Непотопяемият "Феликс"

Игор Елков

Патрулният кораб "Дзержински" охранява морската граница вече 75 години. Това е постижение, достойно за рекордите на Гинес.
Всъщност бойните кораби толкова дълго физически не служат: корпусът не издържа. Тайната е в това, че морските граничари основаха корабна династия. През лятото на 1935 г. край бреговете на Камчатка започва службата си патрулният кораб "Дзержински", който влезе в историята със спасяването на екипажа на Валерий Чкалов. Награден е с ордена "Червено знаме" - осигурявал е Курилския десант през 45-а. Когато срокът му приключил, предал щафетата на нов кораб. И точно след 25 г. в строя влязъл сегашният "Дзержински" - днес единственият Краснознаменен граничен патрулен кораб. Когато настъпи и неговият срок да отиде "в пенсия", името и наградите ще бъдат предадени на новия кораб.
Трябва да отбележим, че всички кораби, наречени в чест на "Железния Феликс", всъщност напълно са съответствали на заплашителния имидж. В първия си поход най-първият "Дзержински" е задържал четири японски шхуни, в това число и кораб-шпионин. А през преломните 90-те корабът наследник на "Железния Феликс" успял да сложи край на бракониерските набези.

Ловът на "Арканзас"

През лятото на 1987 г. ракетният крайцер на американските ВМС "Арканзас" демонстрантивно нарушил нашата държавна граница в района на Петропавловск-Камчатск. Командирът на "Дзержински" получил заповед от председателя на КГБ да вземе мерки за прогонването на американския кораб.
- В Крим подобен случай приключи чрез операция на изтикване, на практика - сблъсък между корабите - казва Александър Чистяков, командвал "Дзержински" по време на инцидента. - Но има една тънкост: когато такова нещо се случва между военни кораби, това е военен конфликт. А когато участват военен и граничен кораб, това е само граничен конфликт.
"Дзержински" коректно, но настойчиво съпроводил "Арканзас" до напускането му на пределите на териториалните води.
По ирония на съдбата именно на Александър Чистяков се паднала историческата мисия по "откриването на Америка".
- По-късно отидох в Москва на нова длъжност в Главното управление на гранични войски, където отговарях за организацията на граничната служба на морските гранични части в Тихия океан - спомня си Чистяков. - Американците честваха юбилей на бреговата охрана и поканиха наш граничен кораб.
В Сан Франциско изпратили не "Дзержински" (за да прекоси океана на него щели да му потрябват две дозареждания), а ледоразбивач. На празника дошли кораби от цял свят, но погледите, разбира се, са били приковани към руснаците. Това било все още необичайно.
- Американците ни казват: останете и след празника - продължава офицерът. - Крючков се съгласи и ние изкарахме още седмица в Сан Франциско. Моряците ги поканиха в различни семейства. Разбира се, ние се опасявахме, че ще ги уговарят да останат в Америка. Така и се случи: съблазняваха морячетата "да изберат свободата". Но на кораба се върнаха всички! Въпреки че разликата в жизненото равнище беше просто катастрофална. Какво моряците, аз самият тогава живеех с две деца и баба в малко апартаментче. А тук - Америка, сита, блестяща. На моряците подариха джинси, маратонки. На шега попитах един от своите "възвръщенци": "Защо се отказа от САЩ - само че честно!". "За чий ми е тази Америка, аз в тези джинси ще съм "най-печеният" на село!", отговори ми той.

Торби с йени, сланина в небето

- На "Дзержински" дължа живота си - признава сътрудникът на представителството на Чукотка в Москва Игор Михно. Когато работил в централния апарат на министерството на рибното стопанство, всяко лято Игор Василиевич летял до Далечния изток и излизал в морето с риболовни кораби. Между другото, по това време било прието бракониерите да се глобяват направо в морето. Най-често хващали японци и, според спомените на Михно, глобите ги носили направо на гръб - цели торби с йени. При това родината кой знае защо не доверявала на инспекторите си оръжие.
През 1988 г. Игор Михно на борда на кораба "Диана" излязъл в Тихия океан, в посоко Алеутски острови. Открили пет риболовни кораба, хвърлили плаващи мрежи в забранен за риболов район.
- Такъв риболов е истинско варварство, не случайно наричат тези мрежи "стени на смърта" - казва Михно. - Колко сьомга загива в тях! Започваме да ги вадим, и бракониерите се нахвърлиха срещу нас: тръгнаха на таран. Свързахме се с граничарите, те ни казват: "Дръжте се, идваме!". И това беше легендарният "Дзержински" под командването на също толкова легендарния Сан Санич Чистяков.
С други думи, маневрирали, избягвайки тарана, почти 16 часа. А щом патрулният кораб пристигнал, бракониерите тръгнали да бягат.
- Без "Дзержински" "Диана" щеше да иде на дъното - замислено констатира Михно.

От първо лице
От 1996 до 1998 г. командир на "Дзержински" е бил Андрей Ишутин.
- Андрей Дмитриевич, вие сте единственият командир, награден с "моряшки" медал. За какво?
- Медалът Ушаков се дава за лично мъжество. Как се случи? Прелитайки над северната част на Тихия океан, американски самолет видял група кораби. А районът по конвенция бил забранен за риболов. Отивам в района: а там вече близо 300 км плаващи мрежи. По ирония на съдбата хукнах да гоня кораба (общо бяха 14), където се намираше шефът на бракониерите. Три часа го гоних, предупреждавах на английски, японски, китайски. Три пъти откривахме предупредителен огън. Москва разреши да стреляме на поражение. Стрелях. На риболовния кораб двама загинаха...
- И вас ви наградиха и уволниха?
- Прибрахме се в базата. Дойде следовател и аз му казвам: "Казвай човешки, какви са перспективите ми?". Той: "Ако докажем, че си имал право да стреляш - ще те наградят. Ако китайците се запънат, ще те пратят за 8 г. в затвора".
Китайският аташе видя видеозаписа на превземането, направен от мой офицер, и обяви: претенции към командира на кораба няма.
И мен от флота не са ме гонили, просто ми намекнаха, че е време да напускам. Защо? Щом излизах да патрулирам, всички рибари се разбягваха. Страхуваха се. Но нас трябваше да ни уважават, а не да се страхуват от нас.