Вацлав Клаус: Лъжите на Запада за Русия са чудовищни

НИЙЛ КЛАРК Вацлав Клаус има навика да изрича неща, които другите не смеят да кажат, но това изглежда не го притеснява и не накърнява популярността му. Точно обратното: на 73-годишния пламенен евроскептик може да се гледа като на най-успешния автентичен консервативен политик в Европа през последните 25 г. Той беше министър-председател на Чешката република от 1992 до 1998 г., а след това и президент на страната за още десет години, от 2003 до 2013 г. Когато се срещнахме след типичен обилен сръбски обяд - по време на Международната конференция за наука в Белград - аз нямах търпение да го попитам дали има съвет за Дейвид Камерън и Британската консервативна партия. „Миналата година бях поканен на конференция в Уиндзор, наречена „Конференция за обновление на консерватизма", разказва Клаус. "Изнесох реч, в която поставих въпроса: "Наистина ли имате нужда от обновление – не мислите ли, че едно връщане назад би било достатъчно?“. Речта ми акцентира върху нуждата от връщане към стандартните консервативни идеи и подходи. Опасявам се, че настоящото управление на Консервативната партия не прави точно това.“ Посланието на Клаус резонира повече с активистите, отколкото с „модернистите“ в ръководството на партията. „След като приключих речта си, две или три възрастни дами се приближиха и ми казаха: „Беше като реч на Маги!“ (Маргарет Тачър - бел. ред.). Така че намирам Консервативната партия по-скоро за объркана в своите идеи. Партията се заиграва със зелените идеи по начин, който аз не мога да приема“, казва бившият чешки президент. Меко казано Клаус не е въодушевен по още един въпрос от „модерния“ дневен ред. „Еднополовите бракове и всички въпроси от този род за семейството, които остават на заден план, за мен са още едно трагично неразбиране от страна на сегашните лидери на партията и аз много съжалявам за това“. Неизбежно вървим към въпроса за Европа. Какъв според Клаус ще бъде ефектът от британския референдум за членството на страната в ЕС? „Той ще изпрати силен сигнал. Бях бесен още в комунистическата епоха, когато виждах отвъд Желязната завеса как Великобритания реши да напусне EFTA (European Free Trade Association – Европейска асоциацията за свободна търговия) и да се присъедини към EEC (European Economic Community – Eвропейска икономическа общност) през 70-те г. ". Консервативният премиер Едуард Хийт предприе тази важна стъпка. Чудя се какво ли мисли Клаус за сегашната линия на консервативните лидери в Европа? "Срещнах се няколко пъти с г-н Камерън и не съм убеден в неговата вяра в Европейския съюз. Разбирам, че той трябва да има предвид разделението в страната и в партията си, но все пак не мисля, че при едно тайно гласуване на референдум Великобритания ще отговори с „да“ за оставането си в Евросъюза. Но това е само мое предположение.“ Ако слушаш Клаус внимателно за абсурдите в Европейския съюз, е трудно да разбереш защо някой здравомислещ – десен или ляв, ще иска страната му да остане в него. „Преди няколко дни разучавах имената на комисарите от Европейската комисия на г-н Юнкер и ресорите им. Ние в нашата страна казваме, че 16 са вече твърде много, за да има смислен ресор. А сега ЕС има 28, повече отколкото ресорите, в която и да е страна в тази част на света. Когато погледна имената на тези постове, не вярвам на очите си. Бившият естонски премиер е комисар за дигиталните пазари. Като икономист не знам какво означава терминът „дигитален пазар“. Освен това друг германски политик, Гюнтер Йотингер, е еврокомисар за „дигиталната икономика и общество“. В комунистическата епоха бихме се изсмяли на ресори с такива имена в нашия кабинет. Нямам идея какво правят тези комисари.“ Обръщам внимание на Клаус, че в оядения и бюрократичен икономически модел на Евросъюза имаме всъщност най-лошото - хора, които не се радват нито на оригиналните социалисти, нито на тачъристките застъпници на свободния пазар, и той се съгласява с мен. „Това, което имаме сега в Европа, не е германският социален пазарен модел, а германски модел, влошен от друг епитет – „екологичен“. "Започнах политическата си кариера след падането на комунизма с известния лозунг: „Искам да въведа пазари без прилагателни“. Имаше голяма съпротива в страната спрямо тази фраза. Казваха: „Клаус иска да въведе пазари без социална политика“. „Не", казах аз, може да има социална политика, но лозунгът означава пазарна икономика с допълнителна социална политика, а не социален пазар.“ Последователността на думите е важна. Днес все повече и повече затъваме в екологичната и социална икономика.