106 кандидати за член-кореспонденти се състезават за 31 места

Общо 106 учени, номинирани от БАН и висшите училища, са допуснати до конкурса за нови член-кореспонденти на БАН, обявен на 20 август т.г. Имената им бяха съобщени в сайта на академията в края на миналата седмица. Конкурсът през лятото за пръв път бе обявен, без да се определят бройки по отделните науки, за които се кандидатства. Зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов тогава заяви в интервю, че това е направено, за "да има по-голяма конкуренция, а не от самото начало да се поставят рамки". Въпреки това обаче обявените миналата седмица места по науки не са съобразени с броя на кандидатите и показват силни диспропорции на местата спрямо номинираните. Бройките по науки са предложени от Централната избирателна комисия (в нея са ръководството на БАН и академиците, шефове на отделения) и е одобрен от събранието на академиците.
Най-ощетени откъм места са шестимата кандидати в областта на химическите науки - те ще се състезават само за едно място. Следват физическите науки, в които има 11 кандидати и 2 места - т.е. за всяко от тях се борят 5,5 човека. Неясно защо в тези две науки са отпуснати най-малко места спрямо кандидатите, при положение, че според НСИ учените в тях са най-много, а според международните класации техните видими в света резултати също са най-много. В науките за Земята желаещите да получат почетното звание на обявеното едно място са петима.
Две места са обявени за математическите науки, кандидатите са 8, т.е. за едно място се борят 4-ма. В биологиите за 4 места се състезават 12 учени - по 3-ма за едно място. Медицинските науки неочаквано са разделени на две - за предклинична и за клинична медицина. В първата категория има 8 кандидати за 2 места - по 4-ма на една бройка. В клиничната медицина за трите бройки желаещите са 8 - по 2,7 на едно място. Приблизително същото е съотношението в аграрните и лесовъдните науки - направление, което за пръв път се обявява отделно в конкурсите за членове на БАН. Там 11 кандидати се състезават за 4 места - по 2,75 души на място.
Най-слаба ще е конкуренцията в инженерните науки, където има 9 кандидати за 4 места - по 2,25 души на място. Съвсем по друг начин - не по науки, а общо, са обявени местата за хуманитарни и обществени науки и за творци на изкуството и изкуствознание. Не е ясно как ще бъдат оценени и сравнявани помежду им историци с икономисти и филолози с философи, за да бъдат избрани 4-ма в хуманитарните и обществените науки. В това направление кандидатстват общо 19 души - по 4-ма във филологическите и икономическите науки, 6-ма в историята, 3-ма във философските науки, двама в педагогическите. Подобно е в направлението изкуство и изкуствознание. Местата са 4, а кандидатстват 4-ма творци на изкуството и твърде различните като дейност 5-ма изкуствоведи.    
В новия правилник за избор на академици и член-кореспонденти от август т.г. е записано, че критериите за оценяване се предлагат от отделенията на академиците, които са по науки. Съвсем друго е станало обаче - за конкурса в сайта на БАН са оповестени критериите за оценяване на кандидатите, които са били приети през 2001 г. от Общото събрание на БАН и през 2012 г. от Централната избирателна комисия в  конкурса за членове на академията тогава. Те са общи за всички науки. 
Имената на допуснатите до настоящия конкурс и бройките за прием по науки са съобщени само в сайта на БАН и явно няма да бъдат публикувани и в един всекидневник, както е записано в обявата за конкурса от 20 август т.г., отпечатана във в. "Преса". В същата обява обаче, поместена в сайта на БАН, е премахнато публикуването във вестник. Разминаването за пореден път предизвика недоумение у кандидатите, някои от петък купували всички всекидневници и чакали да се появи съобщението с имената и бройките. 
Документите си за конкурса кандидатите трябва да подадат до 30 октомври т.г. В този конкурс за пръв път са премахнати експертните комисии по науки, които оценяваха приносите на кандидатите в предишните конкурсни сесии за членове на БАН. Сега, според новия правилник, оценяването щели да правят само академиците по отделения. Изборът ще се осъществи накрая в събранието на академиците, където за да бъде избран един кандидат, той трябва да събере минимум 2/3 от гласовете, пише в правилника.     
 
