Има и хубави дни

Дали заради чисто човешката емоция от стародавен православен празник като "Вяра, Надежда, Любов и майка им София", дали поради любопитството да се види какво прави нашата столица в този ден, който е обявила за свой празник, всеки може да се увери, че ни се случват и различни, неочаквано хубави неща. Има и събития, които са съвсем в духа на новите европейски повеи. Събития, които май са повече дело на неуморни интелектуалци, незагубили окончателно вяра в способности и бъдеще, а не толкова на институции. Различното е, че се постараха да отидат при хората, по площади, улици, градини, паркове, и да поднесат "на тепсия" своето високохудожествено творчество (нали така го наричахме доскоро?).

Европа го прави успешно

от години. Какво друго е участието на нашата опера в спектакли на открито, които дори и да не са като постановка от мащаба на "Арена ди Верона", все пак дадоха основание да си спомним не само с преклонение към паметта на Борис Христов, но и да изпитаме отново чувство на гордост от ниво и висок професионализъм. Е, слонове не се разхождаха в нашите постановки като в "Аида" на "Арената" във Верона, пък и го нямаше като художествен ръководител Антониони, но в "Борис Годунов" видяхме и препускащи коне, и отлична атмосфера, и добра режисура. После Софийската филхармония ни изненада с концерт на "Летище София" и на открито във "Врана", и то с изпълнения и солисти, на които Европа би завидяла. Мислещите хора го оцениха с присъствие, одобрителни възгласи и нескрито желание да не е за последно.
НДК откри пресцентър на такова високопрофесионално ниво като обстановка и обзавеждане, че човек да се чуди как изведнъж са се намерили средства, за да не се чувстват присъстващите по различни поводи като бедни роднини или носталгици по "другото време". Дали ще се дават само пресконференции, ще се представят книги, ще се отразяват събития и постижения по различен начин, това вече ще зависи от желаещите да се представят. Обстановката предполага модерни виждания за изява. Да не говорим за конкуренцията, която сигурно е единственото, което може да пребори монополизма във всички области на живота ни.
"Алея на книгата" се е простряла пред "Св. Неделя" и гражданите се спират, разлистват книги, сигурно и купуват. Практика, която други столици имат отдавна, но ние кой знае защо приемахме като екзотика без стойност. В Мексико сити "Панаирът на книгата" не само е ежегоден и се провежда на площад в историческия център, но е с такива мащаби, че човек се чувства подтиснат от хилядите препускащи по щандовете хора. Смущението идва от факта, че в такава проблемна по нашите аматьорски познания страна има толкова много жадуващи за духовна култура като книга, учебници, картини. Още повече, че присъстващите нямат вид на преуспяващи или богати. Напротив. Е, и пред "Св. Неделя" се тълпят граждани. Сигнали, че не всичко е загубено, и жалбата, че

"масовото опростачване"

ни е заляло невъзвратно, може и да е пресилена. Не съм сигурна, че и нашите читатели на открито са от преуспяващите, но това не намалява ефекта от събитието.
Значи може и да се получи, стига да има енергия и тя да не е подчинена на познатия ни принцип на политико-парично деление. Духовната сфера, историята и науката могат да са онзи обединителен център, който да ни изведе извън умората от противоречия и негативизъм и да ни даде шанс да забравим, че "оцеляването е национален спорт".
Сигурно го можем, време е да го докажем, дори и да пречат. Често отвътре, но и отвън, което не е от вчера. Да си повярваме! За да не се получава това, което е практика в годините на прехода. Официалните лица от всички институции са се строили да гледат вдигането на знамето на София в деня на празника й, да отчетат присъствие пред телевизионните камери, а гражданите, особено децата, се броят на пръсти.