28 Март 2024четвъртък13:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имена, родени в Добруджанската шир

Стойко Георгиев - виден борец за свобода, социална справедливост и благоденствие

/ брой: 269

visibility 1303

ЕЛИ

Доц. д-р Неделчо  Колев

Преди 50 години на 13.Х.1963 г. скръбна вест прелетя над добруджанската шир. Почина първият секретар на ОК на БКП в Толбухин Стойко Георгиев. Твърде рано, само ден преди да навърши 48 години, коварна болест изтръгна един от най-талантливите, скромни и широко популярни не само сред добруджанци, но и в други краища на страната ръководител. Преждевременно си отиде един от дейците, преминали през огъня на борбата за национално и социално освобождение на добруджанци. Израснал из тяхната среда и достигнал до позицията на пръв ръководител на окръга, познаващ техните страдания и стремежи, умеещ да ги насочва и води по правилния път.
Кои са тези фактори, които спомагат  родилото се

пето поредно дете

от общо шест в семейството на Яна и Георги Петкови от с. Ловченци, Добричко, да израсте и се оформи като борец за свобода и справедливост, за изграждане на нова обществена система? Баща му за участие в борбата против румънско-чокойската власт е осъден и лежи в затвора. Майка му е племенница на Димитър Петков (Свирчо) - най-младият опълченец и кмет на София. Нейни първи братовчеди са Димитър Д. Петков и Н. Петков. Наследството от неспокойния и непокорен дух на рода на родителите му, животът в бедното селско семейство, обстановката на национално потисничество и социални неправди определят оформянето и идейната ориентация на Ст. Георгиев. Като ученик в Добричката частна българска гимназия Стойко се изявява като ученолюбив и амбициозен младеж, който наред с уроците търси отговор на вълнуващите го въпроси за причините за тежкото положение на добруджанското население, за възможностите да се създаде свободен и справедлив обществен ред. Тези интереси и заобикалящата го обстановка закономерно го отвеждат сред прогресивните младежки групи в града. Запознава се с марксистко-ленинското учение, което се превръща в негово

убеждение и мотивация за поведение

Установеното румънско национално потисничество над българското население в Добруджа е причина още на 17-годишна възраст Ст. Георгиев да се включи в редовете на Добруджанската революционна организация (ДРО), чиято цел е организиране борбата на българите-добруджанци за национално освобождение. Левите му убеждения и активната му работа в ДРО стават причина през 1934 г. да бъде привлечен в редовете на Комсомола и избран за секретар на ученическата комсомолска организация. През 1935 г. става секретар на Окръжния комитет на организацията, а през 1936 г. е приет за член на Комунистическата партия. Това бързо развитие на Стойко в политическата сфера се дължи на таланта му да убеждава, организира и ръководи хората, да действа смело и хладнокръвно при опасностите, които поднася политическата дейност по онова време.
През 1934 г. Добрич е залят от стачна вълна - стачкуват металици, дърводелци и работници от други браншове. Учениците от мъжката гимназия през септември с.г. се вдигат на стачка против някои учители, които пропагандират сред учениците идеите на Хитлер за нов световен ред. Ст. Георгиев написва и поднася на директора молба с искане от гимназията да бъдат отстранени фашизираните учители. Стачката предизвиква широк обществен отзвук сред добруджанското население. В сп. "Класове" е публикувана статия, в която се заявява: "Затова ли гражданството отделя от залъка си, да подкрепя и поддържа своите училища и изпраща своите деца там, за да бъдат псувани и бити, а душите им тровени с италиански и софийски парфюми?" Участващите в стачката са наказани с намаление на поведението им, а дирекционният съвет на гимназията излиза с решение за изключване на Ст. Георгиев и още петима ученици от ръководството на стачката за лошо поведение. Всички са поставени под зоркото наблюдение на румънската полиция. По решение на партията Георгиев

