Във възторг съм от таланта на българските тромпетисти

Петър Георгиев

Родената през 1954 г. в малко австралийско градче проф. Анна Фрийман беше председател на наскоро проведения в Стара Загора международен конкурс за тромпетисти. Завършила е с отличен успех специалността класически тромпет в Мелбърн и е сред първите жени по света, свирещи на смятания десетилетия за чисто "мъжки" инструмент. Работила е като солист и оркестрант за различни световноизвестни ансамбли. Според специалистите е един от най-добрите изпълнители на т.нар. бароков тромпет. От 1998 г. е редовен преподавател в Университета за музика и танц в германския град Кьолн.

- Госпожо Фрийман, винаги се е твърдяло, че тромпетът е инструмент само за мъже. Може ли да се каже, че вие сте живото опровержение?
- Смятам, че имаме известен "напредък" в разбиването на тази митология. Истината е, че когато в детството си посегнах към него, ме гледаха с доста голяма подозрителност. В Мелбърн се записахме пет момичета, а сега само при мен, в Кьолн, се обучават толкова девойки и млади жени.
- Сред тях е и българката Лора Георгиева...
- О, да, Лора е невероятно добър млад музикант, радвам се, че е при мен. Тя всъщност е откритие на колегата от Пловдив Пенчо Пенчев. На практика е вторият български музикант, който се обучава в моя клас. Преди две години при мен беше Андон Марков. Още в самото начало бях изключително впечатлена от техниката, с която свири, и най-вече от емоционалността му. Познавам много тромпетисти, които свирят чисто, високо, бързо, но подобна емоционалност е нещо много рядко. Лора притежава същото качество. Имала съм и имам ученици от САЩ, Азия, Англия, но при тях това качество го няма. Страхотно е.
- Как започнахте личната си кариера като музикант?
- О, връщате ме доста назад във времето. Родена съм в много мъничко австралийско градче. От малка обичах да слушам музика, може би изпълненията на музиканти от Армията на спасението ме накараха да тръгна по пътя към овладяването на тромпета. Учих в Мелбърн, занимавах се с филмова музика, правех рекламни джингли. С малко повече късмет спечелих стипендия, която ми позволи да продължа обучението си. През 1976-а, когато се дипломирах,  получих приза за инструменталист на щата Виктория и на обществото Mensa International. Заминах за Швейцария, в град Базел. В общи линии животът ми преминава в пътувания между Австралия и Европа.
- Коя е най-подходящата възраст за започване на подготовката?
- Различно е, зависи много от физиката на децата. Най-важното е да им заякнат зъбките. В продължение на три години връщах едно момче, кандидат да го обучавам. Накрая, когато навърши десет години, реших, че може да започне. И сега е много напред.
- Била сте много пъти председателка на журита в различни конкурси, какво е впечатлението ви от проведения в Стара Загора? Открихте ли своя музикант?
- Ще кажа, и то не от куртоазия, а защото го мисля, че конкурсът, организиран вече за седми път от колегата Пенчо Пенчев, е нещо изключително важно. Представяте ли си колко организаторски труд, а и доверие трябват, за да събереш 47 изпълнители от 10 страни? И да убедиш професори от Турция, Македония, Румъния, Азербайджан и Германия да намерят пролука в програмите си и да дойдат тук за близо седмица? Иска се много воля и отдаденост, а колегата Пенчев, който е член на Международната гилдия в САЩ, явно ги има. Възхитена съм от чутото, българските участници бяха изключително мотивирани и подготвени. Неслучайно специалната награда, сребърният тромпет с марката "Бах Страдивари" (впрочем с такъв свиря и аз самата от доста години!), отиде при Димитър Панайотов, възпитаник на пловдивската школа. Забелязах и още няколко от участниците - малкият румънец Кирваса Чиприян, който стана носител на Гран при, е много, много добър. Колкото до личния ми избор - той е за 11-годишния Арда Бирор от Турция. Уверена съм, че под грижите на колегата ми проф. Зейнеп Чилингир това дете много скоро ще печели заслужени овации от сцената.
- Какво би могло да се направи от страна на държавата, за да бъдат подпомогнати младите таланти?
- Може би най-важното е да не им се пречи да се развиват. Това - в рамките на шегата. Разбрах, че имате няколко много добри школи за тромпетисти в Пловдив, в Стара Загора, дори в едно градче като Свиленград. Продукцията им е налице - доста български музиканти вече свирят по света. Сред тях са и лауреати на предишни издания на този конкурс, например Веселин Божилов и Веселин Роев. Първият е в Манхатън, а вторият - във филхармонията на Барселона. Приятно впечатление направи отношението на българското Министерство на образованието, което предостави две специални стипендии за участници в тазгодишния конкурс. И още, наложилата се практика лауреатите от конкурса да представят уменията си с музикантите от оркестъра на Старозагорската държавна опера е нещо изключително добро. Това е както признание за младите изпълнители, така и проверка за способностите им.