Предизборен театър или сцена на абсурда

Драгомир Шопов

Колко жалък, арогантен и отблъскващ е българският политически театър, особено когато наближават избори. Колко неподготвени, елементарни и самовлюбени са днешните играчи в този театър, до един изживяващи се като спасители на отечеството. Колко добре са усвоили прийомите на празното говорене, в което, ако наостриш слух, не ще доловиш нищо съществено. А за тях може би същественото са оплюването на политическия опонент (да не кажа противник), кухите обещания, на които никой не вярва, смешните им напъни да ни накарат да помислим, че те вече не са такива, каквито твърде добре ги познаваме.
Представете си сцената на този театър с една огромна маса, около която са насядали политиците-играчи, вперили жадни погледи към задните кулиси. Те очакват всеки момент дебели яки момчета да донесат огромна тава с вкусна баница във формата на България. Всеки от играчите е добре

подготвен, за да изпревари другите

и да грабне най-тлъстото и вкусно парче от баницата. Отстрани на сцената са насядали един напълно амортизиран лекар-психиатър, често явяващ се по телевизията, чийто пасторски тон не може да прикрие убогата му мисъл. Тук се е настанил един телевизионен журналист с отработено изненадан поглед, богат с миналото си като отроче на бившата ДС. Той винаги се опитва да смае зрителите и слушателите със своя псевдоинтелектуален стил, който отблъсква. До тези двамата има още един червендалест социолог, важен, с изключително високо самочувствие без покритие, чиито прогнози и тези на агенцията, която представлява, никога не се сбъдват. Тримата имат задължението да коментират пред медиите случващото се на сцената. Пропуснах да кажа, че на нея, над масата, е закачен портрет на висок само на ръст млад политик, познат със скандалното си поведение в някаква съмнителна дискотека в провинциален град. Същият седи на масата и това ни най-малко не му пречи да говори на висок глас, да лъже на висок глас, да сипе хули и закани и, представете си, да се смята за призван да стане поне министър-председател. До него, присвила тънките си устни и постоянно смръщена, се е приютила дама, която, вярна на своя лихварски усет, е свикнала да си сменя боите според парите. Така е направила и в момента, акостирайки при младия политик за много пари. Тя явно е обладана от амбицията винаги да е под светлината на прожекторите и да се изказва по всякакви въпроси, за някои от които съвсем не е подготвена. Тук се сещам за една своеобразна сентенция: "Обущарю, не по-високо от обувките." Перифразирани, тези думи могат да прозвучат така, отнесени към споменатата дама: "Госпожо, не по-високо от обръчите, лентите, бухалките и топките на игралното поле."
Изведнъж светлината на сцената се прехвърля върху

друг персонаж

Нисък, побелял, яростен, той също обещава толкова благини на хората в нашата колониална - по думите му - държава, че просто да се чудиш как те ще се осъществят. И никой не се сеща да го запита защо, след като е бил доста време в парламента, не е направил нищо от това, за което сега пледира. Сянката на гневно вдигнатата му трепереща ръка ожесточено пада върху портрета на най-младия политик и той се загубва от погледа ни.
Отсреща на масата има още две дами. Едната е млада, успяла да омае със своите прелести също младия политик, дори да му роди дете и така да тръгне по хлъзгавата и опасна стълба към политическия възход, без да притежава каквито и да са качества за това. Нейната наглост стига дотам, че вече се явява по телевизията, говори "компетентно", иронизира останалите партии, дава съвети, произнася прогнози... Имайки предвид тази напориста дама, наскоро един журналист, явно умен и духовит, каза, че политиката не се предава по полов път.
До нея, но презрително обърнала й гръб, дъвче баницата една вряла и кипяла в политиката и в заробването на България бивша министърка и евродепутатка. Тя много обича да говори и твърде често залива аудиторията с безсъдържателен словесен поток, в който всичко е предъвквано, опосквано, без нотка на реформаторски нюанс. Зад това се крие неистовата й жажда за власт. Толкова неистова, че очите й заблестяват остро, лицето й се опъва в нервна тръпка, а пресилената й усмивка съвсем не може да скрие вътрешното й напрежение. На нея никой разумен българин не вярва. Не й вярва бедният, гладният и лъган народ, който много добре знае какво представлява тази двулична дама.
За да бъде пълна картината на политическия театър, нека не се забравя и присъстващият в театъра

народ, така наречен електорат

Той недоверчиво слуша говорещите на сцената, цъка с език, хитро се подхилва и подвиква, псува онези горе. Докато съвсем неочаквано някъде от последните редове в партера на живота се изправя скромен човек, старомодно облечен, с брадичка и открити очи. Използва този човек една от редките паузи, за да заговори, докато играчите-политици са напъхали в устата си големи късове от баницата и временно мълчат. Личи си, че много отрицателна енергия е побрала душата на човека, след като е слушал лъжливите приказки на политиците. Първите му думи принуждават всички погледи да се обърнат към него:
- Този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! - извисява глас човекът. - Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли, той няма една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони...
Всички, освен онези на сцената, започват да ръкопляскат, а политиците са замръзнали около масата, не мърдат, не шават.
Човекът продължава:
- Народът е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост, без помощ, без съвест, съкрушен и разкъсан...
Всички са станали на крака. Възгласи "Браво! Добре им го каза!", изпращат последните думи на човека. След това той понечва бързо да излезе навън, да подиша чист въздух, да изчисти душата си. Догонва го един от електората и му целува ръка. Другите го питат:
- Кой е този, кой е?
- Ще ви кажа. Този човек е един нещастен щастливец. Името му е Алеко Константинов. Запомнете го добре!
Едва сега замръзналите фигури на сцената оживяват. Младият политик се заканва на човека и крещи нещо, но заканата му потъва в гневните викове на народа. В това време пада тежката плюшена завеса и предвидливо скрива политическите играчи от очите на електората.
Баницата с формата на България отдавна е изядена до шушка.