Страшни "смешки" с иновациите

Втора година България е в дъното на европейските класации по иновации, сочи публикуваният неотдавна "Сравнителен анализ на Съюза за иновации за 2014 г." на Eвропейската комисия. Резултати 50% под средноевропейските ни отреждат място в групата на "плахите новатори", в компанията на Румъния и Латвия. Докладът на Световния икономически форум за конкурентоспособност (The Global Competitiveness Report 2012-2013) поставя българския бизнес на незавидното 92-ро място по иновативност сред 144 страни, участвали в мониторинга. Въпреки че имаме Иновационна стратегия, Национална програма за реформи, проекти, изследвания и екшън планове, а политиците ни се сещат за иновациите в изказванията си, страната продължава да бъде най-слабо развитата членка на Евросъюза с БВП на глава от населението 45% от средното за ЕС и с най-ниските показатели по отношение на конкурентоспособност, производителност на труда, консумация на енергия и ресурсна ефективност.
Икономическата криза разкри нелицеприятни истини за националното ни стопанство като тази, че генераторите на трудова заетост и растеж са секторите с нискоквалифицирано производство, на услугите и на строителството. Продуктите с висока добавена стойност остават незначителна част от износа ни, който е доминиран от суровини и материали (46%), а делът на високотехнологичните такива е незначителен - под 3%, при средно 16% за ЕС. В основата на конкурентните предимства на нашата икономика не са иновациите, обучението, научните изследвания и технологиите, а ниските цени на труда и на природните ни ресурси.  Предприемаческият сектор в страната се състои (над 90%) от микропредприятия с по-малко от 10 служители, а над 80% от собствениците на частни компании у нас са със средно и по-ниско образование (данни на Европейския институт от 2012 г.). Тези констатации добавят нюанс към фундаменталния проблем, съпътстващ страната ни от началото на прехода, свързан с отсъствието на дългосрочна визия и политически консенсус около приоритетите на икономиката. Като следствие от него е и

липсата на адекватна политика

в областта на иновациите. От двата национални инструмента за подкрепата им - Фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд (НИФ), първият не функционира вследствие на грандиозен скандал, разразил се през 2012 г., свързан с финансирането на научни проекти. Дейността на втория беше преустановена без обяснения веднага с идването на ГЕРБ на власт през 2009 г. и възобновена есента на 2012 г., когато експремиерът Борисов внезапно реши да направи "нещо и за иновациите". Набързо бяха отпуснати 5 млн. лв. от бюджета и проведена Шеста сесия на фонда за набиране на проекти, приключила с фиаско заради кратките срокове, нарушенията на процедурите и съмнителната иновативност на част от финансираните предложения. В момента се провежда Седма сесия на НИФ, за която са отпуснати 10 млн. лв., от които 5,8 млн. лв. са предвидени за новите договори.
За разлика от останалите новоприсъединени държави, които за периода 2007-2013 г. разполагаха с 18,426 млрд. евро от Оперативна програма "Наука" (R&D innovation) на ЕС,  България нямаше заявени средства по нея. Иновациите трябваше да се вместят във финансовата и административна рамка на Оперативна програма  "Конкурентоспособност", общият бюджет на която възлиза на 2,273 млрд. лв. за седем години. За приоритет "Развитие на икономика, базирана на знанието и иновациите", са предвидени едва 412 млн. лв., като изплатени към момента са 81 млн. лв., или под 20%. Това е най-ниският резултат сред останалите приоритети на програмата, свързани с повишаване ефективността на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда; финансови инструменти за развитие на компаниите; укрепване на международните позиции на българската икономика и техническа помощ.
Мониторинг на проектите, насочени към иновациите, сочи, че те са разпределени в два основни сегмента: "Подкрепа на иновационните дейности в предприятията" с регистрирани 606 договора и "Подобряване на про-иновативната инфраструктура" с регистрирани 59 договора. Внимателният прочит на някои от обявените като иновативни проекти на страницата на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), буди недоумение и поражда въпроси относно експертността на оценителите,

