Залогът на изборите догодина е съдбовен

Сергей Станишев пред 11 заседание на 47 конгрес на БСП

Извън всяко съмнение е, че има промяна - промяна в нагласите и към управляващите, и към социалистическата партия. Главният двигател на промяната е очевидният за все повече граждани управленски провал на ГЕРБ и растящото недоволство от провежданата политика, особено икономическата и социалната.
Подозрението към БСП като партия, която не знае и не може да управлява, отпадна още по време на нашия мандат. Сравненията между онова, което правихме ние, и това, което се върши сега, са в наша полза.
Ние не потриваме със задоволство ръце заради провала на ГЕРБ, защото последствията са изключително тежки за гражданите, за цели социални групи и професионални съсловия за перспективата на страната. Това е главната причина да поискаме правителството на Борисов да слезе от сцената предсрочно, но няма как да привлечем на наша страна мнозинството от избирателите, ако не обявим алтернативното си виждане за политиката и не се подготвим добре и в кратки срокове за предстоящите избори. Възможно е бързината на процесите да ни изненада и изборите да се случат и преди законовия срок.
Повече от година правителството компенсираше своята управленска немощ с екстравагантни пиар изяви на министър-председателя и показни арести на един от неговите заместници, които все повече прерастват в нелепи оправдателни дела. Другият му заместник, който фактически управлява държавата, пък се прослави с няколко обявления за края на кризата, а тя, по всичко личи, се задълбочава и като че ли тепърва навлиза в дълбочина у нас и се превръща в тежка социална криза.
Лекари се борят за финансиране на ниво 2008 г., учители настояват за финансиране на ниво 2009 г., професори се молят да им пуснат парното, за да учат студентите, театри и читалища затварят врати след надвековно съществуване. Синдикатите се готвят да протестират, за да не орежат права и придобивки, извоювани още преди началото на прехода - отпуски, пенсии, социални помощи и да не се прави една авантюристична "реформа".
Приходите са с два милиарда по-малко от 2009 г., когато беше най-острата фаза на кризата. И няма никакво разумно обяснение защо - при толкова арести, при толкова вертолетни полети, зейна тази яма, теглеща страната надолу. Има две обяснения - или крадат, или са тотално неспособни да си вършат работата. Делът на трайно обезкуражените и безработните сред работоспособното население е увеличен до близо 17%.
Накратко - очаквахме да става все по-зле, но става все по-безнадеждно.
"Непоносимото" наследство на Тройната коалиция във вид на 8 милиарда и двеста милиона лева се оказа добре дошло за Борисов, за да компенсира драстичния спад на приходите, но накрая пак изкара бюджета на дефицит.
Европа прави "Стратегия 2020".

ГЕРБ прави стратегия "Ново двайсет"

- днес за утре, а често и днес за днес!
"Днес приватизираме, на другия ден национализираме. Ще сваляме ДДС. Не, ще го вдигаме. Щом земеделските стопани ще протестират, режем от учителите и даваме на земеделците, за да няма протест. Лекарите ще стачкуват - на ви всичко, което искате. Но пък прибираме резерва на Здравната каса за други нужди. Ще сваляме осигурителната вноска, ще я вдигаме, не - все пак ще я свалим, не, ще я вдигнем, но по-малко. Ще вдигаме възрастта за пенсиониране - но, моля ви се, няма такова нещо. В крайна сметка може и да я вдигнем, но не сега."
По-безхарактерно правителство България не е имала. Управлението на ГЕРБ се превърна в анекдот. И щеше да е смешно и забавно, ако не беше толкова страшно като последици за страната и за хората.
Преди време Борисов взе да се оправдава, че в някакви чекмеджета намерил наследени задължения за няколко милиарда необезпечени договори, заради което прекрати плащанията към бизнеса. Документални следи за такива задължения така и не се намериха, но на бизнеса наистина не платиха. Затова работодатели се видяха принудени да съкращават работни места, а някои производства или прекратиха дейността си, или се изнесоха от България.
Изявлението на премиера, че "преди да се напълнят хладилниците на хората, трябва онези, които са ги изпразнили, да влязат в затвора", послужи като аргумент за увеличението на бюджета на МВР и засилване на полицейските репресии. Не само че никой не влезе в затвора, но хладилниците действително се опразниха.
Парламентът е напълно обезличен, но кой дава пример с личното си отношение към върховния орган на властта в Република България? Премиерът нарече народните представители безделници, а при вота на недоверие заедно с министрите си демонстративно и безпрецедентно не удостои със своето "височайше" присъствие пленарната зала. Това не се е случвало за 130-годишната история на Народното събрание.
Противно на декларациите, че държавността се укрепва, тя фактически се разгражда. А може би се подготвя да се трансформира в нещо друго.
Чуйте само какво е казал премиерът на заседание на Министерския съвет съвсем наскоро, през тази седмица: "Хората ги е страх от две неща: едни, които са религиозни, ги е страх от бога, тези, които не са, ги е страх от затвора. Така че ние трябва да направим всичко възможно това да е факт. Каквото искат да говорят - полицейска държава, едноличен режим - напротив, точно това е, което хората искат." Всъщност това ли искат българите?
Ако по този начин се проправя почвата за бъдеще, което очаква нацията, би трябвало да спрем да наричаме управлението на ГЕРБ нелепо и некомпетентно, а да го възприемаме като изключително опасно за държавата, демократичния и правовия ред, гражданските свободи и права.

