28 Март 2024четвъртък16:13 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Неолиберализмът в кръгова отбрана

Глобализацията е ноу-хауто на транснационалните корпорации за премахване на бариерите пред свободното придвижване на капитали

/ брой: 289

visibility 5610

Славчо Кънчев*

"Има някои хора, на които нищо не можете да кажете, ако те вече не го знаят."
Йоги Бера - псевдоним на американския бейзболист Лорънс Питър, род. 1925 г.


Твърденията на глобалистите, че понастоящем националната държава вече е отслабващ феномен от миналото, е квинтесенцията на тяхната идеология. За нея е напълно валидна мисълта на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц: "Идеологията е призма, през която гледаме света; система от непоклатими убеждения, които не изискват емпирично потвърждаване."
Усилията да бъдат подготвени свободни писти за глобалния трансфер на капитали са опит да бъде преодоляно противоречието между икономическата цялост и политическата накъсаност на капиталистическата система. Глобализацията е ноу-хауто на транснационалните корпорации за премахване на бариерите пред свободното придвижване на капитали. Процесът се е легитимирал като необходимото и достатъчно условие за доказване на теоремата, че мегакапиталите налагат качествено нов вид конкуренция - между националните законодателства в сферата на данъчното облагане и социалноосигурителните системи.

По посока надолу, надолу, все надолу!

За да бъде създаден "инвестиционният рай", но тук, на земята.
Когато обаче месиите на "правата вяра", закотвени в think tank-овете по паралели и меридиани, обилно поливани с шлаухите на корпоративното финансиране, окажат чест на опонентите си да им изнесат лекция за "преимуществата" на глобализма, то това винаги е върху територията на икономиката. Там матрицата на зомбиращите "доводи" отдавна е изобретена. В нея са и "крахът на плановото стопанство", провалът на "многото държава", и - разбира се,     свещената мантра за "саморегулиращия се пазар". Като в неговата "проба 999", тоест в дестилирания му вариант, какъвто например проповядват последователите на Айн Ранд**, на държавата се проектира да бъдат оставени за управление армията, органите за опазване на реда и съдопроизводството. Всички останали социални дейности са запазени като неизчерпаем Клондайк за частните предприемачи.
Дотук - в съкратен или разширен обем - информацията не е класифицирана. Това, което хоповете за сервизно пропагандно обслужване на глобализацията са непрекъснато готови да хакнат от публичното пространство, е обстоятелството, че най-острата критика срещу доктрината на глобализма идва не от разните му там "непросветени" профсъюзни лидери, леви "пристрастени" интелектуалци или десидентстващи икономисти, а от... най-дясното, консервативно крило на социологическата мисъл. Наричани още "ортодоксални консерватори".
Като че ли е логично да се предположи, че триумфът на свободния пазар би довел десните интелектуалци във възторг. Че нали той легитимира окончателно краха на плановото стопанство, на доминиращото държавно регулиране, което е иманентна характеристика на социалистическата обществено-икономическа формация. Да, във външнополитически аспект разпадането на "империята на злото" - както Роналд Рейгън нарече Съветския съюз, е напълно окей за американските консерватори. Въпреки размиването на геополитическите индикатори за "врага" от ерата на Студената война. Но във вътрешнополитически план ситуацията не е едномерна.
Още при зараждането на консервативното мислене в САЩ преди около шестдесет години идеал на десните престават да бъдат "големият бизнес" и буржоазното общество. Темата за "свободния пазар" не е главната точка в дневния ред на американските консерватори. Те се нуждаят от още нещо за пълнота и завършеност на своята доктрина. Обстоятелство, което е лесно за обяснение, ако се вземе предвид, че още в средата на ХХ век идеали на американските консерватори стават уважението на традициите и старите обичаи на неписания закон, а също прецедентът, религията, обществените привички и литературата.
Именно тези фактори,

