Предизвикано и вече лично

Когато в деня след обявяването на служебното правителство в ДУМА бе публикуван текстът ми "Додрапа!", хора и на "Позитано" ме питаха: "Защо чак така? Да нямаш нещо лично към Близнашки? Нали все пак е от нашите среди?"
Научена съм, че една от основните мисии на журналистическата професия е да казва какво се случва, да пита защо то се случва и да търси какво се крие отвъд отговорите, които получава. Научена съм, че употребата на журналистическата професия за лични битки, за изтъкване на собственото "аз" е забранена. И спрямо Близнашки нямах нищо лично. С изключение може би само това, че със сигурност не сме от една и съща ценностна среда...
От момента обаче, в който ми стана ясно, че семейството на моята нищожна особа е забъркано в списък на хора, които трябва да бъдат уволнени, защото са идентифицирани или набедени за привърженици на БСП или като "НАЙ-БЛИЗКОТО ОБКРЪЖЕНИЕ НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ", спуснат от президента на републиката Росен Плевнелиев на служебния министър-председател Георги Близнашки за изпълнение, нещата вече станаха непреодолимо лични.
Позволявам си да занимавам четящите с персоната си не защото моят съпруг оглавява този налудничав списък, изготвен по личното разпореждане на лицето Бойко Методиев Борисов. И не защото ми трябва оправдание за собствената ми биография. И не защото съм значима. Позволявам си го, защото този списък наистина съществува. И защото той безропотно се изпълнява от премиера "с огромно лично самочувствие". Човек след човек, систематично и безстрастно.
Когато преди девет години уволниха съпруга ми, защото жена му била "секретарша на Станишев", замълчах. Когато фактът, че след това той бе назначен на държавна работа, бе колегиално оповестен от медии като "сватбения подарък на Станишев" за мен, замълчах. Когато през 2009 г., разбира се, го уволниха, защото "знаеш как е, Бойко разпореди, нищо не може да се направи", замълчах. Когато в следващите години караха близо 40-годишния син на съпруга ми извън всякакви законови правила да декларира писмено в кой точно вестник работи жената на баща му, замълчах. Когато шефката на племенницата на съпруга ми й казва в очите: "Внимавай, проучила съм те, много добре знам кой е чичо ти. Всичките сте комунисти и в червата!", замълчах.
Тъпо е било да мълча. Тъпо е да се правя на широко скроена и да спазвам максимата на героя от стария съветски филм "Те се сражаваха за родината": "Говно не тонет!" То изплува винаги именно защото е такова и защото всички наоколо бягат с погнуса от него и малцина са онези, които преодоляват инстинкта си за повръщане и го изчистват от природата.
Сега вече разбрах защо преди време Корнелия Нинова излезе от кожата си и призова Борисов от парламентарната трибуна, ако има нещо да й казва, да излезе навън да се разберат като мъже. И защо той, разбира се, не излезе.
Лебеди мои, гургулици нежни! Да преследвате хора само защото носят фамилия, която не ви кефи, е долнопробна комплексарщина. Това е мутрафонският манталитет на лица "с приоритетно престъпна ориентация" - да ги няма, да изчезнат, ще ги мачкам всички до дупка. Казвам ви го директно в очите - ако имате да водите някаква битка с мен, водете я с мен. Ако имате топки.
Мога да обсъждам с вас всяка секунда от професионалната и политическата си биография. Не ме е срам от нито един ден, в който съм работила като прессекретар на председателя на БСП Сергей Станишев. Не ме е срам от нито едно решение, от нито един разговор, от нито един подпис, от нито един контакт, извършени от мен като директор на Правителствената информационна служба в правителството на Сергей Станишев. Не ме е срам от нито една дума, казана или написана от мен в ДУМА и във всяка друга медия, в която съм работила. Анонимни текстове не пиша.
Заявявам ви с открито лице, че в цялата професионална биография на съпруга ми, на която можете само да дишате прахта, не съществува дори запетая, чрез която той да е работил против държавния интерес, да го е накърнил или да не го е защитил. И няма шанс да я изфабрикува който и да било.
И, апропо, да внеса малко ред в измъчените ви души. Отстрелвайки по списък хората от т.нар. най-близко обкръжение на Сергей Станишев, него пък не го уязвявате ни най-малко. Дори не го докосвате. Може даже и да не разбере за вашите терзания. Той отдавна е преместен в друга директория и това, което се случва в предишната, хич не го брига. Но това е друга тема...
Така че, женчовци мили, аз съм на линия. Вие, разбира се, независимо как сте известни на публиката - дали президент, дали опасен комунист, дали лице с приоритетно престъпна ориентация, няма да излезете да се разберем като мъже.
Ще продължите да бройкате, преследвате, гоните и унижавате хора. С всякакви долнопробни и мръсни методи. Защото за каквото и да било друго сте ялови.
Всички други, които четат тези редове, моля за извинение, че в тях толкова често присъства думата "аз". Съзнавам с пълна сила, че аз нямам никакво значение в случая.
Ще ми се единствено всички мои приятели, смятащи себе си за политици на БСП, да проумеят, че трябва най-сетне да вдигнат поглед от собствения джоб, да изплюят най-сетне бастуните, които са вдървили всичките им сетива, да слязат на земята и да спрат да бъдат страхливи и немощни съучастници на случващото се. В него задръстените клишета, които рецитират, са нищо. В него мирише на фашизоидност.