Животът на българина е осеян с негативизъм

КОНСТАНТИН (ТИТИ) ПАПАЗОВ е роден през 1967 г. в София. Женен е, има двама сина - Александър и Димитър-Желко. Играл е баскетбол в мъжките отбори на "Левски", "Славия" и "Своге" от 1986 до 1991 г. През 1994 г. е избран за президент на баскетболния клуб "Славия", с който печели шампионската титла и Купата на страната за 1997 г. През 1998 г. става треньор на "Левски", където работи до 2004 г., като печели 2 шампионски титли и един път Купата на България. В периода 2001-2003 г. е селекционер на мъжкия национален тим. От 2004 г. до 2006 г. е треньор на "ЛУКойл Академик". През 2005 г. е треньор на женския национален отбор, а през 2007 г. отново става треньор на мъжкия национален тим. С.г. е кандидат за кмет на София. Днес отново е начело на баскетболния "Левски", а от есента на 2012 г. до миналия месец за трети път бе начело на националите.

"Спортът е единственото място, където хората могат да избягат от завистта, мрачното всекидневие и тоталната омраза"

- Г-н Папазов, класирахте се за финалната четворка на Балканската лига по баскетбол след успех над македонския "Куманово". Всъщност колко трудно беше в реванша (95:86)?
- Знаех, че този мач ще бъде много тежък. Съперникът нямаше какво да губи. Имат много повече борби в нападение, отколкото им позволява ръста. Изпуснахме ключов момент при 56:45 да се откъснем. Допуснахме ги да се върнат в играта и поведоха със 74:80. Утре няма да влезе някоя топка, ще вкарат лява тройка и няма да станат нещата. Така не се печели Балканската лига. Казах на играчите, че това ще е най-трудният мач до финала. Не може елементарни ситуации да се изпускат. Всичко е въпрос на концентрация. Този отбор може да стане шампион, когато Ники Върбанов е силен. Без него няма как да стане.
- Къде са най-големите ви проблеми в спортен план?
- Имаме много добър отбор, но проблемът ми е да убедя играчите, особено американците, да играят на 100% във всеки мач. Баскетболистите ми знаят своята класа. Наясно са, че ще дойде финалният мач и ще го изиграят. По-скоро бихме имали проблеми в пътя до финала, отколкото в самия финал.
- Взехте приза за Отбор на месеца заради спечелената Купа на България.
- Да, получихме наградата повече от месец след турнира. Както се казва - всяко чудо за три дни, но сега пак се връщам към тези трудни моменти. Безкрайно съм щастлив, че моят екип, играчи и публиката ми помогнаха в трудния момент. Не искам да си спомням за негативните неща, за които нося голяма част от вината. Взехме наградата за Отбор на месеца абсолютно доминиращо. Отдавам го на това, че баскетболът е доста широко коментиран. Победихме в класацията женския национален отбор по хандбал, който спечели "Чалъндж Трофи". Не по-малко значим е и успехът на волейболния "Левски", който също заслужи Купата на България. Аз съм щастлив, че и двата "сини" отбора спечелиха по една купа през март.
- Беше ли изненада в баскетболната общественост, че взехте Купата на България?
- Да. Всички знаят, че последните години напълно доминира "ЛУКойл Академик". Независимо че купата доста пъти сме я открадвали в добрия смисъл на думата, във всички случаи триумфът ни се тълкува като изненада. Смятам, че е заслужено. Много пъти съм чувал въпроса коя титла ти е най-сладка. Но не към мен, към далеч по-успешни треньори. И винаги е нормално да си спомняш най-много първата, която е като първата целувка. Но със сигурност 3 март за мен е много важна дата. Вярвам в знаците на съдбата. В 1/2-финала срещу "Рилски спортист" пуснах 5 чужденци на терена, с което наруших правилата, и мачът се преигра. Ако не бях допуснал тази грешка, нямаше да има втори мач. Но стана така, че играхме финала срещу "Черно море" на 3 март. Това може би е най-българският ден. Купата ми е 10-а в различните състезания, в които съм участвал. Много ми е скъпа.
- Какво щеше да стане, ако не бяхте я спечелили, след като "ЛУКойл" отпадна още на 1/4-финал от "Рилецо"?
- Понеже съм доста популярен в тази държава, сигурно щях да бъда разкъсан.
- Освен на момчетата, искате ли да благодарите на някой друг?
- Смятам, че баскетболният отбор на "Левски" е най-истинското нещо в българския спорт. Нашият президент Иван Джиджев стана директор на футболния "Ботев" Пд. Сега тези думи, които ги казвам, след 6 години ще ги говори и треньорът на "Ботев". Джиджев е невероятен собственик, може би доста хора не знаят кой е. Никога не е търсел медийна изява, да се бие в гърдите и да казва, че е спасител на "Левски", какъвто всъщност е.
- Каква е историята на спасението на клуба?
- На 2 януари 2009 г. се събрахме с капитана Стефан Георгиев-Торо, Павел Иванов и Тони Дечев и се зарекохме да останем още 1 месец. Тогава един журналист ми даде идеята за спасението. Той написа статия със заглавие: "Велдер Консулт" приватизира зала "Универсиада" и на това място ще изникне модерен комплекс". Не знаех каква е тази фирма. Никога не я бях чувал през живота си. Срещнах се с тях и им казах: "Ако няма да събаряте залата, не съм дошъл, за да си купя апартамент. Просто докажете, че имате отношение към залата и вземете да издържате нашия отбор." Така се случиха нещата. Това стана на 23 януари вечерта. 25 януари беше последният срок за спасението ни.