Какви са очакванията

от решенията, знаците, посланието от днешното заседание на конгреса?
Очаквания има. Ако нямаше, нямаше да прочетем всички тези медийни пророчества, които предварително определиха настоящия конгрес като безсмислен, скучен, провален, нафталинен и прочее. В общия хор за жалост по традиция участват и наши другари. Едни и същи, които преди месеци ни упрекваха, че мълчим, сега ни обвиняват, че сме се превърнали в креслива опозиция. Ха сега, няма угодия!
От година и половина насам ни погребват, впрочем за кой ли път, пращат ни в миналото, но непрекъснато и неизменно се занимават с нас. Съветват ни какво да правим и какво да не правим, с кого да се съюзяваме, кого да подкрепяме и кого не. Някакви екземпляри, уж наши бивши или настоящи членове, гастролират по вестниците и обясняват, че партията се е отдалечила от хората, че е виновна за кризата, която ги принудила да слязат от самолетите, че президентската партия нямала нужда от БСП и щяла да се прави като нова лява алтернатива. Уважаван колега от Изпълнителното бюро онези дни коментира, че това са все същите хора, които години наред седят по офиси и канцеларии, беседват си, създават сценки и етюди на гърба на партията и конструират конструкции. Искам да попитам - докога ще го търпим?
Резултатът от изборите догодина ще изиграе ключова роля за начина и скоростта, с която ще се развиват процесите в България, не само политическите, а и икономическите, социалните, научните, културните...
Има два варианта. Единият, нашият - е ясен. Не защото сме го написали в документи, които ще обсъждаме и днес на конгреса, а защото гражданите, включително и онези, които никога не са ни подкрепяли и навярно никога няма да ни подкрепят, са наясно какво е съответствието между това, което декларираме като намерение, и онова, което правим.
Вторият е вариантът на ГЕРБ, който е съвършено неясен. Ако съдим само по наблюдаваните от година и половина плачевни резултати, следва най-напред да се запитаме това просто некомпетентност ли е, хаос или добре пресметнат и организиран план за разчистване на пътя към нов конституционен ред и обществено устройство? Честно казано, през последните месеци у мен се затвърждава убеждението, че никакъв хаос не е, а е обмислен политически план.
Какви са видимите резултати досега от управлението на ГЕРБ? - Икономически срив, увеличение на бедността и безработицата, обезлюдяване на множество общини. И тук искам да направя специален акцент, защото регионалната политика е изключително важна за България в дългосрочен план.
Да вземем за пример малките общини и селските райони. Какво се прави там? Забелязвате ли, че всички ресурси, инвестиционни, в държавата се изсипват в големи проекти, действително от национално значение, но тотално се неглижира местната инфраструктра, особено в средните и малките общини. Съкращават се бюджетите, закриват се болници, училища, читалища, влиятелни институции. Вследствие на това

