Работата на бизнеса не е да прави наука

Ростислав Димитров е на 27 г. и е от Силистра. Ако си представяте, че докторантите в Техническия университет в София не стават от компютрите в мрачните си стаи, той напълно ще обърка представите ви - обича влаковете, пътуването и природата. Членува в Организацията на българските скаути от 1997 година. За него ученето е процес, който никога не спира, затова обича да споделя и да предоставя знанията и уменията си. И го прави не само в учебната стая, но и на палатка в планината

" Организацията на българските скаути е отворена за всички, които обичат природата"

- С какво се занимаваш в момента?
- Докторант съм в Техническия университет. Направлението, в което работя, се нарича Автоматизация на инженерния труд и системи за автоматизирано проектиране. Завършил съм транспорт - бакалавър и магистър със специализация Железопътен транспорт. Сега допълвам образованието си със Симулационно моделиране. То се използва при тестването на процеси, чието стумилиране в реална среда е нерентабилно, за да се провери дали работят. В момента правя информационна система за резервация в железниците. Моделирам начина и логиката на системата, за да задоволи определени параметри, които залагаме. Моята работа е да тествам различни опции, докато се спрем на крайния вариант.
- Защо избра да се реализираш точно в тази сфера?
- От малък съм по влаковете и обичам да пътувам. Нещата се наредиха по възможно най-добрия за мен начин съвсем случайно. Когато кандидатствах, не знаех какво искам. Влязох с успех 3,00 - не се класирах в специалността, която исках. Още в първи курс обаче имахме дисциплина, която бе свързана с железопътния транспорт и осъзнах, че това е точно за мен.
- Избрал си кариера в научната сфера, но връстниците ти все по-малко се интересуват от науката. Има ли бъдеще за младите учени тук, в  България, или ни очаква задълбочаване на прословутото "изтичане на мозъци?
- И в България има възможност за реализация. За съжаление в момента наистина се създава впечатлението, че науката тук не е достатъчно ценена. "Изтичането на мозъци" обаче доказва и друго - в България има потенциал и много качествени хора. Само трябва да се направи по-добра връзката между образованието, науката и бизнеса, защото в момента тя се чупи. Извън университета, в неправителствения сектор, има опити тази връзка да се направи малко по-стабилна. Бизнесът има нужда да реновира, от нови технологии, от създаваните в университета неща.
- Мислил ли си за реализация в чужбина?
- Обмислял съм няколко варианта. Всички те бяха обединени от едно - да приложа наученото в чужбина в България.
- С какво се различава средата за научна работа тук и тази зад граница?
- От малкия си опит мога да кажа, че там се инвестира в наука, но средствата се инвестират по предназначение - за наука. Оттам идват и резултатите, а това вдига и нивото на цялата база. Често научните среди в чужбина следват последните тенденции, дори са една крачка преди бизнеса. По този начин бизнесът е принуден да черпи от тях, а не да е основният изследовател и източник на иновации. Научните институции са тези, които разбират първи как се случват нещата. В България е обратното.
- Какво трябва да се промени в България, за да е конкурентоспособна в тази сфера?
- Работата на бизнеса не е да прави наука. Хубаво е да помага, дори дадени научни дейности може да са под патронажа на някоя фирма, но не трябва това да е основното. Фокусът трябва да е върху главното действащо лице, върху науката сама по себе си, дори и тя да работи в услуга на бизнеса.
- Част си от националния младежки форум, с какво точно се занимава тази неправителствена организация?
- В НМФ се занимаваме с младежка политика. Опитваме се да сближим хората, които вземат решенията в България, с тези, които реално са повлияни от това, с младите хора.
- В НМФ ти представляваш Организацията на българските скаути. В България скаутското движение сякаш не е толкова популярно, проявяват ли интерес децата към вашата организация?
- Все още не сме много популярни, това е едно от нещата, които се опитваме да променим. Може би се дължи на самия доброволчески вид на организацията - всеки работи про боно (безвъзмездно) и следователно не може да се ангажираме професионално с рекламна дейност, създаване на интернет страници и т.н