преминава в нелегалност

и е изпратен на работа в областния гр. Кюстенджа. През 1937 г. е арестуван и осъден на три години строг тъмничен затвор. В продължение на 32 месеца лежи последователно в килиите на румънските затвори Сибиу и Дофтана. По силата на сключената през 1940 г. Крайовска спогодба е освободен като българин. Завръща се в родното си село.        Румънската полиция предава на българските власти всички сведения за "неблагонадеждните" добруджанци. Българската полиция поставя под постоянно наблюдение дейността на Ст. Георгиев. Въпреки липсата на конкретни данни за участието му в работата по преустройството и укрепването на партийните организации, с превантивна цел полицията през 1942 г. го арестува и изпраща на лагер на о. Белене. Там престоява осем месеца. След освобождаването му се завръща в родното си село. През периода 1942-1944 г. работи за укрепване на партийните организации и изграждане на ОФ комитети в района. През юни 1944 г. във Втори район от Х ВОЗ става провал, който засяга и някои дейци от Василевския партиен район, чийто член е Георгиев. За да не попадне в лапите на полицията, той преминава в нелегалност. Като партизанин в добруджанската партизанска чета "Велико Маринов" е натоварен да работи за укрепване на партийните и ремсовите организации в селата на Василевския район. Скоро е създадена нова партизанска чета и той е определен за неин командир.
Развитието на Ст. Георгиев като политически деец след 9.IХ.1944 г. се характеризира с последователно преминаване през различните длъжности на организационно-политическата йерархия. Избран е за член на градския и околийския комитет на БРП в Добрич, през януари 1946 г. е избран за член на Бюрото на ГК на БРП. Успешното му справяне с поставените му задачи дават основание на делегатите на партийната конференция на 6.I.1947 г. да го изберат за втори секретар на ГК. През с.г. е предложен и избран за
 
народен представител във ВНС

След завършването на тригодишна висша партийна школа в София през 1954 г. Ст. Георгиев се завръща в Толбухин и е избран за първи секретар на Околийския комитет на БКП. Под негово ръководство се полагат грижи за укрепване на ТКЗС-та, за издигане културата на земеделското производство, за развитие на промишлеността, водоснабдяване и електрификация на населените места и др.
Работата и качествата на Ст. Георгиев като първи секретар на Околийския комитет намират реална оценка в направеното предложение на заседание на пленума на Окръжния комитет на партията във Варна от 7.IХ.1956 г. да бъде избран за секретар на комитета по селското стопанство. При обсъждането на кандидатурата му един от изказалите се заявява: "В последните години в Толбухинска околия се разработиха проблемни въпроси, които послужиха за пример не само за нас, а и за цялата страна". Избирането на Ст. Георгиев за секретар на Окръжния комитет му дава възможност да изяви своите способности на организатор и ръководител на по-високо равнище и в по-широк диапазон. Оценка за работата му дава Осмата отчетно-изборна конференция на окръжната партийна организация. На нея той е избран за член на  Бюрото на комитета и за делегат на Седмия конгрес на БКП, където става кандидат-член на ЦК на БКП. След приемането на Закона за ново териториално деление на страната Георгиев е издигнат за ръководител на партията в родния му добруджански край. Гласуваното доверие мотивира още повече сърцатия ръководител - през 1962 г. произведената в окръга валова продукция от селското стопанство е с 7,892 хил. лв. повече от 1961 г. Съотношението между промишлената и селскостопанската продукция от 22:78 през 1957 г. се променя на 36:64 през 1961 г. До края на август 1962 г. са водоснабдени 180 и са електрифицирани 211 населени места в окръга. 
 
Плановете и мечтите

на Ст. Георгиев за развитието на окръга са основата на неговата интензивна и напрегната организационно-ръководна политическа дейност. Обаче оборотите, на които е живял, борил се, работил и страдал, не остават без следа...
Но животът на Ст. Георгиев не е напразен. Той оставя трайни следи след себе си, кадрите, които подбира и издига, продължиха неговото дело. И резултатите не закъсняха. През 1967 г. Толбухински окръг постигна рекордно високи добиви на световно равнище от зимните зърнени посеви от единица площ. Средният добив е над 600 кг от декар, а в някои стопанства и по 800 кг. Изграждат се нови промишлени предприятия. Променя се обликът на населените места, особено на гр. Толбухин. Подобрява се материалното благосъстояние на населението, издига се образователното и културното му равнище.
...Никога няма да забравя впечатленията си от траурния митинг по повод смъртта на Ст. Георгиев. Няколко хиляди добруджанци бяха изпълнили големия централен площад "Свобода" в Толбухин. От излъчванията на дошлите се четеше истинска скръб за тежката загуба. Тези трудови хора бяха спрели машините на полето и в заводите, за да отдадат своята почит преди всичко към скромния, добър и почтен човек Ст. Георгиев. Сред словата им често чувах: "Ех, много рано си отиде", "Можеше още много да даде от себе си", "Много ще ни липсва нашият Стойко". Въпреки станалите превратности в политическата сфера вярвам, че и сега много от неговите живи съвременници ще си спомнят за Стойко, ще прехвърлят през съзнанието си много от своите спомени и ще се преклонят пред паметта му. Защото няма по-голямо достойнство от това да служиш на своя народ. Показател за отношението към делото и името на Стойко дават и неговите съселяни, които не позволиха неговият паметник сред площада в селото да бъде разрушен.

                                                                      

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 174

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 194

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