Европа се вдига на бунт

Преминаващата през Европейския съюз финансова и икономическа криза струва досега около 600 милиарда евро или по 1200 евро на всеки европейски гражданин. Това изчисли белгийският икономически вестник "Тейд".
В тази огромна сума изданието включва отделената за Гърция помощ на Европейския съюз и Международния валутен фонд на стойност 110 милиарда евро, както и готвената за "спасяването" на Ирландия финансова подкрепа от около 85 милиарда евро. В цената на кризата са включени също средствата за по-високите лихви, които държавите от Европейския съюз трябва да плащат по заеми за рефинансиране на държавните разходи.
Междувременно Европа се бунтува все по-яростно.
Мнозинството ирландци желаят страната им да не погасява повече астрономическите си дългове. Това показват резултатите от допитване на института Квантум Ризърч, публикувани от ирландския в. "Сънди Индипендънт". В същото време обаче Дъблин е на път да сключи споразумение по мащабен план за оказване на помощ от ЕС и МВФ.
От 500-те анкетирани 57% смятат, че Ирландия трябва да обяви дефолт по плащанията си срещу 43%, които са на противното мнение.
Това радикално решение, което ще нанесе извънредно голям удар върху репутацията на Ирландия на финансовите пазари, фигурираше в някои от лозунгите на съботната протестна демонстрация в Дъблин, в която участваха между 50 000 и 150 000 ирландци. Гайдари поведоха шествието покрай бреговете на река Лифи до Главната пощенска служба в центъра на града, където през 1916 г. е била подписана декларацията на независимостта. Демонстрантите скандираха: "Ние сме народът, ние държим гласовете" и носеха транспаранти с надпис "Има по-справедлив и по-добър път", критикувайки плана за икономии за извеждане на страната от кризата. "Ейре не е за продан, не е за МВФ", пишеше на плакатите на демонстрантите. Те се обявиха срещу плана за драконовски икономии, който ирландското правителство иска да наложи и който е условието страната да получи финансова помощ. Планът предвижда намаляване на минималната заплата с около 12%, на което според анкетата се противопоставят 66% от ирландците. Други 60% са против съкращаването на размера на семейните надбавки, а 65% са срещу повишаването на таксите в университетите.
Четиригодишният план за икономии, обявен миналата сряда от правителството, предвижда повишаване на данъците до 2014 г. и бюджетни съкращения от 15 милиарда евро, което е около 9% от БВП. Ще бъдат намалени още семейните надбавки и помощите при безработица, както и пенсиите на чиновниците и минималната заплата. Предвижда се също съкращаването на 25 000 работни места в публичния сектор. Целта на плана е да се намали ирландският публичен дефицит, който сега възлиза на 32% от БВП, на 3 процента.
Очаква се държавата да налее пари в банките, за да увеличи техния капитал и да облекчи товара от очакваните загуби в следващите години. Според протестиращите обаче свиването на държавния бюджет е мярка, която цели спасяването на банките, а не да помогне на обикновените ирландци.
Не стихват масовите протести и в Италия. Десетки демонстранти, сред които много студенти, протестиращи срещу реформа във висшето образование, участваха в шествия в Рим в защита на заетостта по призива на италианския синдикат Обща италианска конфедерация на труда. "Бъдещето принадлежи на младите и на заетостта. Повече права, повече демокрация", пишеше на плакатите. "След две години криза, която не свършва и при нарастваща безработица, всички забелязват, че страната няма проект за бъдещето", заяви  пред журналисти Сузана Камузо, новата ръководителка на конфедерацията, имайки предвид политиката на правителството на Силвио Берлускони. В Италия икономическият растеж се задъхва, а безработицата е около 8 на сто, но при голям дял на безработните младежи - много по-голям от средното равнище в Европа (26 процента при 15-24 годишните).
Протести избухнаха и в Унгария, където хиляди привърженици на Унгарската социалистическа партия се обявиха срещу планираните от правителството на ФИДЕС промени в пенсионната система. Това е най-голямата демонстрация срещу политиката на кабинета след встъпването му в длъжност през май.
Миналата седмица властите обявиха мерки за ревизиране на пенсионната реформа от 1997 г., които ще принудят близо 3 милиона членове на частни пенсионни фондове да се върнат към държавното пенсионно осигуряване. Така ще бъде подпомогнато изпълнението на бюджетните цели на страната. В частните пенсионни фондове, които обявиха плана на правителството за открит опит за национализация, са натрупани приблизително 3 трилиона форинта (14,23 милиарда долара) по индивидуални пенсионни сметки. Намеренията на кабинета накараха социалистите, които бяха свалени от власт на изборите през април, да свикат големия протестен митинг. Лидерът им Атила Мещерхази заяви пред множеството, събрало се в спортна зала в Будапеща, че партията му смята да организира и улични протести. "Предупреждаваме правителството, че ако не промени арогантната си политика, ще излезем по улиците", заяви Мещерхази пред близо 10000 свои привърженици.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че Старият континент е изправен пред заплахата от надигащите се популистки, шовинистки и екстремистки идеи. "Това, което днес ме тревожи, е че в Европа се надигат популистите и екстремистите", сподели Жозе Барозу в интервю, в което предупреди европейците за нарастващите националистични и ксенофобски идеи. Председателят на ЕК освен това призова политическите лидери на Европа да се борят с "манипулацията на страховете на хората и неразумните аргументи", които според него подхранват популизма в много страни.