Създадени от хората за хората

Проф. д-р ик.н. Атанас ГАНЕВ

Тази година се навършват 120 години от началото на кооперативното движение в България. Първата кооперация е учредена в с. Мирково, Софийско.
Тази година се навършват и 20 години от създаването на Съюза на земеделските кооперации - отначало Съюз на ТКЗС, Съюз на земеделските кооперации, и сега - Национален съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ).
Няма съмнение, че ЦКС и НСЗКБ в центъра, и съюзите - по места, ще отбележат тези кръгли годишнини. Доколкото и ЗК има вече повече от 70-годишна история, безспорно и редица села ще празнуват годишнините на своите кооперации. Това ще бъдат полезни и нужни мероприятия от гледна точка на по-нататъшното развитие на кооперативното движение в България.
Известно е, че първите кълнове на ЗК се появяват още преди 9.IХ.1944 г. Тогавашните 20-30 ЗК не са долюбвани от тогавашната власт.

Дейността им е била спъвана всячески

а ентусиазираните нейни ръководители, първопроходци - ненавиждани, гонени и изпращани в лагерите. Независимо от това една част от тях доживяха и до 9.IХ.1944 г. В този вид кооперация бедните и малоимотни селяни виждаха своето спасение. Новата власт след тази дата измени коренно отношението си към тези самобитни земеделски кооперации, като се създаваха законови и административни условия за тяхното изграждане и развитие.
Годините бяха трудни, недоимъкът и разрухата в държавата бяха големи. Опирайки се на благоприятната политическа ситуация, ентусиазираното селячество, макар и с големи усилия и трудности, започна изграждането на ТКЗС. Кооперациите се създаваха на доброволен принцип. В този процес се допускаха на места извращения, увлечения и нарушаване на този принцип, но това не беше повсеместно явление, каквото и да се говори сега. Трябва да се каже обаче, че през годините на социализма, каквато и характеристика да му даваме сега, ЗК постигнаха най-голям разцвет. ТКЗС през този период постигнаха високи производствено-икономически и социални резултати. Примитивното и изостанало земеделие постепенно, но твърдо, се превърна в едро, механизирано и съвременно стопанство. Земеделието и животновъдството със своите резултати - добивите от растениевъдството и продуктивността в животновъдството, наредиха страната ни на едно от първите места в света. Уедреното ни производство беше признато като голямо достижение на държавата и хората. То направи България известна в целия свят, с основание се заговори за българското чудо. От бедна и изостанала земеделска страна,

България се превърна в индустриално-аграрна

страна. Допусканите слабости, грешки и увлечения през годините не могат да омаловажат достигнатото.
За съжаление новите демократи след 10 ноември 1989 г. направиха всичко възможно да отрекат и очернят достигнатото от хората в областта на селското стопанство. В ТКЗС, едрото земеделие и животновъдството те съзряха "бастиона на комунизма" в страната. Като не успяха по друг начин да се справят с тази заплаха, с вандалски закон изпратиха шпицкомандите чрез ликвидационните съвети в селата. Покровителствани и насърчавани от президента, МС и цялото седесарско воинство, извършиха най-голямото предателство и вреда в тази област. Създаденото с много труд, мъки и лишения през годините те унищожиха и разграбиха само за няколко години. Те ликвидираха ТКЗС не само като организационна структура, а унищожиха и материално-производствената база, и самото производство в страната. Унищожени бяха елитни животни, трайните насаждения, мелиоративните съоръжения, унищожиха всичко.
Объркани и уплашени, трудовите селски хора след 1992 г., като нямаха друг изход, започнаха да създават отново ЗК, разбира се, на пусто място и с много трудности. Независимо от това до края на 1999 г.

бяха създадени 3263 земеделски кооперации

Техният размер вече беше много по-малък и работеха при много трудни условия, в хули от демократите. Нападките от страна на една част от политиците и държавниците не спират и досега. Нанесените щети и рани и при най-добри условия обаче няма да се излекуват още много години. Сега ЗК работят при неравнопоставени условия с частните едри арендатори. ЗК сега обработват около половината от фактически обработваната земя. Сегашните стопанства имат опростена структура на производство - пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Това е един от големите проблеми сега на българското земеделие. Радостно е, че редица ЗК разширяват културите, които отглеждат, имат и малко животни. Примери има в това отношение почти в цялата страна, но това е все още началото. Изминалата 2010 г. не са малко ЗК, които отчитат добри резултати не само в производството, а и в решаването на социално-икономическите проблеми на хората.
От тази гледна точка и затова земеделските кооперации заслужават по-голямо уважение,

нуждаят се от насърчение и подкрепа

Малкото все още ръководители, специалисти и производственици, които работят в ЗК, се нуждаят от тази подкрепа и те ще се отплатят на държавата и хората двойно. Сега у нас се насърчават и стимулират в по-голяма степен частните едри арендатори, някои от които обработват по 200-300 и повече хиляди декара земя, а има и такива, като фирма "Октопод", които обработват над 1,5 млн. дка земя. Тези едри арендатори не ги интересува съдбата на хората. Те гонят своите печалби. ЗК е създадена от хората и за хората. Едва ли може да се приеме, че българското земеделие следва да се развива от феодално-латифундийски, чифликчийски тип стопанство. Нужни са реални законови и административни мерки за ограничаване и регулиране на този тип стопанства и насърчаване на ЗК, които са единственото спасение за хората и страната. Желателно е повече ЗК да се появяват на страниците на всекидневния печат, нещо, което добре прави регионалният Съюз на кооперациите в Свищов и кооперациите, негови членове.
Нека са честити кръглите годишнини на кооперациите и техните съюзи!