растат безработицата и бедността

засилва се миграцията на населението към големите градове, земеделските земи и имотите се продават на безценица.
Наши експерти пресметнаха приблизително, че ако провежданата сега политика продължи през следващите две петилетки, до 2020 г. близо две трети от населението на страната ще обитава големите пренаселени градове.
Към кои от големите градове ще се насочва миграцията? Много е просто - към онези, в които не се закриват театри и културни учреждения, в които бюджетът участва с капиталови инвестиции за модернизиране на здравните и образователните заведения, в които има повече и по-високо платена работа, уредена с нагласени обществени поръчки от централната власт.
Почти навсякъде в обезлюдяваните населени места в местни медии се прокрадват нови имена на местни тартори и феодали и по правило от публикациите е видно, че става дума или за официални активисти на ГЕРБ, или за лица, свързани с ГЕРБ - спонсори, роднини, бивши съдружници.
На тази основа още отсега можем да начертаем картата на бъдещите изборни успехи на ГЕРБ, ако някой не попречи на този план. И, помнете ми думата, ще видите по какъв драматичен и дивашки начин ще протече изборната кампания на тези места, какви ресурси ще бъдат хвърлени - и финансови, и административни, и репресивни.
Ако дадем право на Борисов да обяснява факта, че недоверието към ГЕРБ расте, си представям, че би казал "народът не оправда доверието ми".
Скандалите - било за конфликт на интереси, било за корупция, било за облагодетелстване, било за дерибействане на местни гербаджийски босове, вървят един след друг.
Нали ние сме били корумпирани, нали ние сме все дежурните престъпници!? В момент, в който ни прожектират снимки от хеликоптери, научаваме, че човекът-рейтинг, кандидатът за президент на ГЕРБ, се сдобил по неизвестен начин за една година с близо седем имота в престижни столични райони - само за година, само докато бил на бюджетна заплата като заместник-кмет. И те били честни и неподкупни! Работата им не вървяла, защото ние сме ги ограбили!
Защо говоря подробно на тази тема?
Едната причина е, че това е потенциално може би най-сериозната правителствена криза от началото на мандата на ГЕРБ като морален ущърб. Истинската причина обаче е да охарактеризирам образа на нашия политически противник - амбициозен, арогантен и безскрупулен. Трябва изключително сериозно да възприемаме всяко негово намерение, цел или план за действие, защото е ясно, че средствата няма да бъдат подбирани.
Казаното дотук поставя извънредни отговорности пред БСП.

Сега залогът е друг - съдбовен

Повтарям - съдбовен. Само БСП измежду демократичните партии е потенциално способна да спре напъна на ГЕРБ към овладяване на всички власти и всички механизми за контрол над властите, над гражданското общество, над интелекта, културния потенциал и свободния дух на нацията.
Предстои ни изключително тежка битка. Ако подходим към нея, както много често правим в последните години - с караници помежду си, с вадене от нашите среди на две, че и повече алтернативни кандидатури, с разпиляване на гласовете вляво, с пасуване на обидени или недоволни от мястото в листите. Ще се провалим и това няма да ни бъде простено. Изборът на България няма да е просто между ГЕРБ и БСП, а ще е за нещо много по-важно и може би завинаги или най-малкото за дълъг период от време.
Време е отново да се върнем към проблемите на обикновения човек, да продължим нашия поход срещу бедността.
Ще гарантираме достъпа на всички граждани до лечение. Управляващите непрекъснато говорят за някаква реформа, а всъщност целта им е единствено да се бръкне дълбоко в джоба на пациента. Раждането, боледуването и дори смъртта не могат да бъдат пазар. Здравеопазването не е търговска дейност!
Без съмнение, водещ приоритет трябва да бъде образованието и науката, защото това е бъдещето на страната.
Винаги сме били и сме за справедлива пенсионна система, което нашето управление доказа. Абсурдно е хората да работят почти докато умрат.
Една от лъжите на ГЕРБ беше, че ще осигури средноевропейски доходи на българите. Виждаме как го прави - замрази заплатите и пенсиите, при това не само за минал период, не само за тази година - до 2013 г.!
Каква е готовността на партията?
Трябва да си дадем сметка, че образът на партията, макар и да започва лека-полека да се поизчиства от лъжите и клеветите, все още се нуждае от промяна. Никой няма да ни чуе, ако не иска да ни слуша и продължава да робува на предразсъдъци и подозрения.
Искам да съм пределно ясен. Не става дума за това да поизлъскаме малко образа на партията, та да грейне. Наясно сме за грешките и на нашето управление. Помним, че повечето български граждани не ни повярваха и поискаха смяна на властта. Нещо повече, вадим си поуките. Аз лично не съм спрял да анализирам и моите слабости, и моите грешки, и причините за изборната загуба, но важното е да си вадим поуките и да вървим напред. Защото БСП е мъдра партия, силна партия и е в състояние да ги извлече, да преодолее дефектите си, да превъзмогне отчаянието и унинието и да даде надежда за промяна и за развитие на хората.
Не мога да бъда по-убедителен или по-експресивен от незабравимия Дамян Дамянов, който казва:  
"Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!"
Вярно е, че още не сме изкачили стълбата, но не сме и на първото стъпало. Процесът на обновление на партията няма алтернатива, но далеч не е приключил. И местните избори трябва да разглеждаме като нова възможност за това.

