Дребна хитрост с голям ефект

Несигурността на работното място стресира най-много работещия българин. Дотук новина няма, защото стресът е неизменна част от всекидневието ни. Как иначе - сутринта в градския транспорт изнервени хора се блъскат и дори се нараняват един друг, гарнирани с груби словесни престрелки, а мобилните телефони не спират да звънят. С учестен пулс човек стига до работното си място и започва работа. Картинката е позната всекиму не само от собственото всекидневие.
В Европа социалните партньори още през 2004 г. подписаха споразумения за превенция на психосоциалните рискове, а през 2007 г. - и на насилието и тормоза на работното място. У нас обаче социалните партньори нехаят и само синдикатите напират за такива споразумения. Очевидно у нас единствено профсъюзите си дават сметка, че производителността на труда зависи не само от здравото бачкане и стриктното спазване на работното време, но и от здравето - физическо и най-вече психично, на работника. Само преди дни млада българка, която живее в САЩ, ми се похвали, че работи в световноизвестна фирма и с възторг отбеляза, че към фирмата има безплатна детска градина, стол, в който работещите се хранят на безценица, фризьорски салон, здравен кабинет и пр., и пр. Разбира се, това не можеше да ме впечатли, защото още във втората половина на ХХ в. у нас държавата - единствен работодател тогава, бе осъзнала, че трябва да бъдат осигурени на работниците в максимална степен удобства в близост до работното място, за да могат те да не се притесняват за неща извън работата и максимално да бъдат съсредоточени в нея.
Дребна хитрост с голям ефект за производителността на труда. Днес, когато вече Западът се научи от нас как да извлича максимално полза от удовлетворения от работните си условия работник така, че да се постигне за предприятието по-висока производителност на труда и повишена конкурентоспособност, у нас мнозинството работодатели живеят в отдавна отминалата епоха на началното натрупване на капитала. Те при всеки опит да бъде увеличена дори с 5 лв. минималната заплата изпадат в шок и рисуват мрачни картини за масови съкращения и скок на безработицата. У нас по-малко от 10% от работодателите инвестират в обучението и квалификацията на кадрите си, без да си дават сметка, че възвръщаемостта е многократна. Така че не е учудващо бездействието им и по отношение на превенцията на стреса на работното място...
240 млрд. евро дава всяка година Европа за преодоляване на последиците от стреса на работното място. Колко ли от тези 240 млрд. евро са български левове?