след разпада на Югославия малцинствата не напуснаха Сърбия, а в други страни голям брой са напуснали.
Неотдавна в Сърбия имаше избори за Национални съвети на малцинствата. Това е главният орган, който следи за нуждите на малцинствата в Сърбия и ги представлява. С тях е свързан и вашият въпрос - за учебниците. Нашето просветно министерство проведе и миналата, и по-миналата година конкурс за издаване на учебници за малцинствата. На него има право да се яви Националният съвет на съответното малцинство и издател на учебник. Контролният орган към министерството одобрява учебника дали е по програма. От държавата се дават средства за печатане на учебници от 1 до 4 клас, те са безплатни в Сърбия. Националният съвет на съответното малцинство знае колко ученици има и колко учебници трябват. Проблем съществува и при намирането на преводачи, които да се наемат с тази задача.
В заключение ще кажа, че повече са приказките за учебниците, отколкото реално съществуващите проблеми.