Конкурсът на Бибигул Тулегенова в аурата на оптимизма

Елена Драгостинова

На прага на есента град Алмати или Алма-Ата, както си го знаем отпреди години, подхваща културния сезон така, сякаш цяло лято не е спирал да го мечтае и планира. В старата столица на Казахстан още от средата на септември театрите излизат с премиери (и тук Чехов е непреходен), започват гастролите в Операта, тръгва Евразийският кинофестивал със специална секция, отредена за френското кино, посрещат се скъпи гости като Жерар Депардийо и Вашингтонския сити балет. Макар тук с възторг да се говори и описва новата столица Астана - архитектурното чудо, което израства от нищото и се превръща в мощен магнит за инвестиционни интереси и културни проекти, Алмати продължава да поддъжа пулс и темпо, присъщи на столица. Дали заради натрупани традиции, дали обзети от ревностния състезателен дух, който винаги е бил стимул за напредък, жителите и институциите на Алмати явно си поставят цели и издигат критерии, съпоставими с тези на културните столици със самочувствие и аристократизъм.

Александър Гладков, носител на II награда, Александрина Семерджиева - финалистка, и Светлана Москаленко, лауреатка на I награда

Това са констатации, в които се убеждаваш, ако успееш в тази далечна дестинация да видиш фактите с очите си и усетиш духа на Алмати със сърцето си. Аз успях, защото българското представителство на Украинските авиолинии ми дари подкрепата си. Сърдечно благодаря!
 
Четвъртият международен конкурс за вокалисти на името на Бибигул Тулегенова е едно от първите събития, които отварят завесата на сезона и, въпреки че е състезание, той търси духа на диалога между културите.

Бибигул Тулегенова приветства участниците и гостите на тържествения спектакъл при откриването на конкурса

