29 Март 2024петък01:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Колко прозрачни са НПО в България?

Някои неправителствени формации получават милиони, но няма яснота за какво ги изразходват, три четвърти изобщо не се отчитат

/ брой: 191

автор:Светла Василева

visibility 106

Българските неправителствени организации (НПО) се нареждат на 9-о място сред 29 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Азия по Индекс на устойчивост за 2013 г. Тази позиция е непроменена в сравнение с предходната година, въпреки че индивидуалните усещания на техни представители, споделени на пресконференция, състояла се вчера в БТА за представяне на резултатите от изследването, са по-скоро за влошаване на ситуацията.
Индексът се изработва от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право. Негов представител - Любен Панов, уточни, че каквито и да са субективните усещания на анкетираните организации, в крайна сметка решението за окончателните стойности на ранга се прави във Вашингтон. Според експертите там българските НПО през 2013 г. са в същата позиция1 в каквато са били и през 2012 г. - с резултат точно 3.3, нито по-нагоре, нито по-надолу. Състоянието на организациите е оценявано по отношение на организационен капацитет, правна среда, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж. Оценките за всяка област варират от 1 (най-висока степен на устойчивост) до 7 (най-ниска степен на устойчивост). Резултати между 1 и 3 показват висока степен на устойчивост, между 3 и 5 - затруднена устойчивост, а тези над 5 говорят за липса на устойчивост. Общата картина според авторите на Индекса показва състоянието на гражданското общество. Според вижданията в САЩ.
Според данни на Националния статистически институт, огласени на пресконференцията,

в България има регистрирани 38 000 сдружения и фондации

Заедно с читалищата броят им става 42 000. Колко от тях са активни обаче няма как да се провери. Едва 12 067 от регистрираните са подали отчети за 2012 г. Истината е, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), в чиято правна рамка действат НПО, е стар и в неговото приложно поле влизат както обществени организации - сдружения и фондации, така и читалища и всякакви професионални формирования като асоциации и съюзи. Единственото разграничение, което се прави между структурите, е в чия полза са регистрирани - обществена или частна, като разликата между тях е номинална. Първите имат вменени ангажименти за предоставяне на отчети пред регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, администриран от Министерството на правосъдието. Той обаче е нефункционален. Достъпът до базата с данни сякаш умишлено е затруднен от изискването за наличие на екзотична програма, наречена dejavu. Без нея е невъзможно да се четат наличните доклади. Отделно от това, за непредставяне на отчет в срок - няма санкции. Когато две поредни години не бъде предаден такъв в регистъра, наказанието е ... изключване от него. Само че тази страшна санкция по никакъв начин не пречи, нито смущава работата на НПО.
В интерес на истината

у нас е изключително либерална правната рамка

 определяща дейността на тези организации в България. Ангажиментите им са само три, и то не за всички. Първия вече го описахме - предоставяне на доклад за дейността пред регистъра на Министерството на правосъдието.
Вторият е свързан с подаване всяка година на отчет пред НАП в случай, че имат приходи от стопанска дейност. Никой обаче няма вменено задължение и не следи за какво НПО използват тези средства. По закон те трябва да се харчат в съответствие с целите, записани в уставите им. От отчетите за 2013 г. на наблюдавани от ДУМА десет НПО стана ясно, че приходите от стопанска дейност на две от тях например нарастват драстично в пъти - при "Отворено общество" - на 1 018 970 лв. за 2013 г. (при 95 830 лв. за 2012 г.), а при Института за пазарна икономика - на 283 000 лв. (при 41 000 лв. за 2012 г.). Това е ръст от почти 11 пъти за първата и почти 7 пъти за втората организация само за една година. Отделно от това, има НПО като Центърът за изследване на демокрацията, например които традиционно имат високи нива на приходи от стопанска дейност (за 2013 г. - 744 000 лв.).
Третият ангажимент на НПО е да регистрират почти веднага след създаването си мерки срещу прането на пари пред председателя на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Колко от тях са го изпълнили, няма как да знаем, т.к. от ДАНС втора година упорито отклоняват искането ни за достъп до тази информация със смехотворни аргументи.
Сравнявайки правната рамка, в която функционират неправителствените организации в САЩ и в Русия, няма как да не отбележим, че тя е много по-строга. През 1938 г.

в САЩ е приет Закон за регистрация на чуждестранните агенти

(FARA - Foreign Agents Registration Act). Според него чуждестранни агенти, представляващи в американската политика чужди правителства, задгранични физически и юридически лица, са длъжни да разкриват дейността и източниците си на финансиране. Целта на закона е да улесни "оценката на правителството и на американския народ за заявленията и действията на такива лица". Под политическа активност се разбира дейността, насочена към промяна на позицията на федералното правителство на САЩ или на "която и да е част от населението" по повод вътрешната или външната политика на САЩ или по отношение на чуждо правителство или политическа партия.
На 13 юли 2012 г. парламентът на Руската федерация приема поправки в закона за неправителствените организации. Съгласно тях статут на "чуждестранни агенти" имат онези руски неправителствени организации,

които се "занимават с политическа дейност"