- Имате ли някакви проблеми с издръжката? В България този въпрос е актуален почти навсякъде.
- Вече 63 месеца сме заедно с "Велдер Консулт". Със сигурност, ако има някаква издънка, тя е от мен, с моето поведение и с невъздържаността ми. Но смятам, че сме най-добре функциониращият спортен клуб у нас. Категорично го отстоявам. Свалям шапка на Кирил Домусчиев за това, което прави с "Лудогорец". Това е невероятно значимо. Хората може би не осъзнават колко значимо е не само за региона около Разград, а за цяла България. Готов съм да споря с който и да е за всеки вложен лев в българския спорт. Защото редица хора дават пари за спорт, които са почти като подарък. Тези пари нямат данъчни облекчения. За съжаление много от тези хора си тръгват разочаровани, защото животът на българина е осеян само с негативизъм. Познавам хора, които са давали милиони и са изритвани от стадионите и от залите с ругатни и с транспаранти. Трябва първо да се научим да се уважаваме. Никога нямаше да ми се случат толкова хубави неща в "Левски", ако нямаше финансовата стабилност. За съжаление живеем в такива времена, в които парите са тези, които правят нещата. Без пари никой няма да направи нищо. Другият проблем е, че у нас много от собствениците се бъркат в спортно-техническите въпроси, а това е грешка. В "Левски" никога не съм имал такива пречки. Те знаят, че моята работа е на паркета и си я върша. А тяхната е по-важна - да намират пари.
- Мислите ли, че сте мразен от хората?
- Мога само да кажа на недоброжелателите си, че колкото повече омраза хвърлят към мен, толкова повече ме амбицират. Има много такива и за съжаление те са в българския баскетбол. Иначе като изляза на улицата, хората ме обичат.
- Как върви организацията по повод честванията за 100-годишнината на "Левски"?
- Левски е над всички. Най-хубавото, което се случва тази година, е, че футболният отбор е зле. Да не кажа, че футболният клуб е болен организъм, той е боледуващ. И аз съм убеден, че това е златният шанс на хората, които обичат "Левски", да осъзнаят, че това е отново Божия воля, знак на съдбата. Трябва да го излекуват този боледуващ организъм. Сега нямаше да бъде толкова лесно да говорим, ако имаше милиони.
Искам да докажем, че ние сме отборът на народа. Най-обичаното нещо в държавата се казва "Левски". На 24 май в 00.00 ч. цяла България ще разбере колко силно нещо е "Левски" за тази страна. Убеден съм, че ще го направим по най-добрия начин. За нас това е кауза. В интерес на истината, в България нещата стават трудно, но колкото по-трудно, толкова по-сладко. На Националния стадион цяла синя България ще празнува. Надявам се 40 000 да го напълнят. Щом "Лудогорец" успя да напълни стадиона, за "Левски" това трябва да бъде лека закачка. Още милиони пред телевизионния екран ще гледат. Те ще видят какво е това чудо, наречено "Левски". Уредих стадиона. Сега се помогна на "Левски", утре ще се подкрепи друг клуб. Не трябва да има завист. Спортът е единственото място, където хората могат да избягат от завистта, мрачното всекидневие и тоталната омраза. Ако 10 човека казват, че Тити има някаква идея, ще прави нещо, 9 от тях ще твърдят, че ще върти далавера и ще открадне пари. Но ние в това живеем, няма как да го излекуваме.
- Как стана така, че вие сте главен организатор на събитието?
- Седнах на разговор с Тодор Батков и го убедих, че празникът не е на ФК "Левски". Той е на целия спортен клуб. Да, футболистите ще играят приятелски мач на юбилея, независимо че сега не са в добро състояние. Тази година "Левски" може и да няма титла или Купа на България, но има 100-годишна история. И е най-обичаното нещо в България. И колкото да не им се иска на някои да го признаят, това са фактите. А пред тях и боговете мълчат. Искам с този празник хората да разберат, че "Левски" ще бъде спасен, защото е вечен. Както сега говоря за "Левски", който е създаден преди 100 г., след още век някой ще говори за нас. Това е сигурно. Нещо, което е вековно, не може да бъде съборено. Може да изпадне, да отиде във "В" група, но винаги ще го има. Хората, които го обичат, обичат завинаги. Не може за всяко нещо да се търси виновник, защото откриването на виновника не решава проблема.
- Допускате ли, че стадионът няма да се напълни?
- Основната ми цел е да няма празни места. Така ще покажем, че наистина сме отборът на народа. Ако се провалим на 24 май, ще поема най-голямата вина и ще кажа на синя България, че не сме отборът на народа. Това е нашият тест и вярвам, че ще успеем. Тази година всеки левскар има по 2 рождени дни - собствения и този на 24 май. На 24 май в 00.00 ч. всички акапелно ще пеем "Happy birthday". Ето, издадох част от моя сценарий. Не разбирам много от такива неща. Най-добър съм в баскетбола, жените и хазарта.