"Нова Румелия" чука на портите на ЕС

Марко Марков

Миналата седмица на книжния пазар се появи трудът на сръбския османист и турколог проф. Дарко Танаскович "Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите" в издание на ИК "Изток-Запад". Книгата е едно сполучливо съчетание на задълбочен поглед на учен-изследовател с аналитичен подход и актуален рефлекс на международник и дипломат. Авторът, освен битността си на университески професор ориенталист, арабист, османист и турколог с десетки научни и специализирани трудове, има зад гърба си и кариерата на посланик на страната си в Анкара, Баку и Ватикана.
За феномена неоосманизъм започва все по-често да се говори през последното десетилетие на нашия век, когато видимо се активизира настъпателната външна политика на Турция на Балканите, в Близкия изток и Кавказ - региони, влизали някога в състава на Османската империя. Неоосманизмът се свързва основателно с идването на власт в Турция през 2002 година на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган, определяна по-скоро пожелателно на Запад и особено в САЩ като "умерено ислямистка". В центъра на външнополитическата доктрина и практика на Турция обаче се откроява преди всичко личността на проф. д-р Ахмет Давутоглу, заел поста ръководител на турската дипломация на 1 май 2009 година. Още в 2001 година в труда си "Стратегическа дълбочина" Давутоглу формулира ново виждане за международната позиция на Турция и нейната външна политика, възприета и провеждана от ПСР и правителството на Ердоган, чийто външнополитечски съветник преди това е самият Давутоглу.
Разбира се, неоосманизмът не може да бъде разглеждан извън цялостния контекст на вътрешнополитическата действителност в нашата южна съседка, характерен с постепенното, но все по-изразително отстъпление от светската доктрина на Кемал Ататюрк.
Дарко Танаскович определя неоосманизма като идеологическа амалгама от ислямизъм, тюркизъм и османски империализъм. В самата Турция отричат съществуването на неоосманизма, защото в страната все още няма условия за открито отхвърляне и отказ от "официалния кемализъм". Последователното реторично подчертаване на неприкосновеността и неоспоримостта и едва ли не светостта на Ататюрковия светски модел на обществото и държавата, в който всички неоосманисти се кълнат, Танаскович определя като едно от резултатните измамни тактически средства за неговото последователно подриване и свеждане до проста ритуална форма. Колкото повече портрети на Ататюрк  висят по стените на обществените сгради и по фасадите на държавните палати, пише авторът, толкова по-малко автентичен кемализъм има във всекидневния живот.
Трудът на Дарко Танаскович всъщност е един цивилизован диалог, аргументиран спор с автора на "стратегическата дълбочина", възприета като доктрина и външнополитическа практика от Турция. Според Давутоглу, Турция желае да има нов балкански регион, основан на политически ценности, икономическа независимост, сътрудничество и културна хармония, каквито са били отоманските Балкани. Той твърди, че османските векове на Балканите са една успешна история, която сега трябва да бъде обновена. По този начин новата политика на Турция е насочена към засилване на политическото, икономическото и културното присъствие в региона чрез налагане на възгледа за преоткриване на османското наследство и ценности, които по различни начини са определили културите и идентичностите на Балканите през последните няколко века. В геостратегически план амбицията на Турция е да направи Балканите (с Кавказ и Средния изток) заедно с Турция център на бъдеща световна политика, като ги интегрира в своята орбита на влияние.
Затова от гледна точка на неоосманизма Балканите са най-важен приоритет в координатите на новата външнополитическа доктрина за "стратегическа дълбочина". Самият Давутоглу твърди, че Османската империя е била преди всичко балканска държава. Дарко Танаскович извежда и откроява логичната последователност на подобни разсъждения и изводи, вплетени в елементарен, но невероятен и изглеждащ убедително сценарий: "Османската империя е била балканска държава. Балканите са Европа. Турция е европейска държава. Мюсюлманите на Балканите са човешките устои на Турция. С унищожаването на балканските мюсюлмани се цели унищожаването на европейството на Турция. Турция не може спокойно да наблюдава това. В нея живеят милиони мюсюлмани с потекло от Балканите, които изискват да бъде предприето нещо. Турция има отговорност и дълг да се намеси и тя го прави. Начинът и средствата за действие се приспособяват към възможнстите и обстоятелствата. Целта не се променя: превръщането на Балканите в съвременна стабилна Румелия. Нова Румелия чука на портите на Европейския съюз, а тя не ги отваря..."
Проф. Дарко Танаскович показва, че неоосманизмът сериозно се стреми към реализирането на такъв сценарий и основателно смята, че със същата сериозност това трябва да бъде взето под внимание преди всичко от балканските държави, но и от Европа, към която - за разлика от Турция с около трите си процента европейска територия - Балканите безспорно принадлежат.