Как българският олигархичен елит предаде Русия

Андрей Тихонов,
Център за политически анализи, Русия

България, която някога беше смятана за душевно най-близката до Русия страна от Източна Европа, в последно време предизвиква удивление със своята позиция. София се присъедини към антируските санкции, а нейният президент си позволява откровено русофобски изявления в западната преса. Въпреки това експертите, анкетирани от Центъра за политически анализи, смятат, че обикновените българи продължават да симпатизират на нашата страна, но в условията на засилващо се влияние на олигархичните кланове не може да осъществи тези симпатии политически.
В началото на октомври между Москва и София се разрази истински дипломатически скандал. Руското Външно министерство бе принудено да излезе с коментар, в който нарече неуместни изявленията на българския президент за Русия като "националистическа  агресивна държава". Президентът на България Росен Плевнелиев допусна това изказване в интервю за германския вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".   
В интервюто си държавният глава на България засегна и темата за газопровода "Южен поток". Плевнелиев призна, че страната му има интерес от реализирането на проекта, но не може да допусне той да се строи в разрез с изискванията на Европейския съюз.
Не е оптимистична и оценката за перспективата на руско-българските отношения според резултатите от извънредните парламентарни избори, състояли се на 5 октомври. Най-голямата парламентарна група ще формира партията "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ). Тя получи 32,67 % от гласовете на избирателите (за нея гласуваха 1 072 491 души. ГЕРБ първи получават правото да съставят новото правителство на страната.
Ръководителят на аналитичната служба на "Лента-ру" Максим Жаров отбелязва, че една от причините в България този месец да се проведат извънредни парламентарни избори е отказът на досегашното правителство да отстъпи под натиска на ЕС по въпроса за "Южен поток". По думите му, една от особеностите в България е отсъствието на проруски сили в политическата система на страната. "По това България се отличава от Сърбия, където има много обществени движения, които си сътрудничат с Русия, и политически партии с проруска ориентация", казва Жаров.
Той обяснява тази ситуация с факта, че България се контролира от олигархични кръгове, които в по-голяма степен са ориентирани към ЕС, към получаването на европейски кредити и различни видове помощ.
Според експерта не може обаче да се говори, че българите обичат руснаците по-малко, отколкото сърбите. "Просто в България политическата система е устроена така, че интересите на гражданите, които симпатизират на Русия, не се отчитат", казва със съжаление той.
Жаров смята, че ситуацията все пак може да се поправи. "Българите както и преди се отнасят добре към Русия. Но ние самите трябва по-активно да присъстваме в тази страна, да задействаме технологиите на "меката сила", да влияем върху политическия живот", убеден е той.
Ръководителят на Центъра за политически изследвания в Института по икономика при Руската академия на науките Борис Шмельов съжалява, че България, която е задължена на Русия в лицето на бившия СССР много повече от Сърбия, за разлика от последната еднозначно взе страната на Запада.
"Навремето някои български политици лансираха тезата: "България може да не бъде съюзник на Русия, но не трябва да бъде враг на Русия". Днешното българско правителство и днешният български политически елит, за съжаление, не спазват този принцип". 
Публицистът Яков Шустов, който сега живее във Варна, отбелязва, че българският народ по традиция обича руснаците, а също - и за щедростта, която обикновено е характерна за руските туристи. "Да, Русия има неприятели в управляващите кръгове и сред една крайно малка група антисъветски настроени интелектуалци. Но това е омраза на стереотипите и се подхранва от западната пропаганда от времената на студената война", подчертава той.
Като пример за положителното отношение на българите към руснаците той разказа, че е подарил на свой познат българин значка със символите на "Единна Русия" и човекът сега я носи като орден. В България се продават и тениски с лика на Владимир Путин.
"Нито веднъж не съм се сблъсквал с негативно отношение към руснаците, напротив, когато разбират, че съм от Русия, а не от Украйна, българите проявяват искрено дружелюбие. Въпреки че особен ентусиазъм, разбира се, няма", признава Шустов.
По думите на публициста отношението в България към "Южен поток" е сложно, защото още не всички са осъзнали ползите за страната от него. "Смята се, че газопроводът ще бъде строен от чуждестранни компании, преди всичко - от ЕС, а българите ще останат встрани. Сред населението се възприемат силно негативно ЕС и неговото възможно участие в "Южен поток" намалява привлекателността на проекта", казва той.
Като цяло, както отбелязва Шустов, българите не обичат своите политици, а предишното правителство, което се смяташе за проруско, надроби доста попари. Затова в отношенията между Русия и България възникнаха трудности след смяната на властта.
"Черноморската държава преживява последиците от икономическата криза, чийто пик беше през 2012 г., но към всеки чуждестранен инвеститор тук се отнасят с подозрение. За съжаление в постсъветските години руският бизнес не успя да завоюва стабилни позиции в България", заключава Шустов.