Периодът на социализма е успешен за 45% от българите

45 на сто от българите оценяват периода на социализма 9 септември 1944 - 10 ноември 1989 година като успешен. Това сочат данни на "Галъп интернешънъл", представени вчера на дискусия, посветена на 25 години от началото на прехода. 17 на сто пък смятат горния период за загубено време, показват още данните на социолозите.
25 г. след 10 ноември 1989 г. едва 1% от българите оценява прехода като напълно успешен. Само в 4 момента хората са били оптимисти, че ги очаква нещо хубаво. Това са били началото на управлението на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, както и влизането на България в Европейския съюз.
7 на сто от хората мислят, че това са напълно загубени и тежки за народа години, 34% вярват, че дори да е постигнато нещо, загубеното е повече, едва 8 на сто смятат, че е имало грешки и трудности, но постигнатото е повече. Останалите или не могат да отсъдят за едното или за другото, или изобщо нямат мнение.
Големият проблем на България и причина за изоставането й в сравнение с останалите източноевропейски страни е, че след 10 ноември дебатът се съсредоточи около промените в политиката, а не в икономиката. Тази теза разви Димитър Ганев от института "Иван Хаджийски". Според Ганев сега страната отново е пред вододел, пак ще правим реформи и пак се чуват гласове, че приоритетни трябва да са политическите промени. Нито мажоритарната система, нито еднопартийното мнозинство според него ще решат генезиса на проблема, а той е, че политическият елит е тотално делегитимиран. Реформите трябва да бъдат икономически и само икономически, подчерта политологът и призова за нова кръгла маса, но този път за икономически решения и секторни реформи
Уникалността на българския преход според д-р Борис Попиванов е, че мирно, конституционно и законово беше предадена властта, което не се случи другаде. Ние тръгнахме по път, за който няма рецепти и резонно част от елитите ни се увлякоха да търсят изцяло външни модели, които приложиха тук.
Тома Биков от Института за дясна политика определи случилото се на 10 ноември 1989 г. като революция, преживяна от обществото с всички съпътстващи травми. Той оспори термина преход. Според него публичният дебат трябва да се съсредоточи върху това, което предстои. Българското обществото по природа е консервативно. То винаги ще е по средата на една традиционна култура, свързана с Изтока, но гледаща към Запада. Поставено в естествената си среда, то би могло и да произведе нещо смислено. Това, което предстои, каза Биков, е спорът какво общество да бъдем оттук нататък и той ще бъде подхванат от новото поколение. Това ще бъде сблъсък между либерално настроени групи и такива, които искат да съхранят идентичността си.