Издраскана свободия

Драскането с розов спрей по творба на уважаван скулптор се оказа изразяване на политически възгледи с художествени средства. Драскачът заклеймявал "политическата партия, управлявала по време на тоталитарната държава и свързването й с актуалните поводи за обществено безпокойство". Голяма работа, че псевдохудожникът поругава творба, посветена на борбата с брутален тоталитарен терор.
А ако гражданин, чието име е с арабска етимология, надраска паметника на Левски с надпис "#Извинисебе"? Социалните мрежи няма да се изпълнят с радостни протестърски възгласи. Късмет ще е подобно действие да се размине само с обвинение в хулиганство. А политическият активист, вместо да се фука по телевизиите, ще се крие в опит да се спаси от отмъщението на патриотите.
Представете си как би реагирала Германия, ако някой издраска Райхстага със свастики. Или ако някой издокара паметника на Свободата в САЩ като матрьошка. Какво ще се случи, ако Стената на плача осъмне с надпис на английски срещу юдеизма? А ако на Кааба в Мека някой сложи снимка на разголена русокоса красавица в знак на протест срещу Ислямска държава и радикализма в религиите? Едва ли местните съдии ще цитират толкова превратно пасажи на Европейския съд по правата на човека. Всяко едно от тези действия би било осъдено като вандализъм. Може да се счете за подклаждане на религиозна, верска или друга омраза.
Свободата не означава да нарушаваш правата на другите. Нито да рушиш техните символи. ЕСПЧ предвижда шанс да изразиш себе си и позициите си по експресивен начин, но в рамките на естетичното и законовото. Предполага се, че художествените средства носят цвят и красота. Никой не е очаквал кривите и грозни букви върху паметник на културата да бъдат сметнати едва ли не за произведение на изкуството. Политическите послания обикновено са ясни, конкретни и целят някакъв резултат - промяна в системата, заявка за законово предложение, търсене на конкретни решения за даден проблем.
Драсканиците пред "Позитано" 20 не изразяват търсенето на свобода от страна на възвишения човешки дух. Тяхната цел бе някакви хора да се направят на герои, да спечелят няколко "лайка" в социалните мрежи, да се появят по телевизията, а може би да вземат някой лев. И да осмеят де-що могат държавни институции - от политическите партии през полицията до съдебната система. Ако съдим по решението на Софийския районен съд - май успяха. По-лошото е, че след това решение всички паметници в България са застрашени. След Димитър Благоев и Христо Ботев може да се превърне в Дядо Мраз... А драскулките "ЦСКА" и "Левски" са модерно изкуство, ако не знаете.