Какво говорим сами за себе си? Различни неща и често против самите нас. В навечерието на може би най-важните избори за партията се лансират инициативи, включително и от членове на ръководството на партията, за разпускане на конгреса и насрочване на извънреден цикъл отчети и избори и редовен конгрес напролет. С мотива, който е сериозен и вярвам, искрен - да си оправим партията, пък после да се захващаме с всичко останало - държавата, изборите и прочее.
Враг съм на лицемерието и съм го доказвал: има ли реален дебат по даден въпрос, той трябва да се поставя открито в дневния ред на партийните органи и да се решава, както беше направено и днес. Каквато и да е волята на мнозинството обаче, трябва да й се подчиним и да работим за общото решение.
Друг дебат е президентският проект, който бил заплаха за БСП.
Тези дни се появи още една тема - още на този конгрес да кажем кой ще бъде нашият кандидат за президент или поне да разпоредим начин и срок, по които той ще бъде номиниран.
Тези въпроси са с вътрешнопартиен характер, много далеч от дневния ред на хората и важните проблеми на държавата, но тормозят, вълнуват партията. След като обаче тези въпроси се смятат за важни, нека да ги обсъдим.
Според мен ще бъде груба грешка, ако сега вземем решение за прекратяване на мандата на конгреса и насрочване на пълен цикъл отчети и избори в партията. Реалистичният срок, както всички разбираме, щеше да бъде април-май. После идва лято, което едва ли ще прекрати разправиите, и те с нова сила ще избухнат при реденето на листите и кандидатите за кметове. Мога почти уверено да твърдя, че и онези, които предлагат този вариант, много добре знаят какъв ще е крайният резултат.

За президентския проект

Изпитвам неудобство да коментирам нещо, което не съществува в политическото пространство, а съм сигурен, че вече и президентът изпитва неудобство, че едва ли не от негово име не случайни, а познати лица, включително и наши бивши членове и партньори, се изказват на тази тема. Обясняват как проектът ту ще присъедини към себе си БСП, ту ще я заобиколи. Впрочем президентът каза ясно няколко неща. Първо, че до края на мандата ще действа като държавен глава. Второ, че няма да има президентска партия. Трето, че той ще подкрепя граждански инициативи, които дават идеи и предложения за управлението на страната по по-добър начин.
И ще го кажа, надявам се, ясно и категорично - без БСП е невъзможно да се направи нищо вляво. Нормално е да партнираме и с партии, и обединения, и инициативи на граждани, които споделят отрицанието на ставащото днес в страната и имат идеи за промяна. Но БСП не може да бъде нечий електорален резервоар, нито да играе по нечия свирка, нито да бъде украшение за нещо, което ще устрои група хора, които припълзяват към авторитета на президента и не си намират място в политиката, а години наред прескачат от партия в партия.
Не може да се използва от наши другари на различни нива темата за президентския проект като "Очакването на Годо" и като извинение за нищо неправене. Казват - "да видим какво ще направи президентът и тогава ще се хванем за работа или тук, или там". Това е абсурд и е вредно!
Кой да бъде кандидатът ни за президент? Не мое е правото на решение, но ако конгресът желае да се нагърбва с тази задача, преди това трябва да се спази уставът, защото ние не сме чули мнението на нашите членове и симпатизанти.
Имаше предложение по този въпрос да се проведат вътрешнопартийни избори. Аз подкрепям това предложение. Нека дадем възможност на всички основни партийни организации и членове да направят своите предложения, нека го направим и после на базата на предложенията да вземем решение.
Този механизъм не може автоматично да бъде прехвърлен към местните избори, към нашето номиниране на кандидати за кметовете, още по-малко за листите. Защото навсякъде има своята специфика. Водещо следва да бъде убеждението, че там, където кандидатът е безспорен обществен фаворит, той трябва да бъде кандидат на БСП. Това обаче на много места е невъзможно, на някои места фаворитите са от други партии или са безпартийни. Тоест кандидат, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен широко от коалиции или сдружение, дори когато е наш член, може да се окаже по-успешна като формула.
Разбира се, всеки кандидат за кмет и съветник трябва да бъде внимателно преценяван по ясни критерии.

