Обувки с дъвка и ремонта на света

Паскал Андонов

Паскал АНДОНОВ е роден на 31 юли 1947 г. в с. Панаретовци, Сливенско. Работил е като сондажен инженер, зидаро-мазач и строителен бояджия.
Автор е на стихосбирките "Живея в младост", "Дом над покрива","20 пар-оди-и", публицистичната книга "Не умирай", сборника с разкази "Амин за живота".
Живее като поет и писател на свободна практика. Пише така, както му диктуват музата и съвестта, независимо от тежкото бреме на живота.
Член е на Съюза на българските писатели.

Най-хубавата бира - и това е доказано с много и продължаващи опити, е светлото прясно пиво: в него няма консерванти и главоболието сутрин е изключение, дори и след съвместната употреба на достатъчно водка; втората прелест на това прясно пиво е цената му - още повече, когато Рашо и Миро си купуват по две каси, за начало и по традиция - както си е редно при едни уважавани и спокойни консуматори...
Малката и значима подробност при тази дейност е температурата на питието - за прясното светло пиво най-добра е температурата на течащата вода от чешмата - и не са нужни термометри, както префърцунено е написано и нарисувано на някои наши бири с чуждестранно участие в производството: последното си е работа на гърците, а Рашо и Миро си пият бирата с естествено охлаждане - и не обръщат внимание на гръцки или византийски упътвания...
В днешната вечер - при втората радост от светлото пиво, да го вземат веднага платено - радостта беше никаква и създаваше само завистливо настроение на дребните алкохолици, с по два смачкани лева в джоба: в днешната вечер Рашо имаше едри пари - вчера, вместо нови и скъпи обувки той си купи една дъвка за десет стотинки, с която направи алтернатива на покупката: Рашо направи национално и световно откритие, а Миро беше по-радостен...

* * *
Големият пръст на десния крак на Рашо още кървеше през бинта, но изобретението беше световно и откритие - и световните обувни монополи вече планираха и плащаха за физическата ликвидация на Рашо, за да си запазят производството и печалбите: както впрочем постъпват и петролните компании с откривателите на евтини горива - като пример, само във водата от пералните машини неоспоримо има много енергия - и колкото прането е по-мръсно, толкова повече мазнини и калории има в изхвърляната вода, но онези продължават да си преференцират бензина; обаче и по това откритие с дъвката също трябва да се обмислят много защитни варианти и страни, преди то да бъде оповестено и да разтърси световната икономика... 
Световните икономически катаклизми щяха да бъдат неминуеми и страшни след огласяване на откритието - търсенето на обувки щеше да намалее хиляди и повече пъти и толкова пъти да се увеличи безработицата в бранша, а подобна перспектива не е хуманна; но ако пък издълбоко и умно се помисли, хората, които са цивилизовани и носят обувки, щяха да имат излишни пари и да си купуват повече бира, и пак да ходят обути и да не са жадни - и тогава производството на бира ще изпревари надпреварата в Космоса: и понеже едни свестни обувки струват колкото десет каси с бира, погледнато пак световно, работните места щяха да станат повече, отделно веселието на хората ще увеличи продължителността на живота им - може да се стигне дори и до световно безсмъртие...

* * *   --------
Уста на настъпена жаба беше ламарината на покрива, тя зееше и като обувка край кофа за смет - пробитите обувки обаче могат да бъдат регенерирани с дъвка и тогава нацията ни няма да ходи обосяла; покривът на гаража и покривът на света също трябва да бъдат закърпени грижливо, така и съпругите трябва да бъдат наглеждани с грижа и умение, но тук има една забележка: жените могат и задължително трябва да стават съпруги, само ако мечтаят за това - а не да живеят с надеждата да бъдат вечно любими, защото съпругите са едни бивши любими и все вдигат скандали за пиенето...
Рашо размисляше за нови и всякакви любими и натискаше с десния си крак ламарината точно до втория винкел, Рашо натискаше здраво с цялото си тяло целия покрив и ламарината не вибрираше, отворите щяха да съвпаднат с ракетна точност - и тогава бургията, като една вражеска ракетка, се вряза в крака му.
Женският писък на Рашо беше слабо предсмъртен, кръвта покапа по бормашината и по ръцете на Миро, ситуацията стана фронтова и лазаретна, Миро с фронтова сила дръпна надолу бормашината и Рашо изпищя за втори път, вече значително ослабено, но все пак доказа, че е напълно жив.
Раната съвсем не беше фронтова и само приличаше на куршумена - осеммилиметровата бургия мина между палеца и съседния пръст, отнесе по малко месо и от двата, но пък костите бяха незасегнати: само здравите служебни обувки на Рашо нямаше да заздравеят, хубавите обувки бяха вече едни мъртъвци и на Рашо му приложа от загубата, но той умееше да губи - и затова само дълго и прелестно напсува...
Рашо напсува писналата му работа, напсува гаражите и колите, псувнята беше огнена и гореща - и понеже идваше едновременно от мозъка, от сърцето и от вътрешностите му, Рашо пламна отвътре и този вътрешен вулкан следваше да бъде охладен с половин каса бира веднага - и майната му на гаража, и язък за обувките!

* * *
Дупката на предния капак обаче беше от истински куршум - колицата на Рашо тогава нощуваше под прозореца на спалнята, старите трабанти бяха отново на мода дори в богатата Германия и частите им станаха скъпи; от друга и пак човешка страна, трабантите бяха като изчезващ дивечов вид и всеки собственик на такава машина имаше основания за комплексна гордост: като желано следствие тези колички редеха и широко се крадяха - с неговата не успяха и затова я гръмнаха.
Дупката беше несъмнено от истински куршум: Рашо връзваше двигателния мост със стоманено въже за стълба на осветлението, а от купето до спалнята стигаха два проводника и при тяхното скъсване се включваше сирена - крадците не успяха да победят Рашо и затова, след като два пъти рязаха гумите му, разстреляха колата с пистолет...
Рашо запуши пробойната с дъвка и така караше вече втора година: дъвката се оказа силно лепило, дъвката съвпадаше с цвета и пробойната не го дразнеше - и от тази запушена дупка идваше и световното му откритие.

* * *
Дъвката е едно силно и универсално лепило, и хубаво като прясното светло пиво - изобщо дъвката, с която Рашо запуши дупката в подметката, има неизброими и само хубави качества: и Рашо през цялата есен, през зимата и още носи здрави своите служебни обувки.
Дъвката, освен за запушване на дупки по колите и обувките, може да намери и ще намери глобално приложение в човешкия бит - и ще спестява пари на планетното население, а с тези пари може да се купува бира, да се развива световната икономика и да няма безработица в България, и целият свят да стане нов: но това вече го казахме.