Дянков е пътник, но хаосът след него с пари не се оправя

Акад. Светлин Русев

Дошъл съм да подкрепя този протест, насочен към властовите комплекси на ковчежника на българското правителство. Разбирам, че не е много прилично един от "синодалните старци" да поучава пристигналото момче от Световната банка.
Но когато мярката е загубена и критериите са девалвирали, налага се някои неща да се кажат в прав текст. Макар с известно закъснение си позволявам да съобщя на г-н Дянков, че с каруцарския си хумор не е успял да засегне достолепието на хора, върху които се крепи българската наука и духовност и още по-малко - да умаловажи научните им приноси, съизмерими със световната практика.
Единственото нещо, което ме учуди, е, че дълго време наивно се надявах, че ако той не се сеща, някои по-умни и отговорни от него ще го посъветват да се извини. Уви, ясно е, че както възпитанието му не е от силните страни, така и възпитателите му не са впечатлени особено. Но всъщност проблемът на министъра е друг. Преди още да ощастливи националната политическа реалност с присъствието си, г-н Дянков афишира амбицията си да ликвидира - подчертавам - да ликвидира БАН, още през 2008 г. в интервю във в. "Капитал". Какви интереси, какви финансови и икономически прозрения са мотивирали бъдещия финансов министър, той най-добре знае. Но и за нас не е трудно да разберем.
Допускам, че един съществен пропуск в образованието на финансовия министър е, че не познава изстраданата история на БАН, нейния международен авторитет, не познава научната и практическа дейност на различните институти. И нещо, не по-малко важно - че когато се е учил да смята, не е разбрал, че зад статистиката стоят съдби на хора, на една цяла национална ценностна система, научна и духовна йерархия, която е над временните кризи и политическите решения. Позволявам си да мисля - и над апетитните имоти на БАН.
Заставайки зад исканията на Българската академия на науките до Министерския съвет и до Народното събрание, се надявам, че отговорните хора ще разберат каква драма за днешния и утрешния ден на науката и културата се крие зад този вид на "спасение".
Ние разбираме тревожното състояние на страната и не искаме да се конфронтираме с усилията на правителството за извеждане на страната от криза. Напротив. Наш дълг е да помагаме, да бъдем заедно с научния капацитет на всички поколения, които формират българската наука и култура. Нашите искания са демонстрация на научноотговорно поведение на хора, които искат да бъдат полезни. С нашия протест - с него или без него - Дянков е пътник. Колкото по-рано, толкова по-добре. Но хаосът, безумията и разрухата, които ще остави, вече и с много пари не се лекуват. Ние сме за съвременни реформи, но сме против геноцида над българската наука. Ние сме за сериозни промени в името на бъдещето на България, но сме против хаоса и кампанийните изстъпления. Българската наука се прави от нейните достойни труженици, а не от безхаберието и интересите на чиновници, внесени по второ направление.
БАН е и памет, и история, и днешният, и утрешният ден на българската наука и култура. Накрая, позволявам си да се обърна към някои други институции, които по своему изразиха проблемите си, без да се включат в нашия протест. Илюзия е! Трябва да се знае, че няма ваши и наши погребения. Моркова, който някой ще получи днес, не е спасение. Погребението е едно. Едно, независимо кой университет или институт върви след катафалката. Нашият протест не е само за проблемите на БАН. Иска ми се да вярвам, че Софийският университет го е разбрал. Камбаната бие тревожно, дано успее да събуди тези, които трябва да ни чуят!