Днес мълчанието е опело

доц. Атанас Семов

Скъпи колеги и приятели от Академията на науките,
Доцент съм в Софийския университет, видях колко е тъжна драмата и на моите колеги там. видях и как успяха да ни разделят, всеки протестира отделно. Преди години поетът Стефан Цанев изкрещя: "Има моменти, в които мълчанието е подлост!" Днес мълчанието е опело... Младите българи строят хотели в Испания, а на вцепенените български старци са им останали сили само колкото да духнат кандилото на древното ни Отечество...
Вече нямаме право на благо слово и памперсов оптимизъм! Сковани от страх и мизерия, не разбираме, че именно страхът и мълчанието са причина за мизерията ни! Не разбираме, че именно робското ни търпение най-болезнено ни отделя от европейците. И че докато продължаваме мълчаливо да търпим като рая, ще сме лесна жертва за всякакви фалшиви спасители и случайни нефелни водачи!
Какво още трябва да се случи, за да разберем, че робското ни търпение е най-тежката котва на напредъка ни?
Никога досега не ни е управлявало толкова неграмотно и неспособно правителство. Но ние мълчим и се радваме на безсловесните си министри и техните показни акции. Сякаш не разбираме, че показността е първият признак на немощта.
1. Правителството цени полицейската палка по-високо от учителската показалка.
2. Необяснено увеличават парите за отбрана - за война ли се готви България или за "Европа на знанието"? И защо никой не пита къде отиват тези пари?
3. На БАН се казва: субсидии само срещу реформа. Защо не се казва същото на МВР? Защо там никой не иска реформи, преди да дава огромен бюджет?
4. Средствата за подлярско слухтене (100 млн.) са два пъти повече, отколкото за БАН (56 млн.)!
5. Ние, университетските хора, не искаме такава държава и такова управление. Не искаме самозабравянето на низшите духом да обрича децата ни на мизерията, на която вече са обречени родителите ни. Не искаме да се превръщаме в земя на брадърската простотия, в която чалгаджийската мускулеста харизма вече е стил, а академичната известност е презряна. Срамуваме се, че Европа се стреми към 3% дял от вътрешния продукт на средствата за наука и иновации, а в България те са под 0,3%.
Затова протестите тези дни не са само жалба за пари. Искаме ново отношение на държавата, принципно нова политика спрямо образованието.
Не искаме съдбата на европейска България да става жертва на духовната нищета на управленци, чийто мироглед се простира между белезниците и футболното игрище - те не могат да разберат защо в модерната държава един млад учен е по-важен от цяло полицейско управление... Режим, който мрази духовността!
Случайните са временни... Но нация, която не бди над образованието и науката, е обречена да изчезне.
Наш общ исторически дълг е да не го допуснем!