Ще си внасяме ли инженери от Германия?

Туризмът това лято го закъсва с кадрите, алармираха наскоро хотелиери и ресторантьори. Ще се наложи ли да ги внесем отвън - питаха се много от тях. То пък откъде ли ще си ги внесем, но това е друга тема. С това заплащане особено... Точно заплащането прогонва все повече българи на работа в чужбина не само в сезона на великото ваканционно преселение, но най-вече по негово време. Докато засега наши инженери се търсеха в Германия, сега вървят съобщения, че ние ще си ги внасяме оттам. Парадокси!
В същото време според ново проучване на Менпауър българските работодатели отчитат значително увеличаване на плановете си за наемане на персонал за второто тримесечие на 2014 година. Нетната прогноза за заетостта в България за периода април-юни е +14%.
"Най-забележимото повишаване се наблюдава в сектора на хотелиерството и ресторантьорството. През първото тримесечие на 2014 г. прогнозата е била -16%, докато сега е +33%. Това е увеличение с 49 процентни пункта спрямо предишното тримесечие. Следва секторът на финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги (+22%) и транспорт, складове и комуникации (+19%). Работодателите в секторите електричество, газ и водоснабдяване (+2%) и строителство (+1%) отчитат най-скромните намерения за наемане на персонал". Това коментира Надя Василева, управляващ директор на Менпауър за България, Сърбия и Хърватия.
Работодателите във всичките пет български региона, които са взели участие в проучването, споделят положителни намерения за наемане на персонал през второто тримесечие на 2014 г. Най-оптимистични нагласи имат работодателите в региона на Русе. Работодателите в региона на София обявяват най-ниски намерения за наемане на персонал. "Тази прогноза е следствие на няколко проекта, които ще стартират в тези региони", допълва Надя Василева. Във Варна се очаква да започнат проекти на стойност от 1,1 милиарда лева. Те имат за цел да трансфомират Варна и да развият туристическия и културен потенциал на града. Подобренията ще се случат в няколко сфери, сред които образователната и тази на здравеопазването. Проектите ще разкрият нови работни места, които ще осигурят възможности за заетост.
Въпреки оптимистичната прогноза на познавачите на пазара на труда обаче, на практика се оказва, че и ние сме се разболяли от болестта на много европейски страни -

хем безработица, хем недостиг на работна ръка

Европейският съюз търси един от изходите в т.нар. синя карта за привличане на специалисти отвън. Но това крие риска да се превърне в един от начините, по които кризата се "самозахранва", ако вместо по-скъпо платен местен специалист примерно, назначиш "по-евтин" емигрант, предупреждават специалисти. Регионален вестник преди време съобщи, че въпреки търсенето на пазара на труда, професията строител се бори за "запазена професия", както споделя един директор на професионално училище. Той алармира, че ако и занапред плановият прием е толкова нерегулиран, някои училища ще бъдат закрити. И това явление се забелязва не само в гимназиите по строителство. Тоест професионалното образование полека-лека остава на заден план, още повече, че то е немислимо без партньорството на бизнеса. Работодателите в същото време не спират да повтарят, че завършващите не са пригодени за пазара на труда.
Работните места, които ще изискват по-висока степен на образование - средно или висше, ще стават все повече. Същевременно ще има все по-малко работа за необразованите - ще намаляват позициите за хора с основно, начално или по-ниско образование. Ще има недостиг на работна сила със средно образование и свръхпредлагане на висшисти. Това ще бъде и основната причина част от възпитаниците на ВУЗ да заемат работни места, изискващи по-ниска степен на образование.
Това са част от основните изводи от представените наскоро прогнозни данни, изготвени по проект на социалното министерство "Изграждане на система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики" с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". 
Очакванията са в следващите 4 г. да бъдат разкрити близо 270 000 работни места. 118 000 от тях ще са за висшисти, а 157 000 за хора със средно образование. Най-много работни места ще бъдат разкрити в търговията - през 2018 г. прогнозите сочат, че в този сектор ще се трудят 542 925 човека - с около 22 000 повече, отколкото в момента. 216 002 работни места ще има в образованието, а на трето място е строителството - 204 326. Сред икономическите дейности с най-много работни места за периода 2014-2018 г. са също здравеопазване, хотели и ресторанти, транспорт, производство на текстил и храни, държавно управление.