не от територията на икономиката

пораждат дори у най-почтените консервативни патриарси силно безпокойство относно потенциала на свободния пазар в неговия глобален вариант да бъде перпетуум-мобиле на социалния напредък. Наистина Роналд Рейгън и Маргарет Татчър призоваха консерваторите на кръстоносен поход, но идеологията на свободния пазар, която те вдъхновиха, се отнася с подозрение априори към каквато и да е политическа идеология. Логиката на свободния пазар възкачва върху постамента на изконните си ценности частната инициатива, индивидуалното действие, музите на спонтанните пориви, поемането на риск и Нейно величество Случайността.
Всичко това е като унищожителна антиматерия на целенасочения чрез съответни практики социален инженеринг. Политическата трансформация става невъзможна за реализация. Или както заявява Едуард Лютвак - един от видните американски консерватори: "... всеки би трябвало да се стреми към пазарна ефективност според мярката на необходимостта, тъй като всичко, което ние ценим в човешкия живот, се намира в сферата на неефективността - любовта, семейството, привързаността, сдружението, културата, старите навици, удобната поизносена обувка".
И въпреки че за консерваторите войнът и бизнесменът са двойната икона на епохата, в която членството в управляващата класа трябва да бъде заработено често с най-болезнена и унизителна борба, то възприемането на капитализма от десните никога не е било безусловно. И понастоящем консерваторите с недоверие се отнасят към нищожното и безсмислено правене на пари, към политическия аутизъм, който очевидно е генериран от свободния пазар, и към глупостта и лекомислието на потребителската култура.
Какво е отражението в реалността на комерсиалната глобализация, оперираща по всички координати на социалния и пространствено-времеви континуум? Какъв тип личност се оформя под влияние на доминиращ социален императив "успех на всяка цена", като успехът е измерен чрез пари?
Изследване от 1991 г., спонсорирано от Националния институт по психично здраве в САЩ, разкрива, че през предходните 15 години разпространението на антисоциалното личностно разстройство почти се е удвоило сред младите хора в Америка. Би било не само твърде трудно, но и почти невъзможно да обясним

такава драматична и рязка промяна

от гледна точка на генетиката или невробиологията. Очевидно културните влияния играят много важна роля в развитието (или не) на социопатията в дадена популация.
Както заключава психоложката от САЩ д-р Марта Стаут: "Колцина няма да се съгласят, че от Дивия запад от миналото до ловките гешефтари по корпорациите в днешно време американското общество като че ли позволява и дори насърчава нагласите от типа "Аз на първо място", посветени на преследването на доминация." Доминация, чийто краен продукт се измерва във финикийски знаци.
Робърт Хеър - друг американски психолог, обобщава: "Нашето общество се движи в посоката на позволяване, подкрепяне и в някои случаи на действително ценене на някои от чертите, включени в Psychopathy Checklist (Списък за проверка на психопатия). Черти като импулсивност, безотговорност, липса на разкаяние." В това мнение към него се присъединяват теоретиците, които предполагат, че американската култура, чиято централна ценност е индивидуализмът, обикновено не само подхранва антисоциалното поведение, но го и прикрива.
Ето къде консерваторите в Съединените щати идентифицират голямата опасност: постепенното ерозиране на интеграционните механизми на американската нация, нападнати от бацила на глобалното равнодушие към всичко освен към комфорта в ежедневието. Точно тази е и тезата на Джон Грей, още през 70-те години една от възходящите звезди на "новите десни" във Великобритания. Но след падането на Берлинската стена той започна да критикува самохвалното твърдение на Франсис Фукуяма за "края на историята", завършен от либералната демокрация. По-късно, през 1998 г., от висотата на новия си пост на професор по европейска философия в Лондонската школа по икономика, той написва книга под заглавие "Лъжлив изгрев", превърнала се в безпощадно осъждане на икономическата глобализация.
Разривът на Джон Грей с постулатите на свободния пазар е особено бурен. Сега той го осъжда като

бич на цивилизацията

В Съединените щати, пише Грей, свободният пазар е "породил продължителен икономически бум, който не е донесъл на мнозинството от американците почти никаква полза". Те страдат от "неравенството", което "не се отличава много от това, което съществува в латиноамериканските държави". И което е най-ужасното, продължава Грей, глобалните елити са решили да превърнат американския капитализъм в модел за целия свят. Даже ако пазарните условия се различават в зависимост от културата и условията в конкретната страна, то върховните жреци на глобализацията упорито налагат шаблона на американския модел - с минимална държава на всеобщото благоденствие, тоест социална защита; слабо регулиране на бизнеса, либерални изисквания за защита на околната среда и ниски данъци.
Критиците на Джон Грей, Едуард Лютвак и останалите противници на глобализма от десния спектър на политическата мисъл, са обвинявани, че са "дезертирали от консерватизма". Но всъщност е вярно точно обратното - те се опитват да запазят първоизточниците на идеологията си.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** - Псевдоним на американската интелектуалка от руски произход Алиса Зиновиевна Розенбаум (02.02.1905 - 06.03.1982)

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