Защо "за вокалисти", а не просто за млади оперни певци, каквито всъщност бяха конкурентите? Регламентът на конкурса дава отговор: освен ария от опера, кантата или оратория от ХVII-ХVIII век, освен западноевропейска и руска класика от ХIХ и ХХ век, се изисква и изпълнение на народна песен от страната на всеки участник. Така конкурсът се превръща в панорама на националното творчество. Същевременно, с условието да се пее и ария от казахски композитор, калейдоскопът от интерпретации на едно екзотично за мнозина от състезателите творчество става прелюбопитен. Още повече че се пее с текст в оригинал, т.е. на трудния за повечето гости казахски език. За нас предимство е все пак, че и там пишат на кирилица.
И в допълнение: друго задължително изискване е изпълнението на произведение от репертоара на Бибигул Тулегенова. Твърде специфично и ограничаващо условие! - биха се стъписали мнозина кандидати, за които тази певица е енигма. Оптимистичният отговор е в двайсетте компактдиска, които директорката на фестивала Гузел Тулегенова ми подарява. В две луксозни кутии е събрано творчество като че за повече от един живот: стотици минути музика - оперна класика, народни песни от Казахстан, Русия, Румъния, Виетнам, Чехия, Монголия  валсове, романси, популярна музика от ерата на СССР... Богатство, трупано прозорливо и грижливо от 1953 г. насам.  Чух откъси от тези аудиоалбуми. Обединяващото впечатление е усетът за стил. Певицата е направила дълбок поклон към разнопосочни жанрове, разгадала ги е, с вокалното си майсторство и емоционалност е направила всеки от тях вълнуващ и значим.
За онези, които обичат да подреждат явленията в чекмеджетата на точните категоризации, дискографията на Бибигул Тулегенова ще се стори като същинска кутия на Пандора. Толкова грижи би създала с разностранността, многообразието и страстта, проявена към конкретиката в интерпретацията. Но ще трябва да приемем, че съществуват и такива артисти, които трудно се вместват в дефиницията, а синоним на амплоато им е безграничността.
Коя е Бибигул Тулегенова, чието име в названието на конкурса ненапразно не е в кавички. Живата легенда на музиката в Казахстан тази година навършва 81 години. Продължава да концертира. В края на миналата година юбилейният гастрол на колоратурното сопрано е бил на авторитетните подиуми на Астана, Алмати и Актобе. Кариерата й преминава като солистка на Театъра за опера и балет "Абай", във Филхармонията, в Консерваторията. В историята на официалните признания народната артистка влиза като последната личност, удостоена със званието "Герой на социалистическия труд" - звание, което и до днес стои неизменно при всяко афиширане на името й. Нихилизмът тук не е на мода, затова и званието остава като знак на официално признание.
Иначе Бибигул Тулегенова е неизменно в прегръдката на преклонението. То е доста по-различно от екзалтацията на феновете пред дистанцирания пиедестал на звездите. Изпълнено е с топлина и разчита на взаимност. Когато влиза в залата на конкурса като председателка на журито, всички стават прави, когато се движи, около нея се разгръща шпалирът на почтителността, още с появата й на сцената избухват аплаузите на радостното предчувствие от срещата. Артистката е обгърната от почит и любов и тя самата излъчва любов, лъчезарност, респектира с авторитет и просто няма как да не й се довериш, когато оценява, ръководи журито или напътства.
Тъкмо авторитетът и обаятелността на Бибигул Тулегенова са в основата на многократното увеличаване на наградния фонд на конкурса. Голямата награда например е около 5000 долара. Всеки, достигнал до финала, бива възнаграден. Към състезанието специално внимание и грижа проявяват президентът на републиката, министърът на културата, кметството на Алмати. А доказателство, че взаимодействието на бизнеса с културата е въпрос на престиж и утвърждаване на достойнството е приносът на мощни фондове и спонсори.
Бибигул Тулегенова е преживяла трудно детство, израснала е в годините на репресиите, когато загубва баща си. Неотдавна е загубила по-малката си дъщеря Мариямгул - очарователна и талантлива оперна певица, на която принадлежат идеята и концепцията за конкурса. Сега ръководството е поето от по-голямата дъщеря Гузел. А заедно с нея е енергиченият екип на координаторката Карлигаш Абдикаримова. В него са включени най-близките й - племенницата Асел, племенникът, зет й, приятели... Роднинство, афиширано с достойнство и гордост. И работата върви като по вода. Ясно е, че тук т.нар. конфликт на интереси не оспорва фамилната приемственост и не възпира обединяването около значими големи цели.     
И до днес Бибигул Тулегенова си спомня своя първи конкурс и думите на своята наставница Галина Серебрякова: "Трябва да се учите." Същите думи, допълнени с конкретен анализ, можаха да чуят и младите състезатели в Алмати сега. Повечето от тях притежават дарбата, потенциала на артисти и волята на личности, които са готови да вървят напред, но и да се опират на партньорството да изграждат своята мрежа от контакти и приятелство.
Сред тях беше единствената ни състезателка Александрина Семерджиева - безспорно талантлива и интелигентна изпълнителка, която се нареди сред финалистите на конкурса. Ще се постарая да запомня повечето от лауреатите: Емил Сакавов, Светлана Москаленко, Александър Гладков, Жамиля Джаркимбаева, Джулиета Кочарова, Даря Коваленко, Асем Сембина... И ще се надявам да срещна имената им на афишите на престижни културни институти. Ще се опитам и да помогна за осъществяване мечтата на носителя на Гран при - 24-годишния баритон от Астана Азамат Желтиргузов. През изминалото лято се е подготвял за конкурса при Евгений Нестеренко в Австрия и е пленен от педагогическия опит и магнетичност на Анна Томова-Синтова. Неговото най-голямо желание е да бъде стажант в български оперен театър. И никакви песимистични картини от нашето културно битие не могат да го разколебаят. Азамат вярва, че за родината на Борис Христов и Николай Гяуров музикалната култура е най-ярката легитимацията пред света и че всички затруднения са временни. Дали? Дано!

- Елена Драгостинова, директорка на Музикалния център "Борис Христов", бе удостоена с грамота и златен почетен знак за партньорство с Международния конкурс на Бибигул Тулегенова.
- Конкурсът в Алмати също понесе негативите на стеснените бюджети. На първия конкурс е имало 57 кандидати, на втория - 62, на третия - заявките са били 87. На тазгодишния конкурс състезателите бяха 18. За пръв път имаше състезател от България. За сравнение: на последния Международен конкурс за млади оперни певци в София кандидатите бяха 9.
- Конкурсът на Бибигул Тулегенова не приключва с награждаването. За лауреатите се организира гастрол в Астана. Част от победителите в досегашните издания са получили ангажименти в Италия, Германия, Австрия.