Държавна компания се поставя над законите на България

Светът от птичи поглед изглежда миниатюрен, нищожен и жалък. Свободата има друг вкус, а опиянението от нея поражда мисли за богоравност. Такива вероятно са усещанията на управляващите трафика в родното небе от Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП "РВД"). Законите на страната не важат за тях, а решенията на съда са нещо, далеч не толкова задължително, особено когато засягат чувствителна за компанията информация, отнасяща се до изразходването на финансови средства. Какъв е смисълът тогава от многобройните сертификати за внедрени системи за качество, с които се хвали предприятието на интернет страницата си, някои от тях получени с двойна акредитация в това число и международна, щом три журналистически въпроса предизвикаха паника в ръководството. Вместо да им отговори, то година и половина предпочита да практикува известната от векове и станала идиоматична в края на ХVII в. игра на котка и мишка.
Какво е онова, което толкова притесни повелителите на българското въздушно пространство и ги накара да слязат на земята и заровят глави в пясъка, правейки се на ни прочели, ни разбрали. През февруари 2013 г., позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), ДУМА потърси отговор на следните въпроси - за задграничните командировки на ръководния състав по дестинации, за размера на изплатените за тях средства и за заплатите на мениджърския екип (виж каре). Че няма да получим исканата информация не само след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, а може би и въобще, ни беше подсказано по недвусмислен начин от служителка от деловодството на държавното предприятие, която в телефонен разговор каза и повтори, за да е ясно:

"като сте писали - ще чакате"

Шефовете на "РВД" избраха възможно най-неинтелигентния начин на реакция, преструвайки се, че искането ни не съществува. Казваме неинтелигентен, защото в България има трайно установена съдебна практика мълчаливите откази по ЗДОИ да бъдат отменяни от съда.
Желанието да получим отговори на посочените въпроси беше продиктувано от факта, че "РВД" е 100% собственост на държавата, т.е. на всеки един от нас, макар и непряко. Разполагайки с исканата информация и правейки я публично достояние, българските граждани можеха да си съставят собствено мнение за работата на компанията, доколко тя се управлява ефективно и в интерес на обществото.
Всичко това ни даде достатъчно основание с помощта на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ) да се обърнем към Административен съд София-град (АССГ). Поискахме постановяване на отмяна на мълчаливия отказ на генералния директор на "РВД", което и стана факт с Решение 6434 от 24.10.2013 г. Онова, което може би е по-важно в конкретния казус, е, че беше оборена позицията на директора на предприятието, който защитаваше тезата, че държавната компания не е задължено лице по ЗДОИ и следователно не е длъжен да се произнася по искането ни за достъп до информация. Като аргумент в тази посока той посочи факта, че предприятието не получава и не изразходва средства от държавния бюджет, следователно питането ни за размера на изразходваните средства за командировки и заплати на мениджърите "не може да се свърже по никакъв начин с обществения живот на страната и не е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на ДП "РВД"."
Чудна работа. Излиза, че щом една компания не получава пари от бюджета, ние, гражданите,

нямаме право дори да питаме

как изразходва средствата, които получава, експлоатирайки ресурс, който е държавна собственост, т.е. на всички българи, в случая - въздушното пространство на страната. Така мисли генералният директор на държавното предприятие, според аргументите, представени по делото. Позицията му би могла да се квалифицира като странна, макар че всъщност тя е откровено цинична.
В мотивите си обаче съдът посочи, че ДП "РВД" е юридическо лице, което осъществява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в гражданското въздушно пространство на България. Министърът на информационните технологии и съобщенията упражнява правата на собственост на държавата в предприятието и назначава управителните му органи, включително и генералния директор. Тези белези на предприятието според съдебния състав го определят като публично-правен субект (организация) и го причисляват към кръга лица, които са задължени да предоставят достъп до информация. След това решение на съда, "РВД" не може повече да се крие, отклонявайки въпроси на граждани и организации с аргумента, че не е задължено по закона лице, което е