на територията на Русия, "участват (в това число и чрез финансиране) в организиране и провеждане на политически акции, целящи да въздействат върху решенията, приемани от държавните институции, насочени към промяна на провежданата от тях държавна политика, а също и за формиране на общественото мнение в указаната насока" и които получават "парични средства и друго имущество от чужди държави, чуждестранни организации и чужди граждани". Съгласно поправките в закона чуждите агенти са длъжни да се регистрират като такива в Министерството на правосъдието и да посочват своя статус във всичките си публикации в средствата за масова информация и в интернет. Същото важи вече и за блогърите, чиито блогове имат регистрирани посещения над 3000 дневно.
На фона на съществуващата в САЩ и Русия рестриктивна правна среда опитът, направен през м. март 2013 г. в рамките на 41-то Народно събрание от група народни представители за прокарване на законопроект, който да задължи членовете на управителните органи на НПО, регистрирани в обществена полза, и техните най-близки роднини да декларират личните си доходи и имущество, беше посрещнат от тези организации изключително остро. Тезата им беше, че лични данни ще станат достъпни в интернет, което пък би разубедило много хора да членуват в управителните органи на НПО. В крайна сметка законопроектът беше оттеглен, а организациите, регистрирани уж в обществена полза, запазиха неприкосновеността на информацията максимално. По същия начин, по който

ревностно пазят и размера на финансирането си

донорите и целите, за които то им е предоставено, що се отнася до даренията без условие.
Според мониторинга, който прави ДУМА за последните три години върху десет НПО (Институт "Отворено общество", Център за изследване на демокрацията, "Зелени балкани", Институт за пазарна икономика, Център за либерални стратегии, Институт за регионални и международни изследвания, Българско училище за политика "Д. Паница", Институт за развитие на публичната среда, "РискМонитор" и "Четиринадесети януари"), чиито членове са особено активни в обществения живот, имат претенцията да задават дневния ред на страната, а напоследък и да говорят от името на цялото гражданско общество, приходите им от дарения са както следва - за 2011 г. - 8,383 млн. лв., за 2012 г. - 12,152 млн. лв., за 2013 г. (без  "Четиринадесети януари" на Асен Генов, която не е предоставила отчета си) - 8670 млн. лв., или средно почти по 1 млн. лв. за година. Данните за финансирането на български НПО, публикувани преди два дни от Димитър Игнатов в интернет страницата #Хаштаг-BG, проследяващи пътя на парите от един-единствен донор - фондация "Америка за България" към местните структури за периода 2009-2013 г., потвърждават наличието на впечатляващи парични потоци - за пет години над 7,3 млн. евро.
Според последното изследване на Български дарителски форум, огласено вчера в БТА, през 2012 г. корпоративните дарения за неправителствените организации са се увеличили почти с 1 млн. евро и

са достигнали общата сума от 8,8 млн. евро

Има увеличение и при индивидуалните дарения, чийто размер е близо 700 000 евро.
В действителност стойността на Индекса за устойчивост на родните НПО по отношение на финансирането е 4.4 и през 2013 г. се подобрява според експертите от Вашингтон, които правят оценките (през 2012 г. - 4.5, през 2011 г. - 4.6). Въпреки това представители на неправителствените организации, присъствали на пресконференцията в БТА, се обединиха около мнението, че устойчивостта е свързана с финансирането и изразиха притеснение, че държавата не прави нищо в посока изработване на механизъм за конкурсно финансиране на техни проекти, както и за създаване на фонд за подкрепа на НПО. Според тях достъпът им до повечето от конкурсите на оперативните програми на ЕС също е затруднен, понеже еврофондовете подкрепят държавни институции и общини. Това обаче не е съвсем така. Проучване, правено от ДУМА на страницата в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), показва друго.

Бенефициенти на средства от ЕС

към м. май 2014 г. са и 615 НПО, от които 497, регистрирани в обществена полза, а 136 в частна.
По данни на Българския център за нестопанско право два нови механизма вече са отпуснали през 2013 г. първите си грантове за родните НПО - Швейцарската програма за сътрудничество и Норвежкият финансов механизъм. В периода 2013 - 2017 г. по швейцарската програма ще бъдат получени 2,5 млн. евро за социални и природозащитни проекти, а до 2016 г. норвежкият механизъм ще отдели приблизително 11,8 млн. евро за проекти в областта на демокрацията и човешките права, социалната сфера, околната среда и повишаване капацитета на неправителствените организации.
В действителност сякаш няма причини за особени тревоги у родните НПО, макар те самите да споделят такива, свързани с публичния им образ,  затруднения достъп до фондовете на ЕС и липсата на държавна финансова подкрепа. А и според американските експерти от Вашингтон - индексът за устойчивост на родните НПО остава непроменен през 2013 г., въпреки динамичната година. По-скоро тревогите трябва да са за българското общество, което е облъчвано с послания, често маскирани като експертиза, от същите тези НПО, които нито са толкова прозрачни, нито са толкова открити, колкото се опитват да ни внушат, и които вдигат вой до небето, щом някой се опита да повдигне завесата я на донорите им, я на проектите, я на размера на финансите им.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