В навечерието на вота

Олга Маркова

"Летим" по магистрала "Тракия" от Аркутино за София. Небето е навъсено. Цари подозрителен мрак... Като пред избори. От двете страни на пътя се шири пустош. Питите на живописните някога слънчогледи, изсъхнали преди да пораснат, са свели тъжно чела към земята. Безкрайни изгорели треви; тук-таме храсти. Няма и помен от човешки труд над земята. Като пред избори.
Реколта не се "задава". Остана само някогашният спомен. Но пък магистралата изобилства с рекламни билбордове, които "най-демократично" ни внушават за кого да гласуваме, а не да се разсейваме по липсващия "урожай". Той ще продължи да си липсва. Като пред избори.
Тази пустош наоколо не предвещава нищо добро за зимата. Рядко се мяркат стада: при това - недохранени. Непрестанно ни осведомяват за нови болести по добитъка. Вече ни предупредиха за застрашително поскъпване на тока и парното. Отново зее проблемът "оцеляване"... Като пред избори.
Грижата за гласоподавателите се удавя в предизборната агитация. Тях вече не ги споменават дори и като "материал".
За да бъде в унисон с цялата тази тягостна атмосфера, плисна и поредният нежелан дъжд: вероятно за да охлади и последните надежди. Като пред избори. Остава ни да вярваме само в щъркели, с които обаче не идват, а отлитат децата ни, прокудени от родината. Отлитат не от авантюризъм, а по принуда - да търсят работа и реализация на чужда земя. Хайтовата тема за важността на корените вече е потънала в забвение... Като пред избори.
Кой унищожи държавата?! Медиите от време на време флиртуват с този въпрос, без да се вземат на сериозно. И се впускат в риторика, която прераства във взаимни обвинения. Следващият въпрос без отговор е защо другите екскомунистически страни не са на нашето "дередже". Може би защото водачите на техните партии не преговарят самоволно с комшии като Ердоган по лична инициатива, зад гърба на народа. И все - в името на народа! Като пред избори.
На бензиностанция "Шел" край Сливен случайността ме среща с любимия на брат ми съученик Богдан (от известната в столицата Втора мъжка гимназия), добил световна слава като лекар с откриването на медикамента "Респивакс". Краткият разговор с него - ясен, аналитичен и безпристрастен, отново ме насочи към въпроса: при наличието на такива широко скроени личности в сферата и на науката, и на изкуството, как не се яви една подобна в политиката? Личност, която да не спекулира с понятия като "България", "родина", "патриотизъм", "народ"; да не мисли само за личните си облаги, а да търси реални пътища за спасяване на своята нация. Личност, в която да повярваме и да не ни разочарова. Личност, за която народните интереси не се свеждат до мечтата за Солунската митница. Не ми се ще да вярвам, че Бай Ганьо е вечен и недосегаем, дори когато вече години наред сме част от голямото Европейско семейство.
Така че най-абсурден се оказва често срещаният апел: "Гласувай за личност"!... Като пред избори.