Тази кръв напира и шуми...

Вятър вя - и подвизи разнесе.
Дъжд валя - кръвта им не отми.
Чуваш ли - и в днешните ни песни
тази кръв напира и шуми.
                       П. Матев

Парашкева Панталеева, к.ф.н.

На площад "20 април" върху планинска морена е изписано: "Копривщица беше първия град в България, освободен на 24 март 1944 г. от партизанския отряд "Георги Бенковски" и чета "Бачо Киро" на отряда "Чавдар". На този площад прозвуча словото на комунистическата правда."
Как ли досега тази истина не е унищожена? Тя учудва и възхищава посетителите. В деня на града - 2 май, тук се провеждат тържества, свързани с историята му.
В края на ХІХ век братята Делчо и Петко Бурнусузови са убедени разпространители на социалистическите идеи. "Работнически вестник" се получавал чрез учителя Христо Нейчев. В първия социалистически кръжок са Петър Тороманов, Атанас Прахов, Рашко Брайков, Цветана Тороманова и Александър Енев. Васил Коларов - вече адвокат в Пловдив, участва в техните срещи и подпомага дейността им. Той се свързва с Цветана Тороманова, която по-късно става негова съпруга. За нея той пише с възхита.
Привържениците на БРСДП (широки социалисти) не успяват да създадат своя организация.

Духът на възрожденски дейци и революционери

витае из града.
Тук израстват Антон Иванов и Яко Доросиев, бъдещи секретари на ЦК на БКП, Константин Доганов, Салчо Василев, Христо Ясенов, Иван Врачев и много други.
След преврата на 9 юни 1923 г. Славчо Василев - секретар на партийната организация, и Яко Доросиев, не подкрепят неутралитета, обявен от БКП. Яко Доросиев преминава през ада на фашисткия терор. Уволнен като учител, той участва в работата на Витошката конференция. На 12.09.1923 г. е арестуван като член на Военно-революционния център в София. Това не е случайно. Заедно със Салчо Василев откриват нелегална печатница. Бил е един от любимците на столичната студентска младеж. На 26 март 1925 г. попада в засада. "Жив няма да остана, но в никакъв случай няма да издам никого. Няма да напакостя на партията" - смята той. Тръгвайки от нелегалната квартира на ул. "Русалка" 17 за насроченото заседание на ЦК на БКП, той не може да избегне обкръжението и за да не попадне жив в ръцете на преследвачите, се застрелва. Днес в новопостроения музей на просветата и образованието в родната му къща е уредена стая, посветена на живота на Яко Доросиев. Тя впечатлява със уредбата си и с данните за неговата дейност. Пред дома му е бюст-паметник, дело на проф. Фунев.

По време на Първата световна война

през 1916 г. се създават първите нелегални бойни групи. Стайко Филипов (Байото) и Пенчо Калканов са едни от участниците. Във ВОСР участват войници от Първа Софийска дивизия. Душко Цаков и Иван Баталов се сражават в боевете за гр. Одеса. Никола Дрехаров, Коста Малказанов, Димитър Дренката и Никола Бакърджиев участват в боевете срещу армията на Деникин на Царицинския фронт. Тук загива Коста Малказанов.
Партийна организация е създадена през пролетта на 1919 г. В началото са 15 души, а в края на годината организацията наброява над 30. Има си собствен клуб. На 1 май 1920 г. тя организира за първи път честването на 1 май като Международен ден на труда и работническата солидарност. Участват комунисти, земеделци и безпартийни. Говори Салчо Василев. Той през 1922 г. като дърводелски работник е включен като делегат на конгреса на професионалния съюз на дърводелските работници на ІІІ конгрес на Комунистическия интернационал в Москва, заедно с Георги Димитров и Васил Коларов. Съпругата му - учителка в гимназията, е сестра на Яко Доросиев. Винаги го е подпомагала. Под известния предлог: "Опит за бягство", по нареждане на околийския полицейски началник в Пирдоп Салчо Василев е разстрелян на 15 юли 1925 г. Груйо Ценов, Динчо Пиринджиев, Иван Ст. Киндеков, Никола Загорски и Найден Татарлиев участват в Септемврийското въстание на други места, защото то не избухва в Копривщица. Причина за това е и арестът и убийството на Салчо Василев.
Активно е участието на копривщенци в борбата против хитлеристко-буржоазните правителства на Богдан Филов, Муравиев и Багрянов. Партизанският отряд "Георги Бенковски", превърнал се в бригада с близо 380 души, в навечерието на 9 септември 1944 г. има принос в антифашистката съпротива. Дилемата им -

човек да загине е лесно

ама да остане жив и да победи, е актуална. И днес някои историци омаловажават предателската роля на Богдан Филов. ТОва е нелепо. Нещо повече - в последната Българска енциклопедия на БАН от 1999 г. малко е писано за антифашистката борба в този район на страната.
Връщайки се в годините, в навечерието на 9 септември 1944 г., можем да твърдим, че паметта е жива. Останали са малко участници в събитията от това време. Първият кмет, избран от организацията на Отечествения фронт, е многоуважавания учител Илия Мухов. Помнят го и днес.
Не годишнините по повод събитията са основание за нашите размисли и обсъждания, а приносът на тези събития и личности в живота ни и в прогреса на страната. Времената се менят. Сменят се правителства и парламенти, сменят се личности. Остава значимостта на тези събития. Илия Бешков, Райко Алексиев, Илия Петров и много други не са оценени от времето, в което са живели. Това не намалява тяхната стойност. Копривщица има редица светли върхове. Най-ярки са 20 април 1876 г., 24 март 1944 г. и 1976 г. Тогава, през 1976 г., гражданите имаха работа, построиха хубави домове, учеха децата си в красиви училища и се радваха на социализма.
Нашата воля е да бъдем реалисти. В първи клас на средното общообразователно училище "Любен Каравелов" т.г. децата са десет. Преди години са били 60. Повече от половината от жителите на града са без постоянна работа, защото предприятията са закрити. Броени дни до изборите за 43-то Народно събрание градът е обсипан с пропагандни материали с номерата на листите на различните политически партии. Същото е и в София. От човек на човек предаваме номера на бюлетината на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ - №22, защото желаем гражданите да гласуват за БСП. Платените клипове по телевизията са едностранни. Превантивните мерки на служебното правителство, дори за връхлетелите ни наводнения, закъсняват или липсват. Народът е казал: "След дъжд - качулка".

Икономически и социални са всекидневните грижи

на 2 100 000 пенсионери, на стотиците хиляди млади семейства. Децата са иконостасът на нацията. Заради тях си заслужава да живеем и се борим.
Преди време проф. Стефан Бобчев писа, че Русия без България може, но България без Русия не може. Димитър Благоев посочва: "Всякакво враждебно отношение към Русия е равно на предателство."
Да съхраним това, което поколенията преди нас са сътворили за възхода на страната ни, е наше призвание. Не разрухата, а съзиданието ще ни спаси в напрегнатите години, които преживяваме в началото на ХХІ век.


Паметник на непрежалимите шестнадесет млади бойци, убити на 07.08.1944 г. от жандармерията и полицията. Скулптор Джоко Радивоевич

В Копривщица на всяка крачка посетителят се среща с историята на града