Сред търсените професии ще са учителите

медицинските сестри, лекарите, касиери, инкасатори, ръководители в бизнес услугите и административните дейности, разработчици на софтуер и др.
Дипломата за висше образование се оказва "гаранция" за работа - 90,2% от завършилите ВУЗ ще имат препитание, сочи още прогнозата на министерството за периода 2014-2028 г. Заетост ще има и за 79,7% от завършилите средно образование и едва за 19% от хората с основно, начално и по-ниско образование. Това ясно показва, че все по-широко ще се отваря "ножицата" между нискоквалифицираните кадри и хората със съответни умения.
Последните данни на Агенцията по заетостта обаче сочат, че от всички регистрирани в бюрата по труда безработни 400 943 души повече от половината, или 217 814 души, са без квалификация и специалност. Хората с начално и по-ниско образование са 111 231 човека, или иначе казано, това са безработни, които или са напълно, или почти неграмотни. Заради технологичното развитие шансовете на тези хора да си намерят работа ще намаляват непрекъснато. И драматичният проблем за държавата е следният - как ще се справи с тях?
Основните недъзи и парадокси на пазара на труда в България не са един и два. Всичко започва от системата на образованието, като проблемите тръгват още от средното училище. От една страна, има сериозен брой рано отпадащи от школската подготовка, а от друга - стотици и хиляди дипломирани, както от гимназиите, така и от ВУЗ, но не по специалности, от които бизнесът има реална нужда, като например химия, математика, физика, инженерно-технически профили.
Експерти коментират, че едва 30% от завършилите висше образование работят по специалността си.

70 на сто от висшистите започват работа най-често в търговията

услугите и преработващата промишленост.
За развитите европейски държави понятията като учене през целия живот, непрекъснато инвестиране в нови знания и умения, независимо от това в каква област е дипломата и кога е получена, не са просто празни думи. Докато тези понятия не станат реалност и у нас, все повече хора ще отпадат от пазара на труда. Защото има нови тенденции, които неумолимо се налагат, независимо дали на някой това му харесва или не. А междувременно (експертите са категорични в това) ще отмре окончателно митът за висококвалифицирания и конкурентоспособен български работник.
Проучване на Българската стопанска камара (БСК) наскоро показа, че ако през 60-те години на ХХ век след завършване на висше образование придобитата от човека квалификация е имала устойчивост на пазара на труда около 20-25 г. - т.е. почти до пенсия, то сега жизненият цикъл на квалификацията е значително по-кратък. В сферата на информационните технологии той е около 4 години, в техническите науки - около 7, а в сферата на икономиката, финансите и счетоводството - близо 9 години. Или иначе казано, за толкова време натрупаните от съответния висшист знания и умения остаряват.
Стряскащи са данните за това какво завършват българските възпитаници на ВУЗ, съпоставени с необходимостта на реалната икономика от специалисти. Отново от БСК алармираха в тази посока - 65% от завършилите студенти през учебната 2012/2013 г. са от специалности в сферата на икономиката, правото, хуманитарните науки, изкуството, а едва 12% - от технически и инженерни специалности. Според прогнозите на организацията на европейските работодатели в следващите 15 г. ще бъдат най-търсени кадрите именно от технологията, математиката, инженерните специалности...
Образованието трябва да отговаря на потребностите на бизнеса, за да се преодолеят диспропорциите на пазара на труда, коментира наскоро социалният министър Хасан Адемов. Кратко и ясно казано, остава само да се изпълни на практика. Институциите може да започнат именно от споменатите вече прогнози на ведомството му, като първата крачка е съобразяване на план-приема в професионалните и висшите училища с изводите от тях.