Ще се разбере има ли стратегия за икономическо и социално развитие

- Как ще изглежда България "на другия ден"? Спрягат ви, знаете, като идеен мотор на новата президетска инициатива...
- Скоро ще се обявя за ветеран на идеята в България политиката да се преустрои от партийна на гражданска основа. След дълги анализи и наблюдения какво става в Европа стартирахме, за съжаление несполучливо, през 2005 г., така че това, което става с т. нар. президентски проект, е логична стъпка в моите разбирания и в работата на екипа, който създадохме с проф. Димитър Иванов - експертното сдружение "Глас". Ние сме експертно партньорска структура, а не партийни строители и повечето от нас се върнаха към гражданските си професии в университетите и научните институти, а не навлизаме тепърва в политиката, както бяхме изкушени в началото на 90-те години. На другия ден след стартирането на проекта "Първанов" ще стане ясно дали той има капацитет да тръгне напред с алтернативна стратегия за икономическо и социално развитие и за излизане от кризата. Това е, което ме мотивира да идвам на подобни форуми, какъвто е този днес ("Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия "Европа 2020" - б.а.).
- А виждате ли противоречие във факта през последната година от мандата на празидента той да е държавен глава и лидер на гражданско обединение?
- Пред него стои дилема, той трудно ще избегне критиките от всички страни - хем е държавен глава, хем е инициатор, гуру, ментор на нещо ново, което се създава стъпка по стъпка. Най-добре е да намери друга форма и формула за изява, не като прави партия, а като направи гражданска мрежа. Това означава хоризонтални структури в почти всички региони, водени от местни лидери на мнения, а това значи да няма йерархия, на върха на която да е Първанов или посочен от него човек като неформален лидер, а да има една група експерти, говорители, които да обясняват на хората какво ще стане в оня ден, в който евентуално ще се получи възможност чрез властта да се реализират подобни стратегии.
- 2011-а е годината за избори - местни и президентски, какво правят тези хоризонтални структури от президентското сдружение?
- Според мен има естествено място. Нищо не им пречи да се явяват на местните избори, като там, където може - това са над сто общини, да излязат като гражданска формация или коалиция от няколко граждански формации. Що се отнася до президентските избори, там пък съвсем няма пречка, тъй като може национален инициативен комитет да издигне кандидат. Този въпрос обаче - как точно да се участва от гражданските структури в президентските избори, нас, от експертното сдружение "Глас", не ни вълнува толкова. Рано е. Важно е да се направят и консолидират организации в общините.
- Намирате ли противоречие в многообразието от личности от целия политически спектър, обединени от идеята за алтернатава, и че тя ще е проектът "Първанов"?
- Не само противоречие, реална опасност виждам да не се случи проектът, да не бъде траен и ефективен, ако на него се гледа като на форма за личностна реализация за тези, които не са успели в своите партии. Има такива критики и подмятания. Но ако макар и за няколко години се постъпи така, както стана в Полша - събраха се в едно граждански представители от бившата "Солидарност" до такива, които се намират в центъра, център-ляво, и създадоха платформа, която взе властта. По-нататък, когато нещата потръгнат, има място за всички. Трудното е да се стигне този момент. Полша в момента е една от трите страни, които постигат положителен икономически растеж, защото се обединиха около една платформа, разработиха стратегия и я наложиха на европейско равнище.
- Застрашава ли някого от политическите сили у нас президентската инициатива?
- На пръв поглед ГЕРБ, защото те са на власт и не им се иска да имат силен и неудобен конкурент. Защото ще трябва да обяснят как така, тръгвайки от гражданско сдружение, изведнъж станаха монолитна йерархическа партия. И то доста агресивна в отношението към властта. Няма друга формация, която да изпитва опасения, с изключение на БСП, по точно ръководството на социалистическата партия, което вероятно най-после усети, че сватбата ще мине без тях.