Няма чужди деца

Отец ИВАН ИВАНОВ (йеромонах Йоан) е роден през 1945 г. в Благово, област Монтана. Балканът ражда добри хора, но немотията, надпреварата за забогатяване и тях вече озлоби, не са такива като преди, споделя отецът. Учи в родното си село, после - в светско училище в столицата. Едва след като навършва 34-годишна възраст постъпва в Духовната академия. Расото му "дава" дядо Филарет Видински. Погребаха го в деня, в който постъпвах на работа в Нови хан, вижда поличба в случилото се отец Иван. Църквата "Света Троица" по това време е обрасла с бурени, но той съгражда в двора й Дом за сираци "Свети Николай".
Има три деца - дъщеря и двама сина, единият от които също е свещеник - във Вакарел. Има пет свои внучета, макар че всички деца от дома също го наричат с доверие и с обич, на каквато са способни само децата, "деди".

- Защо събирате хората, отхвърлени от живота, отче? Какво ви води - добросърдечието или и заповедите на православието?
- Заповедите на Бога. Той учи свещениците как да напътстват и да помагат на хората.
- Но вие сте единственият отец, съградил приют. За друг не съм чувала.
- Засега е така. Но ходя по страната, виждам, че има и други свещеници, които биха тръгнали по този път. Не бива да проповядваме добро, а да не го вършим. А за да тръгнат и хората към доброто, свещениците трябва да сме пред тях, да докажем, че състраданието е възможно, че трябва да се стремим към правдата. И не само да проповядваме Божието слово, а и да го спазваме. Не трябва човек едно да говори, друго да върши. Дал съм обет - изпълнявам го, това е моят кръст в живота.
- Всъщност как започнахте?
- През 1988 г. си мислех, че ще приютя и ще отгледам 20-ина дечица, отбор юнаци, но колелото се завъртя, станаха повече. И няма спиране. Да ви кажа - в началото го правех заради обета, сега вече имам духовно изживяване, когато помогна някому. А ако се наложи някого да върна от дома, имам дълги седмици тъга, че не съм успял да уредя "повече места". И страдам, че не съм могъл да помогна. Хорската злоба много пречи, тя край и граници няма. Какво ли си мислят - този ще стане милионер! Питам се защо вече не вярваме в безкористието? Един доктор от Германия наскоро ми цитира думите на своята баба: "Последната риза няма джобове". Така е, нищо не отнасяме със себе си в отвъдното... А на мен нищо не ми трябва, освен да отгледаме дечицата, да ги изучим, да им дадем работа - аз ги обичам като свои деца, каквото правя за своите, правя и за тях. Няма чужди деца.
- Колко бебета се родиха в дома, на колко души дадохте подслон през тези години - от 1988-а до днес? Колко намериха своя път и поеха по него?
- Към 514 човека минаха през дома и, както се казва, "през ръцете ми" за тези години. Сега сме 128 души, много вече се реализираха в живота, намериха си работа, създадоха семейства. Но не ни забравят, обаждат се, търсят ни. В дома вече са родени повече от 20-ина дечица.
- Кой и какво ви пречи? Съседите ви в Нови хан - тези от кръчмата пред приюта, твърдят, че било изключително мръсно и около, и в дома.
- Нали бяхте при нас, мръсно ли е? Колкото във всеки дом, пълен с деца. Завистта и омразата тровят всички ни. Кръчмата пред входа на дома винаги е пълна, понякога от ранна сутрин, там се събират селските пияници. Не позволявам децата да влизат в нея. Вдига се шум понякога до 12 часа през нощта, псуват децата, наричат ги, с извинение, копелета. В очите им ги обиждат, зад гърбовете - да не говорим. Преди на това място имаше хранителен магазин, само от него пазарувахме. Вече три години не влизам на това място, за да не давам лош пример на децата. Тези хора една нощ ни нарязаха и гумите на колите, с които пазаруваме.
- Как издържате толкова народ, българинът състрадателен ли е?
- Има и състрадателни хора. Дори повечето са такива. Благодарение на тях издържаме дома за сираци.
- Носите си кръста с християнско търпение и с вяра. На какво учите децата от дома?
- Уча ги на любов, с личния си пример - да се обичат един другиго, да си помагат, да влизат в църквата, да се причестяват. Хлапетата подражават на възрастните, затова няма защо да им се говори непрекъснато за Бог, те няма и да запомнят всичко казано. По-правилно е да се показва с примери - не само говориш за добрини, а ги вършиш. Примерът е заразителен - и добрият, но за съжаление - и лошият. Особено важно е да се държим приятелски с хората, децата запомнят за цял живот това и самите те стават уважителни. На вяра и любов трябва да възпитаваме децата - и към Бога, и към хората.
