Контрастите на държавния глава

Контрасти.
5 юли 2013 година: "Плевнелиев: Когато няма съгласие, изходът са избори".
20 октомври 2014 година: "Президентът изключи вариант поредни предсрочни избори".
Ето как само в рамките на една година обитателят на "Дондуков" 2 смени радикално позицията си. Когато неговите хора бяха отстранени от властта и не можеха да го преглътнат, тогава той беше борец за избори до дупка. Днес, когато изборната лотария изстреля фаворитите му в добри позиции, изведнъж президентът се превърна в пророк на статуквото и в проповедник на правителство на всяка цена.
Ами ако няма съгласие за управление? От театралните консултации на ГЕРБ ясно се вижда, че тях ги е страх да заемат позиция. Изявленията на Бойко Борисов от вчера показват, че ГЕРБ са готови на всичко - да продължат преговорите, да съставят правителство на малцинството, даже и за нови избори. Тази неяснота след седмица на преговори идва да покаже, че политическият бульон в България съвсем не е готов да формира стабилно управление.
Проблемът идва от другаде. Политологическите шамани, господарите на нищоговоренето все повече заприличват на предавател на разни частни интереси. Защото в друга държава такава рязка смяна на позицията щеше да бъде върната като бумеранг към лицето на президента. Никой няма право да превръща своята непоследователност в мода. Анализаторите хищно са се втренчили в идеята за правителство, но пропускат да видят, че то ще е продукт на сделка по-нечиста от всичко, което сме виждали преди. Виждайки как се променят ролите, май скоро всички колективно ще плачем за Орешарски. Тогава обаче президентът ще си мълчи. Бъдете убедени.