Ако една островна държава изчезне, тя продължава ли да е държава?

Чарлс Ханли
АП

Нахлуващите морски води в далечния Пасифик повишават нивото на соленост на кладенците на Маршаловите острови. Вълните заплашват да разделят на две един тесен остров. "Положението се влошава", каза кординаторът по климатичните промени на малката държава Каминага Каминага.
Повишаването на нивото на океана също повдига въпроси: Какво ще стане, ако се наложи наброяващото 61 000 души население на Маршаловите острови да напусне своите ниски атоли? Ще продължат ли те да бъдат държава? Ще запазят ли мястото си в ООН? Ще запазят ли контрола върху традиционния си риболов и подводните си минерали? Къде ще живеят и с какво ще се препитават?
Глобалните преговори за действия по климатичните промени се проточват от години, без да водят до видими резултати. Сто деветдесет и трите страни, участващи в преговорите под егидата на ООН за договор по климата, отново се срещат в карибския курорт, но никой не очаква решителни действия за борба с отделяните от промишлеността, земеделието и транспорта емисии, върху които се хвърля вината за глобалното затопляне, а следователно и за повишаването на морското равнище.
На 7000 мили (11 000 километра) оттам хората на Маршаловите острови и на Кирибати, Тувалу и други държави, разположени на атоли, могат само да се питат още колко години ще издържат. "Всичко, което хората, строящи домовете си близо до брега, могат да направят, е да събират всеки ден още камъни, за да изградят отново морската дига отпред", каза Каминага.
Каминага е в Канкун с делегацията на Маршаловите острови на преговорите под егидата на ООН.
Правителството на Маршаловите острови обаче разглежда в перспектива тези основни въпроси на държавничеството, изселването и правата. "Ние сме изправени пред редица въпроси, които са единствени по рода си в историята на системата на националните държави", заяви за АП базираният в Ню Йорк съветник на Република Маршалови острови Дийн Биалек, който също е в Канкун. "Сблъскваме се с екзистенциални въпроси, свързани с влиянието на климата, които не са адекватно засегнати в международната правна рамка", каза той.
Правителството на Маршаловите острови предприе първа стъпка за справяне с тези проблеми, като поиска съвет от Центъра по право на климатичните промени към Колумбийския университет в Ню Йорк. На свой ред директорът на центъра Майкъл Джерард поиска юристи от целия свят да се съберат в Колумбийския университет през май догодина, за да започнат да сглобяват отговорите.
В исторически план държавите изчезват след отцепване, пример за което е неотдавнашното разпадане на бивша Югославия, или след като бъдат завоювани или отстъпят своя територия на други страни. Но "досега нито една страна не е изчезвала физически и това е истинска празнина в правото", каза Джерард в интервю в Ню Йорк.
Мрежата на ООН от учени, занимаващи се с въпроси на климата, прогнозира, че моретата, които се разрастват в резултат на затоплянето и на оттичането на топящия се лед на сушата, може да повишат нивото си с 1,94 фута (0,59 метра) до 2100 г., потапяйки голяма част от оскъдната суша на кораловите острови. Но островите може да станат необитаеми много преди вълните да ги залеят заради осоляването на водните запаси и унищожаването на посевите, а и защото се очаква затоплянето да доведе до по-страховити тропически бури.
"Ако страна като Тувалу или като Кирибати стане необитаема, ще останат ли хората без държава? Какво е положението им в международното право?", попита австралийската юристка Джейн Макадам. "Краткият отговор е: зависи. Въпросът е сложен", каза тя.
Глобалният договор за бежанците от 1951 г., който задължава държавите да подслонят бягащите от преследване, не покрива назряващата ситуация на хора, напуснали родните си места заради климатични промени. Някои подкрепят договарянето на ново международно споразумение, предвиждащо задължение за подобно отношение към бежанци в резултат на проблеми, свързани с околната среда.
В случая с хората на Маршаловите острови картината е по-мрачна. Съгласно спогодба с Вашингтон гражданите на бившата територия под опеката на САЩ имат правото свободно да влизат в САЩ, за да учат или да работят, но тяхното право на постоянно жителство трябва да бъде изяснено, казват правителствени съветници.
Островитяните се тревожат и за своите дългосрочни икономически права. Маршаловите острови включват 29 атола, пръснати в широк периметър на 2300 мили (3700 километра) югозападно от Хавай, което им дава в океана изключителна икономическа зона от 800 000 квадратни мили (2 млн. кв. км) - територия с размера на Мексико. Пасажите от риба тон, които минават през тези води, са основният ресурс на Маршаловите острови, които го използват, като продават разрешителни на чужди риболовни флотилии. "Какво ще стане с правата им върху риболова, ако техните острови отидат под водата", попита Джерард.
Докато юристите започнат да подреждат пъзела на изчезналите държави на конференция в Ню Йорк през май догодина, хората на Маршаловите острови ще се борят с растящите проблеми.