- Българската православна църква инициира изучаването на вероучение в училищата - там ли е мястото на религиите?
- Основното все пак си остава семейството, средата, обкръжението. Първият и най-важен възпитател са родителите, след тях - обществото. Вярно, майките и татковците, бабите и дядовците са много заети, трудно намират време за малките, но децата подражават - ако родителите им влизат в църквата, и децата ще влязат в храма. Ако родителите вярват в Бога, и децата ще вярват. Дано даде Господ да се върнем към времената, когато не заключвахме вратите си и не слагахме железни решетки на прозорците. Защото, когато човек не вярва в нищо, от нищо не го е страх и често върши поразии.
- Чуват се гласове, че само с парите от луксозните часовници и автомобили на добилия медийна популярност пловдивски митрополит Николай биха могли да се поддържат няколко неделни училища и приюти за бедни. Неговият или вашият път е правилният, той ли води до сърцата и до храма?
- Няма да коментирам митрополит Николай, бил ми е началник, с каквото и когато е могъл ми е помагал. Той беше заместник на дядо Максим, издигна се, стана владика. Не може да говориш срещу началниците си, каквито и да са. Нямаме право да съдим никого. А и дали има, дали няма това, за което се говори и се чува, също не знам. Само Бог може да съди. Но до сърцата води пътят на състраданието. И се надявам, че ще има и други следовници на доброто - то отключва сърцата на хората, то води до храма на душата.
- От две десетилетия образованието ни е подложено на системна разруха. Не би ли разделил децата предметът "религия", не е ли намерението на БПЦ просто, извинете, популистки ход?
- И сега, а и винаги си имам други грижи. Есен е, ей я къде е зимата, сега се връщам от Монтана, от своята си гора ще набавя 30 кубика дърва за приюта. Преди години Нихат Кабил, от земеделското министерство, даваше на дома всяка зима по 150 кубика дърва безвъзмездно. Сегашния министър не познавам, не съм бил при него, може да се случи и той да помогне. А Нихат Кабил, без да го търся, без помощ не ме е оставял. Турчин бил, казват. Да, но много помагаше на християнството - заедно с него направихме и пътя до Гигенския манастир, той подари икони, беше и в сдружението за възстановяване на манастира. И той, и прародителите му също са помагали на християните, нищо, че са мюсюлмани. Нихат Кабил казва: "Бог е един". Църквата в Нови хан - "Света Троица", където е и домът за сираци, също е изградена заедно от християни и от мюсюлмани, които тогава са живели в селото.
- Има ли показна религиозност в българските политици?
- Политици при нас рядко идват, но някои от тях много помагат - и президентът Георги Първанов, и сегашният министър-председател Бойко Борисов, докато беше кмет. Петър Диков също много помогна навремето. Вярно е, не ходя при тях, не им "трия праговете", но вярвам, че ако домът изпадне в голяма нужда, ще се отзоват. Само че като имаме храна, отопление, осветление, няма защо да ги притеснявам. Но те винаги са ме питали - имаш ли нужда от нещо. Често имаме нужда не само от финансова, а и от морална помощ, и Бог ще възвърне на тези, които даряват, ще бъдат възнаградени, защото помагат на по-слабите. Не трябва да се отчайваме и да търсим благодарност, единствено важно е, че Бог вижда. А той вижда.
- И в социалната мрежа фейсбук има доста силна група, която подкрепя делото ви. Какво ще кажете на всички, които чрез вашия дом виждат какво е истинско състрадание и християнска милост?
- От година настоявам да направим обществен комитет - домът се разраства, трудно ми е сам. Знам за групата във фейсбук, те са около 12 хиляди човека. Нека знаят - те са членове по право на този комитет и съм много благодарен за подкрепата! За да няма приказки за злоупотреби - нека този обществен комитет да има по-широк и точен поглед. Вече в него са се записали и юристи, и журналисти, и строители, доктори, педагози. Той ще може да помага манастирите, които се рушат в България, също да станат домове за отхвърлените от живота, за сирачета, за самотни хора. Има свещеници, които искат да тръгнат по моя път. Но читателите на ДУМА нека знаят - чувам, събират се пари по заведения, по улиците, уж за нашия дом. Това не е вярно, пари при нас от тези събирания не идват. Затова моля да изпишете телефона ми (б.р. телефонът на отец Иван е 0886 852 950), да не се лъжат хората, защото доста мошеници използват моето и на приюта име, за да се обогатяват. Нека не се доверяват на измамници!