"Мила родино..." за цял живот

Когато се откриваше есенната сесия на Народното събрание през 1995 г. и депутатите вече бяха по местата си, откъм трибуната изведнъж навлязоха десетки деца. От белите им дрехи с пъстри народни шевици залата светна. Кой си е позволил да пусне деца в пленарната зала - нечий чиновнически въпрос потъна. И гръмна химнът! "Мила родино..." Звучността на бисерните гласове, по която всеки безпогрешно отличава Детския радиохор, изпълни залата. Депутатите се изправиха и замряха. Тържествен миг не бе събуждал толкова тръпнеща емоция в тази зала. Появиха се сълзи. По онова време народните представители все още изпитваха вълнение при звуците на българския химн...
По това време главният диригент на Детския хор на Българското национално радио проф. Христо Недялков вече казваше, че мечтае съдбата да му позволи да дирижира 50-ия юбилеен концерт на своя състав, който бе създал през 1960 г. и в десетилетията го бе направил световен лидер в детското хорово пеене. Мечтата му се сбъдна на 22 март 2010 г. - в зала "България" той събра стотици свои възпитаници от различни поколения, стекли се на тържествения концерт, с който бе честван половинвековният път на Детския радиохор - хора на Христо Недялков, чрез чието изкуство десетки държави по света научиха къде е България.
 
