Будно слово

Казват, че първият народен будител бил свети Йоан Рилски като пример за себеотдаване, любов към ближния и Отечеството, а преди 105 години, през 1909 г., за първи път е отбелязана като факт идеята да се честват у нас народните будители. През 1922 г. министър Стоян Омарчевски внася официално предложение за такъв празник и на 1 ноември 1923 г. по времето на цар Борис ттт е честван всенародно Денят на народните будители... През 1945 г. е преустановена практиката за честване на подобен празник, а през 1992 г. отново се сещаме, че има такъв повод за поддържане духа на българщината, на духовността. И на този ден днес отдаваме почит към дейците на духа, към българските просветители, книжовници, към революционери и борци за свобода и българско самосъзнание. Колко писатели, журналисти, издатели, духовници, светци са оставили своя почерк в българската памет. Защото писмеността, словото, духовността имат съдбовна роля в развитието и оцеляването на българската нация, културата и самочувствието на народа.
Епископ Константин още през Х в. е оставил прозрението: "Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души..." И ще се сетим за онези, които имат най-съществен принос да има такъв ден. Ще споменем за Климент Охридски, за Йоан Екзарх, за Черноризец Храбър, ще си припомним за цар Симеон Велики и Борис т, за Патриарх Евтимий, за Григорий Цамблак, Софроний Врачански, за Паисий Хилендарски и доктор Петър Берон, за Братя Миладинови, за Любен Каравелов, за Раковски, Ботев, Левски и дядо Вазов, за Добри Чинтулов, за плеяда чисти и сияйни светли имена народни будители...
Всичко това ще стане на 1 ноември - веднъж в годината. А във всички останали дни, даже и на самия първи ден през ноември, няма да мине без слово за останалите, които са на космически разстояния от делото на книжовниците, просветителите, духовните водачи на нацията. У нас всяка божа сутрин, всеки божи ден, всяка божа вечер, денонощно, на живо и не на живо, пред очите и в ушите ни са депутати, политици, банкери, вложители и кредитни милионери, партийни лидери, които не стават за народни будители. Те могат само да бъдат народни подбудители. Подбуждат към омраза, противопоставяне, конфронтация, отрицание, към политически инат, недоверие и духовна бедност... Могат ли будители да бъдат физкултурници, пожарникари, ватмани, бодигарди, бизнесмени със съмнителна репутация. Вижте какви народни представители имаше след мажоритарен вот във Великото народно събрание и сега какви случайни личности са влезли в парламента. Някои обясняват, че са там, за да се учат и да привикват към политическа и парламентарна практика... Народното събрание, където "Съединението прави силата", се оказва и основно училище за политици...
Медиите имат сериозна вина за това състояние, няма защо да го отричаме. Прекалено всеотдайно се занимават предимно с подбудителите, а не с народните будители, каквито има около нас. Които незабелязано творят, незабелязано оставят свой почерк в основното си призвание - духовното здраве и духовността на нацията...
Спомняте ли си как след кончината на Валери Петров дори фейсбук се напълни със стиховете му. И се сетихме какво сме загубили, че приживе не използвахме такъв народен будител като него рационално, а пак се занимавахме с дребнотемие, с усилия да опростачим още народа си. Признавам - това най-много ни се удава в последните 25 години...
И сега е валидна сентенцията, че Ден на народните будители имат само заспалите народи... Значи такъв ден ни е още повече необходим... А карикатурата с луксозна яхта е още един пример за състоянието на носителите на духовни ценности: "Васко двойкаджията кани класа на юбилейна сбирка на собствената си яхта..." До такива сентенции, афоризми, вицове и карикатури води липсата на истинско отношение към народните будители вече четвърт век... Писатели са нощна охрана на бизнесмени, артисти карат таксита, хората на духа са издухани отвсякъде - не са в политиката, не са в парламента, в общините, в министерствата... Разчитат на подаяния от богати и пребогати подбудители, от щатни служители на българския преход...
Има нужда от Първи ноември. За всички, които всеки ден ни поучават, обясняват и занимават със своите проблеми. А в останалите дни дано намерят своето достойно място истинските народни будители у нас...