28 Март 2024четвъртък22:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Френското пробуждане

/ брой: 254

автор:Дума

visibility 10088

Серж Алими


     ВЪВ Франция не е имало демонстрации като сегашните от четиридесет години насам. Личността на Никола Сакрози, арогантността му, стремежът му да смаже „противника“ доведоха до създаването на изключително широк фронт срещу него. Но протестната вълна и милионите демонстранти не са предизвикани от прищевките на един човек. Те са в отговор на направения под претекста на финансовата криза несправедлив цивилизационен избор от страна на европейските правителства, чиито поддръжници са както освободената от комплекси десница, така и капитулиращата левица. В Италия Силвио Берлускони не прави нищо по-различно от социалистите Георгиос Папандреу в Гърция или Хосе Луис Сапатеро в Испания. Всички подлагат на опасност обществените услуги и социалното осигуряване и за да се харесат на рейтинговите агенции, карат трудещите се да плащат сметката на плячкосването, извършено от банките. Последните пък продължават да се угояват, освободени от каквото и да било задължение да покажат „смелост“ и солидарност с идните поколения.


     


     Не „улицата“ се бунтува, а френският народ излиза отново на сцената. Никаква легитимност на управляващите не може да бъде противопоставена на неговия протест. Националното събрание бе избрано малко след президентската кампания, по време на която Саркози скри намеренията си за пенсионна реформа, представена впоследствие като „водеща“ за петгодишния му мандат. „Правото на пенсиониране на 60 години трябва да остане“, обяви той четири месеца преди да бъде избран. Една година по-късно, говорейки за евентуално увеличаване на възрастта за пенсиониране, новият президент на републиката настоя: „Няма да го предприема (...). Не съм поемал такъв ангажимент пред французите. Следователно не съм упълномощен да го сторя. А знаете, че аз държа на думата си.“ Управлявани вече от европейски конституционен договор, отхвърлен масово с референдум, но наложен по парламентарен път от десните народни избраници (и от няколко социалисти), французите протестират и срещу презрителния авторитаризъм на властта.


     


     Младите разбраха какво ги чака. Докато капитализмът поражда криза след криза, логиката му става все по-сурова. За да издържи той, обществото трябва да се срива все повече и повече – постоянно оценяване, конкуренция между служителите, изтощение на работното място. Последният вариант на доклада „Атали“ вече препоръчва замразяване на заплатите на държавните служители до 2013 г., прехвърляне върху болните на част от финансовия товар за лечение на продължителни заболявания (рак, диабет), повишаване на данък добавена стойност. И всичко това, разбира се, като се запази „финансовият щит“ (чрез който бе намален данъкът за най-богатите – бел. ред.). „Предстоят ни десет години на строги икономии“, обеща, облизвайки се лакомо, бившият специален съветник на Франсоа Митеран, който със сигурност няма да бъде засегнат от строгите икономии.


     


     На 7 октомври т. г. протестиращ гимназист обясни смисъла на борбата си: „Най-напред се обучаваме – в училище. После работим – това е най-трудната част. И след това е ред на пенсията – възнаграждението. Ако ни отнемат възнаграждението, какво ни остава?“ Либералите иронизират тези младежи, необичайно загрижени за пенсията си. Те не си дават сметка, че подобно безпокойство представлява критика на политиката им от последните тридесет години, водещи към едно бъдеще без надежди. Шествията и стачките са най-добрият начин да се преобърне съдбата.


     


     Le Monde diplomatique


     


     Превод Павлина Колева



     Още от новия брой на „Монд дипломатик“ – на адрес http://bg.mondediplo.com



Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