принос на ДУМА и на ПДИ в съдебната практика

Освен това всеки, който иска да си състави независимо мнение за дейността му, може смело да отправя въпроси, позовавайки се на ЗДОИ и на решението на съда (под щ 6434 от 24.10.2013 г. на АССГ) по нашия казус.
Недоволен от съдебния акт, генералният директор на ДП "РВД" го обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който прекрати делото поради нередовно упълномощаване на юрисконсулта, подал жалбата. Този акт също беше обжалван, но вече пред петчленен състав на ВАС, който от своя страна с Определение щ 8250 от 23.06.2014 г. потвърди изводите на тричленния състав за нередовно подаване на касационната жалба. След изчерпване на реда за обжалване, решението на АССГ, с което бе отменен мълчаливият отказ на директора на "РВД", влезе в сила. Това беше и финалът на съдебната част от спора между ДУМА и държавното предприятие, което на практика беше задължено да се произнесе по искането ни за достъп до информация.
Ако си мислите, че с това историята приключва - грешите. На 7 юли 2014 г. с писмено искане, изготвено със съдействието на адв. Кирил Терзийски от ПДИ, приканихме директора на "РВД" да изпълни решението на съда и да ни предостави исканата информация. В отговор получихме кратко писмо, състоящо се от 18 реда, от което разбрахме, че ДП "РВД" спазва Закона за счетоводството и публикува годишния си отчет и доклад за дейността на интернет страницата си, с което според директора му, се осигурява публичен достъп до работата на предприятието. Да, осигурява се. Ако имате време да сърфирате из най-потайните кътчета на указания сайт, за да стигнете до финансовите отчети където с изненада ще откриете, че последният публикуван е за 2011 г. Така беше през м. юли т.г., така е и днес. Излиза, че директорът не отваря страницата на дружеството или не упражнява контрол, или пък, което е по-лошо, умишлено пуска гражданите по пързалката. Така де, откъде накъде ще се интересуват как се изразходват средствата, щом не ги дава бюджетът.
Според отчетите на ДП "РВД", публикувани в Търговския регистър, приходите на предприятието за 2012 г. са в размер на 161 457 000 лв., а разходите за персонал 101 389 000 лв., т.е. над 62%. В писмото си до нас директорът сочи друго число - 84 651 000 лв. Осигурените лица за 2012 г. според базата данни на Апис са 1125 човека, което прави брутно

средномесечно възнаграждение от 7510 лв.

на човек, ако приемам по-малкото число за достоверно. Едва ли са останали наивници, които да вярват, че чистачката в "РВД" получава това "астрономическо" за българския стандарт възнаграждение. Още в съдебна фаза, а и в двете писма до ДУМА от държавната компания получихме категоричен отказ да бъдем информирани за размера на заплатите на мениджърския екип с "класическия" аргумент - защита на личните данни. Ако трябва да сме коректни обаче, ние лични данни не сме искали и не искаме, защото се интересувахме от размера на възнагражденията на позициите "генерален директор", "заместник генерален директор", "директор на дирекция" и т.н. (виж каре), а не на личностите, които и да са те. Според решението на съда търсената информация би трябвало да ни бъде предоставена, което би довело до повишаване на прозрачността и отчетността. Но не е. Понеже за държавното предприятие решението на съда изглежда има единствено пожелателен характер. И понеже санкции няма. Дори да има, те могат да си ги позволят. Важното е тайните да останат там, където са.
Що се отнася до

въпроса ни за командировките

единствената информация, която получихме, е и публично достъпната. За 2012 г. похарчените средства за пътувания в чужбина са в размер на 882 000 лв., в страната 597 000 лв. Не това искахме да знаем обаче, а друго - колко от тези пари са за воаяжи на висшия мениджмънт, до кои точки на света и по кое време на годината. Да не би да се окаже, че вместо по служба пътуванията са за развлечения и посещение на футболни мачове из Европа.
От февруари 2013 г., когато отправихме искането за достъп до информация, до момента се смениха четири правителства и четирима министри на транспорта, които са и принципали на "РВД". Към един от тях - Кристиян Кръстев, се обърнахме персонално. Искахме да знаем ще толерира ли неспазването на законите от предприятието. Отговор така и не получихме. Писахме многократно на страниците на вестника, че държавното дружество се държи така, все едно законът е врата в полето и се отнася за всички други, но не и за него. Публичният образ на сегашния премиер Близнашки е на привърженик на законността, но и той мълчи, когато става въпрос за "РВД". Министър Николина Ангелкова - също юрист, пък е заета с мащабна чистка на хора. Това, че държавното дружество гази закона, очевидно не е неин приоритет.   
След началото на украинската криза през 2013 г. трафикът във въздушното пространство над България е увеличен, вероятно в пъти, а заедно с това и приходите в ДП "РВД". Ето защо смятаме да продължим да се интересуваме как се управлява дружеството и как изразходва средствата, получени от нещо, което принадлежи на всички граждани на страната. Независимо харесва ли се това на ръководството на компанията или не.


Искане за предоставяне на достъп до следната информация:
1. Списък със задграничните командировки на ръководния състав на РВД за 2012 г. - по дестинации, с основанията за командироване, продължителност, конкретни суми и по позиции, както следва: генерален директор, заместник генерални директори, директори на дирекции, директори на районни центрове, директори на летищни центрове.
2. Общ размер на средствата, изплатени от ДП "РВД" за задгранични командировки, и за общия размер на средствата, изразходвани за командировки в страната, през 2012 г.
3. Размер на заплатите на генералния директор, заместник генералните директори, директорите на дирекции, директорите на районни центрове, директорите на летищни центрове за 2012 г.