Конференция, конгрес... И какво от това?

Георги КАРДАШЕВ

"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                      толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!"
Никола Вапцаров

Преди време имах приятната възможност да участвам в клип на Младежкото обединение в БСП, който беше създаден по случай честванията на Бузлуджа. В този клип изрекох следните думи: "Имам мечта и тя е да излезем от матрицата и да влезем в реалността на хората, за да ни приемат и вярват."
Тия думи ми допаднаха дотолкова, че ехото от тяхното изричане подтикна съзнанието ми към сериозен размисъл, плодът от който е тази моя позиция, адресирана към предстоящата отчетна конференция на Младежкото обединение в БСП, към всички членове на БСП и - разбира се, към неуморните читатели на ДУМА. 
Като всеки млад човек аз наистина желая хората да ми се доверят и да ме последват и съзнавам отговорността, която произтича от това мое желание. Вярвам, че и всеки член на БСП, застанал пред устава на партията и заявил идеологическта си клетва към нея, съзнава отговорността, която поема пред своите водачи, последователи и избиратели. И именно тази генетично-идеологическа връзка ни прави далновидни, дава ни очи за проблемите на обществото и на държавата ни. Тази връзка ни пази от възгордяване и не позволява на хвъркатите ни стремежи да напуснат пространството на реалността.
За съжаление днес се сблъсквам с парадокса, че някак си реалността не ни приема, за нея ние останахме чужди. Изписаха се и се изговориха безброй думи по този проблем, но някак скрита от нас остана истината, че всъщност се прекъсна тази толкова важна за нашата социална партия връзка с реалността на хората. Това по мое мнение отслаби зрението ни и в стремежа си да спечелим битка, за да бъдем забелязани, объркахме враговете си с другарите си и започнахме да водим битка срещу себе си.
Смятам, че за да спечели доверието на народа, БСП трябва по-сериозно от всякога да се потруди, за да спечели битката на предстоящите местни и президентски избори, но за да се случи това, преди всичко е необходимо БСП да бъде приета и разбрана от хората. По-наложително от всякога е към обществеността да бъде изпратен положителен сигнал за единство в партията ни. А какво е единството, освен доверие между млади и стари, ръководители и последователи.
В тази връзка апелирам към най-силното младежко обединение в България на отчетната конференция на 9 октомври т.г. да приемем позицията, че партията ни се нуждае от нов цикъл от отчетно-изборни събрания. Но нека не приемаме този цикъл като бунт срещу някого, а като тест за отговорността на всеки един от нас, като достойна стъпка към промяната ни и актуализация на нашите ценности. Нека поне този път забравим личните си амбиции и да сътворим послание за промяна, което да отнесем както на предстоящия конгрес на БСП, така и към всички хора, защото не можем да бъдем водачи, когато не виждаме пътя пред себе си и битуваме, търсейки убежище в измислена от нас матрица.
Несъмнено някои ще възприемат това послание като предателство и ще възкликнат: "И ти ли, Бруте!" На тях ще кажа, че не от братското острие трябва да се страхуват, защото то не цели да нанесе рани, а само да  спука балона на заблудата. Истинското острие, от което трябва да ни е страх и което със страшна сила лети към нас, е острието на избирателя!
И понеже не трябва да пропиляваме възможностите си с празно многословие, моето заключение ще е съврем кратко - време е мечтите да станат реалност!