“ Както и да наричаме настоящата система, добавя той, това определено не работи за Европа. „Аз наистина съм шокиран, виждайки, че ръководителите на Евросъюза и европейските политици претендират, че всичко е О'кей, което е смешно и абсурдно“, казва Клаус. „Наскоро четох статия от известния германски икономист проф. Син, който е изследвал положението в Италия. Той представи статистически данни, които показват, че брутният вътрешен продукт в Италия е спаднал с 9 на сто от 2000 г. насам. Това е невероятно! Не мисля, че комунистическа Чехословакия би оцеляла при толкова дълъг упадък. В същото време индустриалното производство е намаляло за същия период с 25 на сто! Една четвърт от икономиката просто се е изпарила!“ Клаус смята, че на ЕС му предстоят реформи и настоява Съюзът да бъде заменен с „Организация на европейските страни“ – свободна търговска асоциация, която няма да има за цел политическа интеграция. Той си спомня своя личен опит от Кадифената революция в Чехословакия през 1989 г. „Когато започнахме да променяме нашата страна, умишлено не използвахме думата „реформа“ – казвахме „трансформация“, защото искахме промяна на системата. Такава промяна на системата е нужна днес на Европа.“ Не само икономиката върви зле в Европа, казва Клаус. Той не е съгласен с враждебността на западните елити към Русия, враждебност, която според него се основава на лъжа и остарели виждания за страната. „Спомням си един човек в моята страна, който в определен момент беше министър на външните работи. Той ми каза, че толкова много мрази комунизма, че дори не може да чете Достоевски. Запомних това изказване за десетилетия и се опасявам, че сегашната пропаганда срещу Русия се основава на подобен аргумент и начин на мислене. Прекарах по-голямата част от живота си в комунистическа Чехословакия под съветско господство. Но правя разлика между СССР и Русия. Тези, които не могат да направят тази разлика, просто не гледат с отворени очи. Винаги споря с мои американски и британски приятели, че макар системата в Русия да е различна от тази в нашите страни и не бихме живели щастливи в такава система, да сравняваш Русия със СССР на Леонид Брежнев е глупаво“. Той казва накрая: „Пропагандата на САЩ/ЕС срещу Русия наистина е нелепа и аз не мога да я приема“. Клаус иска да бъдат върнати обратно на националните държави други демократични пълномощия за вземане на решения. „Не само критикувам реда в ЕС. В същото време съм много критичен към глобалното управление и преминаването към транснационализъм. Преди седмица бях в Хонконг и критикувах наивното отношение към отварянето на страната, без да се поддържа националната държава. Ако това стане, или ще има анархия, или глобално управление. Определено виждането ми е за Европа на суверенните национални държави. Но вече отидохме далеч отвъд обикновена икономическа интеграция. ЕС е постдемократична и постполитическа система“. Клаус посвети политическата си кариера на суверенитета и отхвърлянето на господстващите ортодоксални идеи на деня. За разлика от други лидери от страните от бившия Съветски блок, той не се чувстваше притеснен да критикува западните политики след падането на Берлинската стена. Той бе един от малцината, които се противопоставиха на плана на Клинтън и Блеър за бомбардиране на Югославия през 1999 г. (той разкритикува остро и войната в Ирак). Той се чувства свободен да изрази „нестандартното“ виждане, че Западът е все повече под заплаха. „Ако ме питате дали смятам, че свободата сега е застрашена в Европа, бих казал „да“. Чувствам се потиснат, че не мога да изразявам вижданията си. Имам постоянни проблеми с това. Бях поканен за централен лектор на една конференция и когато организаторите разбраха за моите резерви към ЕС, към еднополовите бракове, към кризата в Украйна, ми казаха: „Много съжаляваме, вече намерихме друг лектор, много ви благодарим“. Това е нещо, което съм преживял по време на комунизма, но не и в т.нар. свободна Европа. Днес много малко мнения се смятат за политически коректни.“ Затова Клаус е решил да предприеме нов проект. „Планирам, ако можем да съберем хора и пари, да започнем ново тримесечно списание през 2015 г., наречено „Европа и свободата“. Трудно е да не му пожелаем успех. В не много далечното минало Европа имаше лидери с ясни и отчетливи виждания: за лявото, като шведа Улоф Палме и австриеца Бруно Крайски, за дясното, като Дьо Гол и Маргарет Тачър. Може да ги одобрявате или не, но не може да кажете, че не сте знаели в какво вярват те, или че техните виждания не са били искрени. Но те бяха сменени от поколение на посредствени, невдъхновяващи политици и такива, които само говорят. Вацлав Клаус е различен, спомен за дните, когато нашите лидери се бореха за нещо и не се притесняваха да говорят за идеите си. Да се надяваме, че няма да се превърне в последния политик с убеждения в Европа. Превод: "Гласове" Статията е публикувана на адрес: http://www.spectator.co.uk/features/9322652/europe-needs-systemic-change/