Науки    кандидати    места    конкуренция за 1 място

Природоматематически
1. Математика    8    2    4
2. Физически    11    2    5,5
3. Химически    6    1    6
4. Науки за Земята    5    1    5

Инженерни науки
        9    4    2,25

Биологически науки
        12    4    3

Медицински науки
1. Предклинична    8    2    4
2. Клинична    8    3    2,7

Хуманитарни и обществени
        4    2,25

1. Филологически        4
2. Исторически        6   
3. Философски        3
4. Икономически        4
5. Педагогически        2

Изкуство и изкуствознание
            4    2,25

1. Творци на изкуството        4
2. Изкуствознание        5   

 

Къде сме ние в изминалите 6 години

Европейската комисия оповести резултатите от завършилата Седма рамкова програма на ЕС за наука (2007-2013). Общият й бюджет за шестте години бе 53,2 млрд. евро. България не е съвсем на опашката по привлечени пари от спечелени научни проекти, но спада към групата държави, в които приходите от програмата са под 100 млн. евро. Всъщност от бившите социалистически страни единствено Полша, с привлечени 437,2 млн. евро, излиза нагоре от тази група. Но и други 4 от новите членки на ЕС изпреварват страната ни.

Полша - 437,2 млн. евро (2194 проекта)
Чехия - 286,6 млн. евро (1412 проекта)
Унгария - 280,3 млн. евро (1582 проекта)
Словения - 170,1 млн. евро (910 проекта)
Румъния - 136,6 млн. евро (1049 проекта)

Разбира се, пряко сравнение не може да се прави поради различното по брой население на държавите. Но разликата ни дори със сравними по територия и население страни е съществена. Две от причините са явни от години - България е последна в ЕС с най-ниския процент от БВП, заделян за научни изследвания, а е и една от последните страни в ЕС по брой на учените на 100 000 души население. У нас, след закритите още през 1991 г. приложни научни институти към различни министерства и основно поради ниското заплащане в сектор "Наука" (в който заплатите са доста по-ниски от средната за страната), броят на хората, заети с изследвания и развой, намаля 10 пъти спрямо 1989 г. Би трябвало българските правителства да са взели крути мерки, ако не за догонване на останалите, то поне за известно активно наваксване на рязкото изоставане. Нищо подобно не се е случило, нито ще се случи, ако съдим и по променената току-що от служебното правителство т.нар. Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. А тепърва започва новата програма на ЕС за наука "Хоризонт 2020".  
Средствата обаче, спечелени от българските учени в 7-а РП за шестте години (98,4 млн. евро), са над два пъти повече от вноската, която страната ни е направила в тази програма. По груби данни България е платила около 40 млн. евро вноски в програмата от 2007 до 2013 г.
От спечелените български проекти по програмата около 34% са насочени към малки и средни предприятия. Останалите проекти са на учени от БАН, други държавни научни структури и няколко наши университета. От тях половината са на изследователи от институтите на БАН. С което академията се нарежда във втората десетка на 50-те водещи научни организации в ЕС, в групата на организациите с над 160 проекта. Международният одит на институтите на академията през 2009 г. констатира високото равнище не качеството и ефективността в академията при толкова ниско държавно финансиране; по няколко параметъра много от институтите й бяха оценени като работещи на световно равнище. Това също по никакъв начин не се отчита от българските власти - заплатите, които държавата плаща на учените в БАН, са най-ниските в публичния сектор на науката и висшето образование. Впрочем Еврокомисията в няколко доклада в последните две години съветва особено по-изоставащите държави да не се хвърлят към създаване на нови научни структури, а да укрепват, развиват и използват съществуващите, които работят качествено. Тук обаче с упоение се повтаря мантрата, че не трябва да се финансират институции, а само проекти. Нищо, че второто без първото не може.
И още нещо отчита научната дирекция на ЕС - в първите години на 7-а РП страните са инвестирали средства най-вече за проекти в сектора на информационните и комуникационните технологии. В последните години обаче расте съществено и излиза на предна позиция финансирането на фундаментални изследвания в направлението "Идеи", където от проектите се очаква генерирането на нови знания. Това също няма нищо общо със стратегиите и политиките за науката у нас, в които залитането по приложните изследвания е почти 100%, а фундаменталната наука е напъхана в задния двор.  

Приходи от 7-а рамкова програма на ЕС за наука (2007-2013)

             получени    брой
             средства   проекти
             в евро

Най-много:
Германия    7,082 млрд.    17 950
Англия    6,881 млрд.    17 379
    Франция    5,069 млрд.    12 463
Италия    3,530 млрд.    11 743
Холандия    3,292 млрд.     8 067
    Белгия    1,774 млрд.     5 403
Швеция    1,698 млрд.     4 471

Най-малко:

България    98,402 млн.    700
Кипър    92,374 млн.    451
Хърватия    89,080 млн.    392
Естония    88,643 млн.    540
Словакия    77,767 млн.    480
Литва    54,771 млн.    326
Латвия    48,192 млн.    326
               


Приходи от 7-а рамкова програма