ефекта от финансирането

на заявените иновации за икономиката ни и устойчивостта на интервенциите след финализиране на договорите. Така например фирма "Ай Ти Инвестмънт" АД има одобрен бюджет в размер на 974 190 лв., срещу които ще внедри "иновативна софтуерна платформа "Виртуален Мол", с което ще предостави уникална услуга за онлайн пазаруване. Дружество "Нео Арт" ще получи 807 020 лв., за да внедри иновативна система за анализ и оптимизация на производствен процес. Според описанието на проекта системата "анализира група от файлове за печат, разделя ги на групи по цветове и търси оптималното им разпределяне във форматния лист". За "Алпи комерс" ООД са предвидени 628 624 лв. за "Внедряване на производство на дъвчащи бонбони и дъвки с пълнеж чрез екструдиране", а за "Импресия 99" ООД - 215 415 лв. за "Комбинирано съоръжение за игра модел "Летяща чиния". Според описанието на проекта летящата чиния ще "подобрява българската иновационна система чрез подкрепа за иновационната дейност и подобряване на про-иновативната инфраструктура"... Дали след внедряване на описаните новости страната ще мръдне от позицията на "плах новатор" или ефектът ще се ограничи до поредния бодряшки рапорт за  успешно усвоени пари от еврофондовете - предстои да разберем.
В една от програмите, насочена към подпомагане "Иновации на стартиращи предприятия" (с общ бюджет 45 млн. лв.) броят на регистрираните договори е 151. Сред спечелилите финансиране са "Фитибо" ООД, което ще получи 199 924 лв. за "Устойчиво развитие чрез енергийна ефективност и иновации". Целта на проекта им е "постигане на устойчив напредък на стартиращо иновативно предприятие чрез разработването на иновативна услуга с висок потенциал за последващо внедряване в икономиката". Каква точно е услугата, така и не става ясно. "Екзит смол фут" ООД ще получи 199 545 лв. за въвеждане на иновативни снегоходки, "Уеб батал геймс" ООД - 357 017 лв. за "Създаване на платформа за разработка на уеб стратегически игри", а "Айпринт" ООД - 340 686 лв. за "Онлайн система за изработване и отпечатване на календари от дома и офиса". За "Лаборатория за медицински решения" ООД ще има 364 230 лв. за нейните "Иновационни и ефективни решения в интерес на здравето, самочувствието и комфорта".
Сякаш най-атрактивно сред иновациите на стартиращите предприятия е предложението на "Сийсайд бизнес солюшънс" ЕООД, обозначено като "Европейски проект за всички", чиято цел е "подпомагане на компаниите в България при усвояване на средствата, предоставени от ЕС, повишаване на тяхната конкурентоспособност и повишаване усвояемостта на Програмата като цяло". Одобреният бюджет за постигане на посочената цел е в размер на 83 920 лв.
Програмата "Внедряване на иновации в предприятията" е с бюджет 224 млн. лв. и сключените договори по нея са най-много - 223. Изплатени към момента (де факто в края на програмния период) са едва 3,1 млн. лв., или 3.63%. И тук има

изобилие от фамозни начинания

"Брутал стрийт лайф" ООД ще получи 339 930 лв. за "Иновативен процес за производство на дизайнерски дънкови облекла", "Интерконсулт България" ООД - 903 661 лв. за "Конкурентоспособност чрез внедряване на иновативни решения в полза на бизнеса", а "Инфо клас" ООД  - 352 125 лв. за внедряване на "Система за синхронно изследване и анализ на фокус група". Дружеството "Интерпред партнер" е защитило проект за "Подкрепа за производственото и пазарно внедряване на иновативен продукт в направлението салфетки с ламинация на пластовете и декоративна гофрация на горния лицев пласт". Бюджетът, с който ще разполага, възлиза на 338 264 лв. "Мултикомерс" ЕООД ще прави "производство на иновативна луксозна опаковъчна кутия" срещу 1 296 386 лв., "Мони 83" ООД - иновативна стойка за слънчобрани - 286 092 лв., а "Елена 95" ЕООД - иновативни сладкарски изделия срещу 169 439 лв. "Офф Медия" АД ще получи 1 133 360 лв. за "Контекстно извеждане на информация и позициониране на реклама въз основа на автоматизиран анализ на социални мрежи посредством прилагане на метод за семантично търсене" и т.н.
Анализ на Световната банка сочи като слабости в частта за иновациите на ОП "Конкурентоспособност" компетентността на оценителите, които невинаги преценяват степента на иновативност на предложенията; даване на преимущество на съответствието на  административните изисквания към проектите за сметка на научните им качества и иновационен потенциал; ограничаване броя на кандидатите чрез някои от действащите в момента критерии за допустимост и опити да се избират от фирмите тези, които ще се развиват най-бързо. Подчертава се, че дългият, сложен и изключително бюрократизиран процес на кандидатстване обезкуражава предприятията да участват и да създават иновации. Тези проблеми не са за подценяване, но те се отнасят по-скоро до външната формална част на процедурата.
За българските граждани и обществото ни като цяло от значение е самата същност на онова, което се финансира като иновативно, как то влияе на развитието на страната и на отделните региони, и променя ли с нещо качеството ни на живот. Индикатори за подобни въздействия в момента няма. Затова и се промъкват смешни проекти със съмнителна иновативност, след които ще остане единствено отчетът за "успешно" усвоените европари.