Избираемост на първо място

авторитет в местната общност, човешка почтеност и политическа коректност. Защото никой няма да ни повярва само на базата на политически алтернативи, важни са носителите на тези алтернативи, доверието в тях от гражданите.
И пак повтарям: не можем да си позволим на тези избори да подходим формално и да се скараме помежду си вътре заради краткосрочни вътрешнопартийни интереси кой ще бъде кандидат. Трябва да търсим най-печелившите.
Предвид важността обаче на предстоящите местни избори искам да подчертая следното - трябва да се носи отговорност - лична и колективна, и от партийни органи, когато личните амбиции и интереси бъдат поставени над целта, когато заради това, в нарушение на  партийната дисциплина, неподчинявайки се на взетото решение, тръгват с алтернативни кандидатури или възприемат тактиката на бойкот на нашите кандидати.
Практиката от нашите многобройни участия в местни избори показва, че това, което сами си направим, никой от нашите противници не може да ни го направи. Винаги е било грешка, че почти никой не понесе отговорност за такова поведение, ще бъде грешка, ако го повторим и сега. И за да стане, предлагам конгресът да даде ясен знак, че, грубо казано, този път няма да има милост.
Има още един въпрос - за самочувствието на кадрите, в някои случаи и за страха. Вярно е, че ГЕРБ полага систематични усилия да насади масов страх - страх от загуба на работа, страх от преследване, страх от какво ли не - от клевети, от това, че и имената на наши кандидати ще бъдат омаскарени несправедливо.
ГЕРБ на това разчитат. Ще има произвол, ще има манипулации, ще има груб натиск, ще има и купуване на гласове, и фалшифициране. Всичко това обаче може да стане, само ако ни е страх. Но, както се казва,

който го е страх от Борисов, да не влиза в гората!

Ще предложа специален щаб, нещо като комитет по безобразията на ГЕРБ. Ние сме убедени, че лобистките практики, роднинските назначения, нагласените обществени поръчки за приближени форми, корупцията и другите злоупотреби с власт са масово явление в средите на ГЕРБ. Но трябва да убедим в това и гражданите на България, защото още не се вижда това.
За стратегията "България 2020 - европейска социална държава". Мнозина ще кажат -  държавата е в хаос, кризата пречупва съдби, гледаме как да оцелеят здравеопазването, други социални системи, а социалистите пак са се отдали на мечти за бъдещето, за далечното бъдеще.
Бих искал да подчертая, че всичко онова, което е написано, не е мечта, може да се изпълни. Само при едно условие обаче - ако ни е дадена тази възможност, ако завоюваме доверието на мнозинството от избирателите.
Написаното може да се обобщи и по следния начин: до 2020 г. в България да живеят здрави, трудоспособни и високообразовани хора, защото политиката на БСП през този период ще пренесе всички държавни ресурси и привлечени инвестиции за постигането на тази голяма цел. Идеята е да се даде шанс на хората да се измъкнат от бедността, да се впишат в българската и общоевропейската среда и това да даде тласък за по-нататъшното развитие на страната и обществото.
На всеки трябва  да бъде даде равен шанс да прояви своите способности, а който не може по обективни причини да го направи, да му се помогне, да се погрижим за него.
Нека бедните да стават все по-малко. Нека да има и богати, но всичко това да започва с равния старт, с равен шанс и със спазване на  европейските правила и законите в страната.
Обръщам се към всички, които споделят тази цел и искат България и българите да постигнат това - партии, синдикати, професионални и граждански организации - да защитим демократичната и социалната държава, да запазим България, да й дадем перспектива.
Някога отдавна живеел в древен град майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж дали има въпрос, на който майсторът няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в своите длани. Пеперудата, естествено, шавала, движела се,  гъделичкала дланите на ученика. С усмивка той отишъл при майстора и го попитал: "Кажете каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва?".
Здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Необръщайки дори глава, за да погледне своя ученик, учителят отговорил: "Всичко е в твоите ръце".
Всичко е в нашите ръце.

(със съкращения)