Бремето на вечността

Информацията, че в северен индийски град е открит 179-годишен мъж, изглежда колкото обнадеждаващо невероятна, толкова и горчиво обезкуражаваща. Наричат го Безсмъртният, а той самият смята, че е забравен от смъртта. И с подобни умозаключения разбива на пух и прах идеята за вечен живот, стремежът към който няма начало и край.
На възрастта на индиеца със сигурност биха завидели мнозина. Но извечният страх от смъртта, измъчващ почти всички на този свят, тук като че ли смирено отстъпва пред чисто човешката мъка на този дълголетник. Изглежда той няма с кого да сподели радостта от факта, че живее толкова дълго - не само децата, но и внуците, и правнуците му отдавна са напуснали този свят. Освен изключително нетрайния и преходен интерес на медиите към паспортните данни на родения през 1835 г. мъж, надали нещо друго би могло да разведри дните му. А фактът, че повече от четири десетилетия индиецът не е ходил на лекар (защото докторът, на когото вярвал най-много, е починал), разкрива не само липсата на здравословни проблеми у дълголетника. Но и навежда на мисълта, че явно с годините от съзнанието му си е отишъл и ищахът за живот. А именно това е най-страшното. Кому е нужно подобно "безсмъртие"?!
Още мъдрите са казали, че не в многото (години) е хубавото, а в хубавото е многото. И вместо да цъкаме с език на прекалено съмнителните цифри, сочещи възрастта на индиеца, по-добре да се научим да стареем активно, запазвайки интереса към живота. Иначе другото се превръща в бреме, а не в достойно дълголетие...