* * *

Христо Недялков ръководи своя хор 53 години и си отиде от нас ненадейно точно преди година - на 29 октомври 2013-а. И в черквата "Св. Неделя" пак се случи нещо, което не се случва никога. Деца и възрастни с вече посребрени коси - хористите на маестрото от много поколения, го изпратиха с "Родна песен нас навек ни свързва", с която той стотици пъти бе завършвал концертите си. С аплодисменти, както се изпраща артист, и с любов, както се обича човек, оставил дълбока следа в живота ни. Музикант, диригент, композитор, невероятен педагог, приятел, съпруг, баща и... просто голям българин - без да е идеален, той беше всичко това в най-високата възможна степен на професионализъм.
Проф. Недялков създаде не просто най-добрия детски хор в България, той създаде хорова школа, чието изкуство слушателите и специалистите от Европа и Америка, Азия и Африка при 80 турнета в 32 държави и над 2000 концерта, неизменно възприемат с онзи възторг и възхита, с които го удостои журито на Международния хоров конкурс в Неерпелт - Белгия, през 1974 г.: "Сто точки от сто възможни, сто процента "превъзходно"! Този абсолютен максимум, без прецедент в историята на конкурса, бе първият връх, на който маестрото успя да удържи хора си в течение на почти три десетилетия след това. Негови възпитаници работят във всички възможни професии, а бивши негови солистки днес пеят по българските и световните оперни сцени. Създадената от Недялков вокална техника с максимално изнасяне на гласа и използване на целия звуков апарат за "обемното" му звучене; изпипването на изпълнението до най-малките детайли при пълна свобода за певците да вложат в музиката своя емоция; невероятно разнообразният репертоар (от български фолклор, запомнящи се детски пиеси и съвременни песни на различни народи и на различни езици през религиозна музика и най-сложна световна хорова класика от всички епохи и стилове до адаптирани за хорово изпълнение инструментални пиеси) са само част от причините за жизнеността на това изкуство.
Не знам дали някой си представя как в концертните зали на най-различни в културно отношение държави не се чува ни едно покашляне при изпълнението на "Мадам Бътерфлай" или "Евгений Онегин"; как публиката от САЩ до Китай и Япония става на крака, екзалтирана от "Дилмано, дилберо", от "Ради на Радка думаше" или от "Притури се планината". Хиляди са бляскавите и възторжени отзиви в световните медии след концертите на "българските славеи" и "ангелските гласове", както най-често ги наричат. Маестрото носеше в себе си възрожденските традиции на родното Дряново и изграждаше не просто музикална култура у младите таланти, изграждаше от тях българи. Цялото си изкуство той създаваше и поднасяше на света с неизменното съзнание за мисията да си посланик на България, на българска кауза - от невъзможността да допусне неперфектна музика до възпитаването на труд, отговорност, дисциплина и поведение у малките певци. Повтаряше: "По вас съдят за България" и думите му никога не прозвучаха нито помпозно, нито фалшиво. 
За 18-те турнета на Детския радиохор в Япония с около 500 концерта в 150 града може да се изпише цял вестник. В тази страна изкуството на Христо Недялков бе прието по невероятен начин като школа за обучение на местните детски хорове, особено на този в гр. Шизуока, който е побратимен с нашия хор и за който маестро Недялков е "първоучителят". В японските школски учебници по музика и сега са включени български детски песнички - като "Лека нощ" на Парашкев Хаджиев и композираната от маестро Недялков "Над смълчаните полета". Като композитор той създаде над 400 обичани и популярни у нас детски песни и пиеси за детски хор - достатъчно е да споменем "Майски балони", "С червените ботушки", "Зимна песничка", "Шила девойка знаме" и пр.
За пръв път Детският хор на БНР е поканен в Страната на изгряващото слънце през 1967 г. от тогавашния ректор на Токайския университет проф. Шигеоши Мацумае - по-късно почетен доктор на Софийския университет и на БАН. С Детския хор на БНР започват всъщност културните връзки между България и Япония. Самият проф. Мацумае е учен и поет, лидер на социалдемократическата партия в Япония, шест мандата депутат в японския парламент. "Токай" университет, ръководен сега от сина му проф. Тацуро Мацумае, има филиали в цяла Япония. Шигеоши Мацумае е в основата на сключения в началото на 70-те години Договор за образователен обмен с България и благодарение на него много българи завършват висшето си образование в Япония.
По предложение на японското правителство през 1995 г. проф. Недялков бе награден с най-високия японски императорски орден за чужденци - Орден на Святото съкровище "Златни лъчи" с розетка, а през 1996 г. бе провъзгласен за почетен гост-професор на университета "Токай". През 1984 г. маестрото е награден от унгарското Министерство на културата с медала "Золтан Кодай", а през 2002 г. Европейската федерация на хоровете към ЕС го удостоява с титлата "Посланик на европейската култура". Акад. Недялков е носител на множество български държавни отличия, вкл. на орден "Стара планина" - І ст., най-високия почетен знак на БАН - "Марин Дринов" на лента, званието "Доктор хонорис кауза" на Националната музикална академия, наградата "Сирак скитник" на БНР за 2012 г. и др. Маестрото е лауреат на абсолютни, специални, първи награди, награждаван е със златни медали и дипломи за изключителни художествени постижения на много национални и международни хорови конкурси и фестивали. Той постоянно е канен като гост-професор и диригент в много държави и в журитата на много международни музикални форуми.
Не съм убедена обаче, че българското общество успява да оцени докрай делото на маестро Недялков така, както то е оценено в света. Твърде много проблеми и препятствия бяха създавани пред неговия хор в годините на прехода. Не мисля, че това учудва някого - България рядко черпи национално достойнство от своите върхове. Мила родино... 


В. "Сентинъл", гр. Феърмонт (Минесота-САЩ):
24 февруари, 1995 г.

Детският хор на БНР завладя публиката си в течение на два часа. И в класическите, и във фолклорните песни певците блестяха - млади, ясни гласове, укрепнали в многогодишната практика и обучение. Те дадоха урок както по дисциплина, така и по артистичност.
Кулминацията на тазседмичния концерт беше, когато по време на втория бис диригентът се обърна към публиката и присъедини стотиците местни гласове към своя хор да пеят заедно "Боен химн на републиката". Музиката изпълни голямата зала и стотици очи се замъглиха от сълзи на вълнение.
Благодарим на хората, които донесоха тази музика в нашите градове. Благодарим на правителството на България, и разбира се - на изпълнителите, за облагородяването на нашия слух, нашите сърца и нашите мисли чрез тяхното изкуство."

-----------------
Бивши и настоящи хористи, техните родители, музиканти и политици отдавна предлагат съставът да носи името Детски хор на БНР "Акад. Христо Недялков". Самият той всъщност бе скромен човек и не смяташе себе си за изключително явление. Но е справедливо да се каже, че България му дължи това признание за делото, на което посвети живота си, за да се говори по света за България с уважение.