Защо дистанцията между нас и останалите членки на ЕС се увеличава?

Големият въпрос е къде сме ние, къде бяхме и къде сме сега в това общо движение на страните от Европейския съюз за изход от кризата? Защо дистанцията между нас и останалите от ЕС се увеличава? Тези въпроси постави в началото на обществената дискусия "Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия "Европа 2020", организирана по негова инициатива, държавният глава.
Първанов благодари на проф. Лалко Дулевски, а чрез него и на целия Икономически и социален съвет, който подготви разработката, станала основа за вчерашните дебати. Това не е доклад "на" нито "за" президентската институция, а е предназначен за всички, които имат отношение към управлението на икономиката и на държавата като цяло, подчерта президентът.
Във встъпителното си слово той формулира тезите, които смята за важни, и нарочно подчерта, че подготовката на една стратегия не може да бъде кабинетно дело. "Не може да се съберат трима или максимум пет души, както усещам, че някъде се работи в полулегалност, и да се подготвя документ, който не просто ще ни представи пред Брюксел и който ще бъде част от европейските стратегически търсения, а ще бъде документ, определящ визията за развитието на страната в следващите 10 години. Такъв документ не може да бъде кабинетно дело."
Първанов подчерта, че диалогът не може да бъде показен акт, а механизъм за правене на политика и за гражданско участие в нея. "Нещо, което, уви, в целия период на прехода ни е липсвало, като че ли сега повече отвсякога."
България има свръхпроизводство на стратегически материали, подчерта президентът и риторично попита защо при толкова много документи, именуващи се стратегически, ние практически имаме криза в стратегическото мислене и най-важното - в стратегическото действие. Като ключов проблем той отбеляза липсата на обща националната цел както, когато имахме за национална цел членство в Европейския съюз и НАТО.
"Забили сме поглед и гледаме пред себе си стъпка по стъпка, никой не смее да вдигне очи към стратегическия хоризонт. Това е сериозен дефект", констатира Георги Първанов, давайки ход на дискусията, в която участваха учени, икономисти, банкери, политици, управленци, общественици.
Икономическите приоритети не се проектират само в икономическата плоскост. Те са свързани с демографското развитие, със социалната политика, науката, образованието, модела на управление и т.н., подчерта президентът. "За мен ключовият въпрос наистина е така да формулираме приоритетите, че да се насочи правителствената, държавната политика към преструктуриране на икономиката и управлението, към такива инвестиции в инфраструктура, в бизнес средата, в качеството на работните места, на трудовите ресурси. Става дума за адекватна на днешните реалности индустриална и експортна стратегия и политика, която ни изважда от положението на обслужващо звено и ни ориентира към завършени, високотехнологични продукти." Ако това не е постижимо, да чуем аргументите, настоя Първанов.
Той поиска стратегията за икономическото развитие на страната да е по-дългосрочна от един мандат, да бъде надпартийна и да се приеме от Народното събрание с "висока степен на съгласие".
"Правителството продължава да не се справя с икономическата криза. Затова мисля, че е необходимо цялостна оценка, преосмисляне на следваната досега антикризисна политика и набелязването на нова, която да постигне тези нови качествени цели, за които говорим всички." Първанов подчерта и важното условие за постигането на конкретните цели - политическата стабилност. "Всички ние сме за това да има политическа стабилност, но не силова имитация на стабилност. Стабилността е функция на доброто управление, добави държавният глава.
В заключителното си слово Първанов се обяви и за реформа на политическия модел, но не конституционна, "както някой сега се опита да вкара тази тема в дневния ред на политическия ни живот", а реформа от гледна точка на финансирането на партиите, на контрола, на прозрачността.