Въпреки това определено има интерес към нас. В момента нямаме проблем с младежите, които искат да се присъединят към нас, но нямаме достатъчно възрастни хора, които да провеждат обучителния процес в организацията.
- На какво учите децата, когато дойдат при вас?
- Основният ни принцип е "Учене чрез практика". Нашата основна цел е да бъдем сред природата, там се стараем да научим децата да оцеляват в различни ситуации. Децата се радват, че ще отидат на палатка, в гората... Това е конкретно преживяване, което носи емоция, но ситуациите, в които поставяме децата, реално може да са им полезни и извън лагера. Много от наученото е приложимо и в градска среда, и в реалния живот - връзване на възли, работа с въже, ориентиране, работа с инструменти, умения за работа в екип.... Опитваме се да ги научим на много неща, но сред природата - тя е източник на енергия, там човек се отпуска.
Важен е социалният ефект от дейностите ни, отвореността за всички, които обичат природата и най-вече за хора, които обичат да се занимават с деца. Освен в природата ние обучаваме и в градска среда.
Кандидатстваме и по различни проекти. Имаме национална статична база за обучения в Шумен и в момента като част от подобна инициатива имаме доброволци от Франция, Испания и др.
- Очаквах да споменеш САЩ - благодарение на  филмите българите са останали с впечатлението, че скаутите са продукт на Америка...
- Вече не работим толкова активно с Корпуса на мира, но преди и те се включваха в инициативите ни. Иначе скаутското движение се заражда през 1907 г. в Англия. За основател се счита  лорд Робърт Бейдън-Пауел, който бил военен. След пенсионирането си събрал двайсетина деца, които завел на остров Браунси в Южна Англия. Идеята му била за една седмица да ги обучава на оцеляване, как да си намират храна, да се ориентират, да разпознават следи... Да познават природата, да знаят как да се пазят, да знаят как да оцеляват. Вместо седмица децата поискали да останат 20 дни, харесали идеята и оттам тръгнало скаутското движение.
- Говориш за дисциплина, оцеляване... Скаутското движение не представлява ли нещо като казарма за деца?
- Ефектът е много близък (смее се). Изграждат се много умения, които до някаква степен са сходни с тези, на които се набляга при военното обучение. Не съм сигурен, защото аз самият не съм ходил в казармата. Когато станах скаут през 1997 г., видях какво е дисциплина.
- Смяташ ли, че казармата трябва да се върне?
- Определено трябва да има някакво физическо възпитание, за казарма не съм сигурен. Трябва да има движение, може би това е причината децата да са толкова ентусиазирани, когато идват при нас - наистина очакват с нетърпение походите, палатките, лагерите...
- Колко голяма е организацията ви в България?
- Действащи структури има в София, Шумен, Варна, Плевен, Перник... Все още работим върху нашия регистър, за да придобием представа за реалните членове. Горе-долу сме между 800 и 1000 души.
- Всеки ли може да се присъедини към вас? Има ли някакви такси?
- Абсолютно всеки може да дойде при скаутите. Имаме годишен членски внос от 15 лв. Той служи за закупуването на организационните материали, които са ни нужни за обученията. Никой не получава пари за работата си при скаутите! В клуба в София имаме и допълнителен членски внос, за да покриваме разходите по някои от локалните ни инициативи.
- Скаути, НМФ, Техническия университет, къде е пресечната точка?
- Съчетавам наука, обучения, политика и физическа дейност. Преподавал съм на студенти, обучавал съм деца в училище като част от асоциация "Дебати", обучавам деца в Организацията на българските скаути... Всичко около нас е политика, радвам се, че успях да разбера смисъла на самата дума и правя разлика между партийното лице и политика. Не съм партиен, но се занимава с политика и политики.
- Би ли станал партиен член?
- Мислил съм по въпроса, но все още не намирам своето представителство в съществуващите партии у нас. Може би някой ден, но в момента това не ми е нито приоритет, нито цел.
- Къде и като какъв се виждаш след 10 години?
- Като човек, който предава знания. Смятам, че мога да предавам знания и наистина се виждам в тази сфера - във формалното и неформалното образование. А къде? Искрено се надявам да е в България, но това не пречи да съм навсякъде и да предавам знания, където е необходимо, в Европа вече няма граници.