Един завет за България

Христо Черняев

Иван П.Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Учи в Първа софийска мъжка гимназия, но не успява да завърши. Започва да пише още като ученик. Едва 14-годишен издава пиесата-поема "Слепец". Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Балканските войни променят живота и поезията му. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка "За Родината" (1915). Там е публикувано и стихотворението "Един завет", по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. Умира на 26 май 1918 г. от туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му.

България би била само една административна територия с население и нищо повече, ако не бяха ония нейни, посочени от Бога и от времето, духовни водачи, които я засяха с безсмъртие и с това оплодиха името и величието й. Ако не бяха ония, дето, осенени от гения на божествената българска духовност, създадоха буквите, дето разжариха златното огнище на легендарната народна песен, дето сътвориха "История славянобългарска", "Горски пътник", "Вятър ечи, Балкан стене", "Татковина", "Хубава си, моя горо...", "Хаджи Димитър", "Епопея на забравените", "Записки по българските въстания", "Кървава песен", "Върви, народе възродени...", "Хайдушки копнения", "Бай Ганьо", "Гераците", "Богомилски легенди", "Да се завърнеш в бащината къща...", "Чеда на Балкана", "Я кажи ми, облаче ле бяло...", "Видения на кръстопът", "С перо и меч", "Песента на колелетата", "Брегалница", "Пеперуди, пеперуди - тънки сребърни крила...", "Български балади", "Да бъде ден!", "Хоро", "Прозорец", "Вечната и святата", "Жертвени клади", "Септември", "Арена", "Рицарски замък", "Пролетен вятър", "Ръж", "Кавалът плаче", "Морава звезда кървава", "Цветя от моите градини", "Златни ниви и бойни полета", "Среднощен конгрес", "На повратки в село", "Път през годините", "Ранни спомени", "Пулс", "Нашенци", "Преспанските камбани", "Моторни песни", "Чернишка", "Бит и душевност на нашия народ"...И само те ли!

Един от духовните ни водачи

е и забравеният поет Иван П. Йончев, който в уникалното си стихотворение "Какво са..." е постигнал рядка извисеност и емоционална наситеност, идентична на съдбовния вековен български характер.
През 1907 г. поетът участва в освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър, поради което е хвърлен в полицейските карцери. Съвременниците му често са го виждали в компанията на Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Асен Василиев, Константин Щъркелов, Стефан Македонски.
Иван Йончев участва в Балканските войни, където е раняван на фронта. По бранните полета на България той пише патриотичните си песни, "които битуват безименни в душата на българина и днес". Автор е на книгите "Есенни листа", "Слепец", "Родни песни", "За родината", "Стихотворения", "Цветя".

Де му е гробът днес никой не знай


Иван Йончев завършва живота си през пролетта на 1918 г. Писателят Георги Марковски, който през 1995 г. издаде в ИК "Сребърен лъв" книгата му с избрани стихотворения "Заветът на дедите", в предговора си към нея пише следното: "...погребан е с военни почести в Бояна. Четвърт век неговите близки и почитатели се грижат за гроба му, но през 1944-а общинарите го заличават, за да направят градинка на негово място. Къде почиват тленните останки на тоя светъл българин, днес никой не знае, както май никой не познава и светлата му поезия."
Интересно е да се отбележи обаче, че читалищната библиотека в Самоков притежава богат архив за него.
Най-силното от необемното поетическо творчество на Иван Йончев, което привидно е забравено, всъщност е завинаги сраснало с душевността на българина. То се помни и пее като народно творчество. Но въпреки това има специфичния характерен индивидуален почерк на своя създател - Иван П. Йончев. Така е например и с бойния песенен шедьовър "Един завет" - маршова песен, пята от много поколения. Текстът на тази паметна песен Иван Йончев създава през 1915 г. Тя и сега всява респект и като текст, и като музика:

Един завет оставили са нам дедите -
велик завет, написан с кървав меч:
"Деца, на родний край, пазете си земите
от подъл враг, кат зеницата на очите
бранете ги от близо и далеч!"


Стихотворение, събрало българската орис


...Но думата ни беше за онова уникално стихотворение "Какво са...", което поставя Иван Йончев в споменатата горда фаланга на българските духовни водачи. Това кратко стихотворение е побрало цялата родолюбива орис на българския род, както и цялата му ореолна слава в защита на майка България. Но колкото и да философстваме и умуваме, не ще можем да постигнем и обясним истинската същина на тази високосна творба. Ето я и нея:

- Какво са, о татко, в небето звездите,
що греят тъй дивно на модрия свод?
- На мъртвите те са, о сине, очите -
на всички, умрели за своя народ.

- Какво са, о татко, в полето цветята,
що никнат тъй нежно под летния зной?
- На мъртвите те са, о сине, сърцата -
на всички, които умират във бой.

- Зефирите, татко, какво са - лъките,
що лъхат тъй чудно и милват весден?
- На мъртвите те са, о сине, душите,
бродящи да найдат дома си рожден.

- А слънцето, татко, какво е тогава,
туй слънце, що грее над родния кът?
- То, сине невръстен, онази е слава,
що всеки безсмъртен оставя след смърт...


Поезия, неподвластна във времето

В една от първите стихосбирки на Иван П. Йончев "Стихотворения" (1917) неизвестен литературен критик е отбелязал, че никой български поет дотогава не е показал "така вдъхновено, могъщо и човешки величието и ужаса на войната", че  в нито един негов стих няма и следа от "отровата на оня шовинистичен бяс", присъщ на тогавашната ни патриотарска поезия. А "Военни известия" определя Иван П. Йончев като "един самобитен талант, чужд на тая лъжекултура, която немалко тиня остави по нашите списания", подказвайки ни, че и тогавашните времена не са били много по-различни от днешните.
В предговора към "Заветът на дедите" покойният Георги Марковски, като обяснява мотивите за своето "преоткриване" на Иван П. Йончев, отбелязва, че неговите стихове съдържат онази непреходност, която "никой не може да унищожи: нито времето, нито неблагодарната човешка памет". Едно прозрение, което трудно може да бъде опровергано от някого.


Факсимиле от нотите на песента "Един завет", написани от Георги Шагунов


Факсимиле от книгата на Иван П. Йончев "Заветът на дедите", издадена от писателя Георги Марковски